Ердоган може да направи малко за справяне с турската криза
Голяма финансова помощ Турция може да получи от МВФ, но досега страната често критикуваше организацията
© ECONOMIC.BG / БТА
~ 4 мин.
След 15 години на власт като министър-председател и президент Реджеп Ердоган срещна слаба съпротива на изборите през юни, когато получи пълната власт, за която той отдавна мечтаеше. В Турция той изглежда като властелин във всички обществени проучвания.
Сладката победа на турския президент обаче може да започне да му горчи, ако не успее да реши острия спор с американския си колега Доналд Тръмп, който тласка Турция към финансова криза.
Ердоган обаче разполага с ограничени възможности за действие. Повечето от тях включват той да загуби уважението на народа си или загуби суверенитета на страната. За второто също ще търпи лични обвинения, защото успешно маргинализира не само разделената опозиция, но и собствената си партия „Справедливост и развитие”.
Победите на Ердоган през юни бяха големи. Преизбран за президент по нов модел на управление – президентска република – турският лидер се доближи много повече до путинова Русия, отколкото Франция и САЩ са успявали някога. Ердоган също така си осигури парламентарно мнозинство, обединявайки се с крайнодесните националисти.
Ролята на премиера беше премахната, като така президентът оглави не само изпълнителната власт, но и съдебната и законодателната. Избирайки обаче да управлява сам от своя голям неоосмански палат в Анкара, той няма компания, докато преминава през спиралата на кризата.
Курсът на турската лира се срина с 40% тази година. Турските банки, които са взимали големи заеми от чужбина, сега са изправени пред почти невъзможната задача да рефинансират краткосрочния дълг във вече скъпите спрямо лирата долари и евро.
След като лирата загуби четвърт от стойността си само през последния месец, Ердоган обвини Вашингтон че води икономическа война срещу Турция. По време на обръщение през август турският президент каза на народа си, че според него спорът със САЩ не е заради самия него. „Не, техният проблем е Турция. Проблемът е ислямът”, заяви Ердоган.
Това изказване беше силна карта за турския лидер и след като Тръмп отвърне с политическо отмъщение под формата на високи мита, по-голямата част от опозицията ще застане зад Ердоган. Проблемът, с който обаче президентът на югоизточната ни съседка трябва да се заеме най-сериозно, са парите в брой.
Според JPMorgan чуждестранен турски дълг в размер 179 млрд. долара е с матуритет до юли 2019 г. От тези пари 146 млрд. долара са дължими от частния сектор в Турция –най-вече банките – които, взимат пари назаем от чужбина, но често печелят основно в турска лира. Предвид потъващия курс на лирата, се получава огромно несъответствие между взетия и дължимия дълг на банките.
„Брънсън е инструмент – за пред хората, но важен”, коментира източник, близък до партията на Ердоган. Въпросният източник, пожелал анонимност, смята, че страната му ще направи завой към Европейския съюз и ще стреми към присъединяване към Блока. Анкара има големи надежди, че Германия, която Ердоган ще посети този месец, може да даде начало на европейски усилия да се помогне финансово на Турция.
Малко вероятно е обаче помощ от ЕС да е достатъчна. Обещание от Катар – най-близкият арабски съюзник на Турция – да инвестира 15 млрд. долара в югоизточната ни съседка имаше малко значение.
„Икономиката е голяма грижа, защото хората обедняват”, коментира източникът до партия „Справедливост и развитие”. „През всичките тези години ние не инвестирахме в нищо друго, освен в строителство, а това не можем да го ядем. Изпуснахме и последните влакове да инвестираме в технологии и индустрия”, добавя той.
Докато инфлацията се покачва, Централната банка на Турция дава знаци, че другата седмица ще повиши лихвените проценти, за да спре потъването на лирата. Като се има предвид че гледището на Ердоган спрямо лихвените проценти, които той нарича „майката и бащата на всичко зло”, е причина за инфлацията, повишаването на лихвите ще е твърде закъснял и твърде недостатъчен ход.
Това увеличава вероятността Турция да се обърне към Международния валутен фонд (МВФ), за да получи размера спасителна финансова помощ, от който се нуждае. Правителството в Анкара засега отрича такъв ход, определяйки го като недопустимо отказване от суверенитет. „Нямам нужда от МВФ”, коментирал е в неделя пред Reuters турският финансов министър Берат Албайрак, който е и зет на турския президент.
„Да се обърнем към МВФ ще е много голямо предизвикателство, тъй като ние обикновено често го критикуваме в нашите предизборни слогани, а освен това бяхме много горди, когато се отървахме от бремето на МВФ след финансовата криза през 2000-2001 г.”, пък смята източникът, близък до управляващата партия. Той все пак отбелязва, че Ердоган е добър в това да обяснява различните си ходове пред народа, а освен това разполага с почти пълен контрол върху медиите.
Сладката победа на турския президент обаче може да започне да му горчи, ако не успее да реши острия спор с американския си колега Доналд Тръмп, който тласка Турция към финансова криза.
Ердоган обаче разполага с ограничени възможности за действие. Повечето от тях включват той да загуби уважението на народа си или загуби суверенитета на страната. За второто също ще търпи лични обвинения, защото успешно маргинализира не само разделената опозиция, но и собствената си партия „Справедливост и развитие”.
Победите на Ердоган през юни бяха големи. Преизбран за президент по нов модел на управление – президентска република – турският лидер се доближи много повече до путинова Русия, отколкото Франция и САЩ са успявали някога. Ердоган също така си осигури парламентарно мнозинство, обединявайки се с крайнодесните националисти.
Ролята на премиера беше премахната, като така президентът оглави не само изпълнителната власт, но и съдебната и законодателната. Избирайки обаче да управлява сам от своя голям неоосмански палат в Анкара, той няма компания, докато преминава през спиралата на кризата.
Курсът на турската лира се срина с 40% тази година. Турските банки, които са взимали големи заеми от чужбина, сега са изправени пред почти невъзможната задача да рефинансират краткосрочния дълг във вече скъпите спрямо лирата долари и евро.
Обезпокоените инвеститори
Инвеститорите в Турция са силно обезпокоени от повишаващата се инфлация и растящия дефицит по настоящата сметка. Всичко това е резултат от неочаквания сблъсък между Ердоган и Тръмп, като американският лидер удвои митата върху вносните в САЩ турски стомана и алуминий. Ходът беше опит Анкара да бъде принудена да освободи американския пастор Андрю Брънсън, който беше задържан през 2016 г. заради предполагаемо участие в неуспешния опит за военен преврат срещу Ердоган.След като лирата загуби четвърт от стойността си само през последния месец, Ердоган обвини Вашингтон че води икономическа война срещу Турция. По време на обръщение през август турският президент каза на народа си, че според него спорът със САЩ не е заради самия него. „Не, техният проблем е Турция. Проблемът е ислямът”, заяви Ердоган.
Това изказване беше силна карта за турския лидер и след като Тръмп отвърне с политическо отмъщение под формата на високи мита, по-голямата част от опозицията ще застане зад Ердоган. Проблемът, с който обаче президентът на югоизточната ни съседка трябва да се заеме най-сериозно, са парите в брой.
Според JPMorgan чуждестранен турски дълг в размер 179 млрд. долара е с матуритет до юли 2019 г. От тези пари 146 млрд. долара са дължими от частния сектор в Турция –най-вече банките – които, взимат пари назаем от чужбина, но често печелят основно в турска лира. Предвид потъващия курс на лирата, се получава огромно несъответствие между взетия и дължимия дълг на банките.
Какви са възможностите
Въпросът сега е дали Ердоган ще се помири с Тръмп. Предвид че двамата лидери са били забелязани да се поздравяват чрез чукване на юмруци на последната среща на върха на НАТО през юли, е вероятно двамата да заровят томахавките на Общото събрание на ООН през септември.„Брънсън е инструмент – за пред хората, но важен”, коментира източник, близък до партията на Ердоган. Въпросният източник, пожелал анонимност, смята, че страната му ще направи завой към Европейския съюз и ще стреми към присъединяване към Блока. Анкара има големи надежди, че Германия, която Ердоган ще посети този месец, може да даде начало на европейски усилия да се помогне финансово на Турция.
Малко вероятно е обаче помощ от ЕС да е достатъчна. Обещание от Катар – най-близкият арабски съюзник на Турция – да инвестира 15 млрд. долара в югоизточната ни съседка имаше малко значение.
„Икономиката е голяма грижа, защото хората обедняват”, коментира източникът до партия „Справедливост и развитие”. „През всичките тези години ние не инвестирахме в нищо друго, освен в строителство, а това не можем да го ядем. Изпуснахме и последните влакове да инвестираме в технологии и индустрия”, добавя той.
Докато инфлацията се покачва, Централната банка на Турция дава знаци, че другата седмица ще повиши лихвените проценти, за да спре потъването на лирата. Като се има предвид че гледището на Ердоган спрямо лихвените проценти, които той нарича „майката и бащата на всичко зло”, е причина за инфлацията, повишаването на лихвите ще е твърде закъснял и твърде недостатъчен ход.
Това увеличава вероятността Турция да се обърне към Международния валутен фонд (МВФ), за да получи размера спасителна финансова помощ, от който се нуждае. Правителството в Анкара засега отрича такъв ход, определяйки го като недопустимо отказване от суверенитет. „Нямам нужда от МВФ”, коментирал е в неделя пред Reuters турският финансов министър Берат Албайрак, който е и зет на турския президент.
„Да се обърнем към МВФ ще е много голямо предизвикателство, тъй като ние обикновено често го критикуваме в нашите предизборни слогани, а освен това бяхме много горди, когато се отървахме от бремето на МВФ след финансовата криза през 2000-2001 г.”, пък смята източникът, близък до управляващата партия. Той все пак отбелязва, че Ердоган е добър в това да обяснява различните си ходове пред народа, а освен това разполага с почти пълен контрол върху медиите.
