ЕЦБ остави паричните стимули без промяна
Депозитната лихва остава на ниво -0.5%, а изкупуването на активи ще започне на 1 ноември
Снимка: БТА
~ 3 мин.
Европейската централна банка (ЕЦБ) запази паричните стимули непроменени на последната среща от председателството на Марио Драги. Депозитната лихва остава отрицателна при ниво -0.5%, а нетната стойност на месечните изкупувания на активи остава 20 млрд. евро и стартира от 1 ноември.
За Драги, който управлява финансовата система на Еврозоната в продължение на 8 години, може да се каже, че спаси валутния съюз от разпад, но не успя да постигне целта си за инфлация, пише Bloomberg.
За Драги, който управлява финансовата система на Еврозоната в продължение на 8 години, може да се каже, че спаси валутния съюз от разпад, но не успя да постигне целта си за инфлация, пише Bloomberg.
Освен това той понася много критики заради въвеждането на отрицателните лихви, които изкривяват силно пазара и вещаят мрачно бъдеще за сектора.
Базираната във Франкфурт институция запазва паричните стимули на фона на безпрецедентно противопоставяне от страна на някои членове на Управителния съвет. Голяма част от изпълнението на програмата за изкупуване на активи (APP) ще зависи от наследницата на Драги - Кристин Лагард, която присъства на Управителния съвет днес като наблюдател. От следващата седмица тя вече ще е действащият президент на ЕЦБ.
След малко Драги ще има пресконференция, на която ще опита да защити наследството, което оставя на Лгард, и да повтори предупреждението си пред правителствата, че трябва спешно да предприемат действия за укрепване на Еврозоната. Той нееднократно призовава за фискални стимули и икономически реформи.
За разлика от своите предшественици, Драги никога не повиши основните лихви в рамките на мандата си. Вместо това изпомпваше все по-голяма ликвидност във финансовата система, борейки се с кризите, които следваха една след друга. Той ще бъде запомнен с готовността си да направи „всичко, което е необходимо”, за да спаси еврото по време на дълговата криза от 2012 г.
Инфлацията през септември достигна едва 0.8% - най-ниската през последните три години. Целта на Драги винаги беше малко под 2%.
Банкерите в ЕЦБ твърдят, че икономиката на Еврозоната е все по-устойчива, но е подкопана от международното търговско напрежение като протекционизма на САЩ и Brexit. Глобалният растеж се охлажда и инвеститорите очакват Федералният резерв на САЩ да постигне съгласие за трето намаляване на лихвите следващата седмица. Централните банки на Норвегия и Швеция запазиха лихвените проценти в четвъртък, въпреки че шведската Riksbank сигнализира, че се надява да увеличи лихвения процент до нула до края на годината.
Ултра-свободната стратегия на Драги вероятно ще се разпростре и в мандата на Лагард, след като тя встъпи в длъжност, пише Bloomberg. Депозитната ставка е на рекордно ниско ниво, с обещанието да се намали отново, ако е необходимо. Програмата за количествени улеснения ще започне да действа следващия месец с покупката на активи за 20 млрд. евро на месец.
Данните от четвъртък потвърдиха, че перспективите остават мрачни, като индексът PMI сигнализира, че частният сектор едва расте и очакванията са най-лошите от 2013 г. насам. ЕЦБ очаква намаляване на икономическите прогнози през декември.
Президентът ще бъде разпитан на пресконференцията си за това с колко „боеприпаси“ наистина е оставил централната банка. Около една трета от Управителния съвет се противопостави на рестартирането на програмата за изкупуване на активи при предишното решение и дори дългогодишните привърженици на стимулацията се колебаят. Италианският банкер Игнацио Високо заяви, че не е склонен да приема проценти, които отиват още по-дълбоко под нулата.
Все пак неспособността на ЕЦБ да постигне целта си за инфлация също доведе до призиви за преглед на цялата политиката на централната банка, включително дали целта трябва да бъде променена. Това е стъпка, която Лагард може да избере да отбележи началото на собственото си осемгодишно управление.
