Интервю | ЕСО планира над 1.2 млрд. евро инвестиции в мрежата

Г-жо Терзийска, какви резултати отчита Електроенергийният системен оператор (ЕСО) за 2022 и 2023 г.?

През 2022 г. ЕСО реализира рекордна печалба – 101.2 млн. лв. преди данъци и такси. Всъщност, в историята на компанията досега такава печалба не е отчитана. Тя не се дължи единствено на рекордните нива на производството на електроенергия, защото то отчете ръст едва 4.5% спрямо 2021 г., което доведе и до рекорден износ. Резултат е от дългогодишни усилия и работа на нашия екип, много целеустременост, постоянна амбиция да надграждаме и модернизираме електропреносната мрежа, както и да подобряваме финансовите показатели. За шестмесечието на 2023 г. отчетохме изключителен ръст на печалбата – 73 млн. лв. повече спрямо предходната година, което очаквам да се запази и към края на 2023 г. През изминалите 5 г. ЕСО отчете близо над 1 млрд. лв. инвестиции, от които усвоени безвъзмездни средства 213 млн. лв. от Механизма за свързване на Европа, Националния план за инвестиции, Фонд „Козлодуй“ и други европейски и национални рамки и фондове.

Имайки предвид тенденцията токът от въглища да е все по-скъп и неконкурентен, а именно той направи 2022 г. рекордна, очаквате ли спад на износа и съответно спад на приходите от него занапред?

Да, виждаме, че близо 70% е спаднал износът за последните месеци спрямо предходната година.

Какви са данните за заявленията за присъединяване на ВЕИ през последните месеци?

Към настоящия момент имаме над 40 хил. MW заявена мощност за присъединяване на възобновяема енергия, което е изключително много.

Колко инвестиции в мрежата са необходими, за да могат евентуално да се случат всички тези заявления?

Мощността е много голяма и съответно безспорно изисква значителни инвестиции в електропреносната мрежа. Затова ние сме планирали такива в няколко направления – в изграждането на подстанции в четирите района, където има най-голям инвеститорски интерес за производство от ВЕИ. Планираме и мащабни реконструкции на електропроводите – близо 720 км, които ще модернизираме, за да може номиналното напрежение да се повиши от 220 kV на 400 kV. Ще реконструираме електропроводи 110 kV, близо 888 км, с цел да се увеличи тази преносна способност. По предварителна оценка за тези инвестиции са необходими над 1.2 млрд. евро. Само тази година ЕСО е предвидил те да достигнат около 160 млн. лв., а може и повече.

Няма как да не засегнем най-спорната тема около последния бюджет, която пряко касае и ЕСО, а именно решението да се събира 100% от дивидента на държавните предприятия, с което се залага „Български енергиен холдинг“ (БЕХ) да внесе в бюджета над 1.6 млрд. лв.? Как ще се отрази на ЕСО тази мярка и ще бъде ли дружеството ощетено?

Лишаването на оператора от средства точно сега, в условията на енергиен преход, ще застраши изпълнението на стратегически инвестиции. Това ще се отрази негативно и върху много ключови финансови показатели, като този за рентабилност на собствения капитал, за коефициента на ликвидността, за задлъжнялостта. И ще доведе до необходимост от заемен капитал, което пък води със себе си допълнителни разходи, които респективно пък ще доведат и до по-високи мрежови тарифи.

Какъв е предвиденият дивидент, който изплащате към БЕХ за последната година?

Ние разплатихме дивидента за 2022 г. в размер на 41 млн. лв., което е 50% от печалбата ни. Назад в годините също сме плащали допълнителен дивидент, и то в немалък размер – 245 млн. лв., но тогава можехме да си го позволим, гарантирайки финансовата стабилност на оператора. Но в този момент няма как да си го позволим, предвид важността на планираните инвестиции.

Търсите финансова подкрепа от Европейската комисия за изграждане на нов енергиен коридор, който да свърже мрежите на държавите от Югоизточна и Северозападна Европа. От кои програми ще се търси финансиране и колко средства са необходими за такъв голям проект?

Подготвени са проектните предложения и два проекта имат подкрепа от Министерство на енергетиката. Първият е Carmen – Карпатска модернизирана енергийна мрежа, тя е съвместно със системния оператор на Румъния „Транселектрика“. Проектното предложение вече е подадено в ЕК, апликационната форма е потвърдена, ще кандидатстваме той да влезе в шестия списък от проектите от общ интерес, с цел да получим 50% безвъзмездни средства. Индикативният му бюджет за България е 425 млн. евро, в него влиза изграждането на споменатите по-горе 4 подстанции, което ще допринесе за повишaване трансграничния капацитет в посока Румъния и присъединяване и интегриране на повече възобновяема енергия. В него се поставя голям фокус и върху интелигентната мрежа.

Говорейки си толкова много за ВЕИ, няма как да не споменем и отрицателните и нулеви цени, на които са подвластни мрежите в Европа. Това лято станахме свидетели на такива и в България. Очаквате ли по-често такива ситуации с присъединяването на всички нови ВЕИ мощности?

Имахме доста критични моменти през последните месеци и заради топлото време, и заради ВЕИ, които се присъединиха. Наруши се честотата в континенталната зона, заради която всъщност ние ще търпим финансови загуби. Именно заради тези търговски участници, които спекулативно закупиха при отрицателна цена енергия в Западна Европа, се получи голям излишък в нашата система и всичко това се отрази доста негативно на ЕСО.

Да, очакваме да има още много такива дни. От 1 май т.г. обаче влезе в сила новата методика за ценообразуване на балансиращата енергия, която имаше дисциплиниращ ефект. В нея е заложено, че когато системата е в излишък и когато съответният търговски участък е в излишък, то тогава той ще бъде санкциониран от ЕСО.

Как си представяте мрежата след 5 – 10 години?

Представям си я „космическа“ – изцяло Smart grid (интелигентна), дигитализирана, автоматизирано управление с максимизиран преносен капацитет за пренасяне на чистата енергия до всички потребители и съоръжения за съхранение, с нови подстанции. Представям си, че ще бъде свързана с една дигитална платформа с данни, до които всеки един потребител и търговски участник ще има достъп. Ако трябва да следваме целите на ЕК, поставени в различни планове, трябва да се трансформира енергийният сектор, а преходът трябва да е зелен.