ЕЦБ: България не спазва задълженията си

Народното събрание на Република България не се консултира с Европейската централна банка по изменения в Закона за кредитните институции и в други закони. Това гласи годишният доклад на Европейската централна банка. Това поражда опасения относно възможно накърняване независимостта на централната банка.

Причината за отзвука от ЕЦБ е приетият Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, който бе публикуван на 2 юли 2015 г. в „Държавен вестник“. С него се регламентира публичното оповестяване на банковата тайна за физически и юридически лица в случаи на производство в несъстоятелност на банка.

В рамките на Европа има 17 случая на неспазване на задължението на страните за консултиране с ЕЦБ по национални законопроекти, като те са преценени като очевидни и съществени.

“Значителен бе броят на случаите, в които ЕЦБ консултира национални органи относно новите задачи, възложени на националните централни банки (НЦБ), включително ролята им на национални органи за преструктуриране, във връзка с функционирането на национални механизми за преструктуриране на банки ,схеми за гарантиране на депозити, регистри на банкови сметки, централен кредитен регистър, кредитен посредник, регулиране на финансовия лизинг и дружествата за придобиване на кредити и защита на потребителите”, се посочва в документа, предаде БГНЕС.

Централната банка смята, че 2015 г. е била период за възстановяване на икономиката на Еврозоната. Инфлацията обаче запазва низходящата си тенденция.

В доклада се казва, че при тези условия през миналата година основен въпрос е било засилването на доверието на потребителите, за да нарасне потреблението, доверието на предприятията, за да се възобновят наемането на работна ръка и инвестициите. Не на последно място е и доверието на банките, за да се увеличи отпускането на кредити. Това са факторите с ключово значение за подпомагане на възстановяването и осигуряване на връщането на инфлацията към целевото равнище под, но близо до 2%.

„С напредването на годината действително започна да се забелязва укрепване на доверието. Вътрешното търсене замести външното като двигател на растежа, подпомогнато от нарастващото доверие на потребителите. Кредитната динамика започна да се подобрява за еврозоната като цяло. Продължи да се увеличава заетостта. А страховете от дефлация, които бяха обхванали еврозоната в началото на 2015 г., се разсеяха напълно“, гласи още докладът.

ЕЦБ смята, че е допринесла за това подобряване на условията по два основни начина. Най-важният е посредством ключовите решения по паричната политика, както и решителните действия, за отблъскване на заплахите за ценовата стабилност и гарантирането на закотвяне на инфлационните очаквания.

„Това започна през януари с решението ни да разширим програмата за закупуване на активи. Продължи с различните корекции на програмата през годината, като например разширяването на списъка с емитенти, чиито ценни книжа са допустими за закупуване. И завърши с решението ни от декември да понижим допълнително лихвения процент по депозитното улеснение до още по-ниско отрицателно равнище и да рекалибрираме покупките на активи. Българският парламент не се консултира с ЕЦБ по национални законопроекти“, се посочва в доклада.

Според оценката на експерти на Евросистемата Програмата за закупуване на активи ще повиши БВП на еврозоната с около 1,5 процентни пункта за периода 2015–2018 г.

ЕЦБ заявява още, че не се примирява с прекомерно ниската инфлация. В края на 2015 г. банакта е рекалибрирала политиката си, вследствие на нови неблагоприятни фактори в глобалната икономика, влошили перспективите за инфлацията. През март 2016 г. УС реши да разшири програмата си за закупуване на активи както по отношение на нейния обем, така и като състав, включвайки за първи път корпоративни облигации, да понижи допълнително лихвения процент по депозитното улеснение, да въведе нова поредица от целеви операции по дългосрочно рефинансиране със силни стимули за банките да предоставят кредити, и да засили ориентирите по паричната си политика.

ЕЦБ припомня още, че е предприела мерки и срещу заплахите за целостта на Еврозоната, свързани със събитията в Гърция. Несигурността около ангажимента на новото правителство към програмата за макроикономически реформи доведе до това, че и банките, и правителството загубиха достъп до пазара, а вложителите засилиха тегленето на свои средства от банките. Евросистемата осигури на гръцката банкова система спасителен пояс посредством спешната помощ за осигуряване на ликвидност.

В доклада пише още, че използваният подход, е бил изцяло в рамките на мандата, който е бил съобразен със задължението по отношение на единната валута, определено от Договора. „Ние изпълнявахме това задължение в рамките и разпоредбите на нашия Устав. Макар че рисковете от съдбоносни събития в крайна сметка бяха предотвратени благодарение на споразумението между Гърция и другите държави от еврозоната относно трета програма, случаят открои уязвимостта на еврозоната и потвърди нуждата от завършване на паричния съюз“, заявяват от ЕЦБ.

„Започнахме да публикуваме решенията за спешна помощ за осигуряване на ликвидност и съответния ѝ обем, както и данни за салдата на ТАРГЕТ2 и графиците на членовете на Изпълнителния съвет. Във време на нестандартна парична политика тези стъпки за увеличаване на прозрачността са от съществено значение за осигуряване на пълната ни отчетност пред обществеността. Управлението ни също беше подобрено посредством проект, който има за цел да оптимизира функционирането на ЕЦБ с въвеждането на нови задачи и изправянето ни пред нови предизвикателства“, посочват от централната банка.

Те заявяват, че през 2015 г. са започнали да изпълняват някои от препоръките по проекта, например като назначаването за първи път на главен директор по услугите, който да допринася за вътрешната организация на банката.