Като в лабиринт: Етикетите на храните често объркват потребителите
Европейската сметна палата открива пропуски в регулациите и контрола, които могат дори да са опасни за потребителите
Европейските потребители са като в лабиринт поради пропуски в регламентите за етикетите на хранителните продукти. Това е един от основните изводи от доклада на Европейската сметна палата (ЕСП) във връзка с етикетирането на храните в Европейския съюз.
Докладът, направен поради „нарасналия интерес към информацията за храните от страна на потребителите, институциите на ЕС и други заинтересовани страни“, проследява какви са правилата за етикетиране в Съюза.
Вместо да носят яснота, етикетите на храните често създават объркване – използват се стотици различни схеми, символи и твърдения, които потребителите трябва да разшифроват“, коментира по време на брифинг Кейт Пентус-Розиманус, член на ЕСП, отговорен за одита.
Настоящите правила в ЕС изискват на етикетите да има информация за хранителната стойност, алергените и годността на продукта. Производителите обаче добавят свои етикети и символи с цел привличане на клиенти, но според палатата това също крие опасности.
Така например протеинов бар, богат на захари, може просто да бъде брандиран като „богат на протеини“, което позволява на компаниите да акцентират върху по-приятните характеристики, премълчавайки за други, не толкова благоприятни. Често има и твърдения, като "подобрява физическата форма", които не са подкрепени от научни доказателства.
Друг такъв пример са етикетите за липса на конкретни съставки или тези за екологичност. Според данни на Европейската комисия хранителният сектор на Съюза използва над 200 етикета за устойчивост.
Така потребителите лесно могат да се изгубят в лабиринта от етикети на хранителните продукти“, казват от Сметната палата.
Според одита 7 от общо 11 планирани действия по отношение правилата в Съюза, в т.ч. доклади, законодателни предложения и правни актове, все още не са предприети и приложени. Отделно има и открити слабости в мониторинга, докладването, системите за контрол и санкциите.
Друг казус е свързан с липсата на хармонизация. Такъв пример са етикетите върху алкохолните напитки – докато в миналото алкохолните напитки са били освободени от задължението да посочват списък със съставки, през 2021 г. такова задължение се въвежда за виното и ароматизираните винени продукти. През февруари същата година, когато влиза в сила Европейският план за борба с рака, Европейската комисия прави предложение за задължително етикетиране на алкохолните напитки с цел да се подпомогне превенцията на рака.
При липсата на хармонизирани правила някои държави членки започнали да прилагат собствени инициативи за етикетиране на този тип напитки – като например предупреждения за ефекта върху здравето от алкохола в Ирландия и такива, свързани с бременността, върху този в Литва.
Дейността на Комисията по другите теми или продължава, или все още не е започнала, какъвто е случаят с четливостта на етикетите, храните за вегетарианци/вегани и референтните количества за прием на различни вещества за конкретни групи от населението. Това ограничава способността на потребителите да правят информиран избор и води до неравнопоставеност в достъпа им до някои аспекти от информация за храните в ЕС“, казват от палатата в своя одит.
Какви са възможните решения
В своя доклад от Европейската сметна палата отправят и няколко препоръки, с които „да се запълнят дупките“ в европейското законодателство.
Те включват отстраняване на пропуските в правната рамка на ЕС, анализиране на практиките за етикетиране на предприятията, проследяване на очакванията на потребителите, засилване на проверките на незадължителните етикети и онлайн търговията на дребно, както и подобряване докладването относно етикетирането на храните.
От Европейската комисия са приели всички тези препоръки. В отговор на въпрос на Economic.bg дали тези стъпки предполагат нови европейски регулации за етикетиране, Пентус-Розиманус коментира, че се чувстват „обнадеждени“ и че първият ход е да се изпълнят тези 7 от 11 действия във връзка с Регламента за предоставянето на информация за храните на потребителите и в Регламента относно претенциите за храните.