Естония и Гърция - двете страни на евромонетата

През последните месеци темата за гръцкия дълг е сред най-актуалните. Гръцките премиер и финансов министър обиколиха редица европейски столици в опит да предоговорят условията и спазят поне част от смелите си предизборни обещания. Те влязоха в редица конфликти с колегите си от Еврогрупата, навлякоха си гнева на мнозина и застрашиха финансовата стабилност на южната ни съседка.

В североизточния край на ЕС се намира една държава, която е пълна противоположност на Гърция и има отлични икономически показатели. Да, разбира се, става дума за Естония.  

Само четири години след присъединяването си към еврозоната, Естония е сред най-бързо развиващите се страни. Държавният ѝ дълг се очаква да бъде едва 9.6% от БВП, според прогнозите на Европейската комисия. Това е най-ниското ниво в цялата еврозона, равняващо се на една десета от средните 94.4% за Общността и много малка част от държавния дълг на Гърция, който възлиза на 175% от БВП.

От пролетта на 2010 г. досега безработицата в Естония постоянно намалява и днес тя е близо до най-ниските нива преди кризата. През последните няколко години показателят за Гърция постоянно се увеличава и днес тя е 3 пъти по-висока отколкото беше към края на 2008 г. По последни данни 25,9 % от гърците са безработни, а в Естония процентът е едва 7,5%.

След като си реши проблема с дефицитите и запази ниските нива на дълг, Естония продължи реформаторската си политика за насърчаване на растежа и развитието. Резултатите бързо се появиха – инвестициите се увеличиха, икономиката започна да расте бързо, заетостта устойчиво се увеличи, а безработицата спадна. Естония отново се разглежда като "балтийски икономически тигър".

Гърция, обратно, следваше целенасочена политика на увеличение на дефицитите и дълговете, а дори когато свръхзадлъжня и не можеше да взема повече дългове, продължи да прави дефицити, финансирани със спасителни заеми. Шест години по-късно Гърция все още не е решила проблема с огромния си дълг и отрицателното общо бюджетно салдо(въпреки първичния излишък, дори и днес, Гърция има най-висок бюджетен дефицит и дълг в ЕС). Фалирала държава, от която всички инвеститори бягат шест поредни години и която избягваше да прави реформи, особено в първите години – рецепта за икономическо бедствие.

Естония избягва емитирането на облигации от 2002 г., макар че, като една от петте най-бедни страни в еврозоната, би могла да използва евтините средства. Вместо това правителството предпочита да получава заеми от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).  "Не можем да вземаме средства назаем за покриване на текущи разходи", казва финансовият министър на Естония Марис Лаури. "По този начин нещата се заплитат прекалено много и видяхме как свърши Гърция или как се "справи" Русия в периода 1997-98 г."

Нека припомним, че през 2008-09 г. за повечето наблюдатели въобще не изглеждаше, че Естония се справя по-добре от Гърция. За бившата съветска република се правеха всякакви катастрофични сценарии, а считаше се, че южната ни съседка е по-слабо засегната от кризата. Естонците бяха критикувани, че премахват бюджетния дефицит, избягват дългове и правят реформи, а гърците следваха модата на дефицитно харчене и трупане на задължения. 

През 2010 г. българските синдикати обясняваха, че Естония е лош пример, а Гърция - добър. Някои дори вярваха, че финансовата стабилност е излишна, а харченето решава всички социални и икономически проблеми. Разбира се, имаше и експерти, които твърдяха, че балтийската държа върви по правилния път.

Както изглежда от тенденциите, през тази или следващата година Естония ще стане по-богата държава от Гърция. Това се случва без тя да е взела нито едно евро дълг – за разлика от Атина, която задлъжня със стотици милиарди и бъдещето ѝ е крайно несигурно. Не е ли ясно вече кой модел е по-подходящ за малка периферна европейска страна?