Евро ускорение

С валутния борд свикнахме и на него гледаме като на усмирителна риза за игри с лева. Ръцете на политиците са вързани. И с престоя в чакалнята на еврозоната свикнахме, даже не усещаме, че сме част от валутния механизъм ERM II, предхождащ приемането на единната валута. Но това лято служебният кабинет напомни, че една голяма промяна предстои, като публикува за обществено обсъждане проект на Национален план за въвеждане на еврото в България.

В него като целева дата е посочена 1 януари 2024 г., но дали този срок ще бъде спазен, зависи от много фактори. И нищо чудно на 1 януари 2024 да осъмнем с евро, което необратимо е изместило лева.

„Няма формално изискване България да въведе еврото, когато доходите ни доближат средноевропейските. И съм съгласен, че е важно да дискутираме и да се анализира кога е най-правилният момент за присъединяване към общата валута“, казва Атанас Пеканов, вицепремиер по управление на европейските средства в служебния кабинет. Но фокусът на обществения интерес е в друга посока през тази година, тъй като изборите и избраниците ангажират вниманието с политическото „шоу“, което оставя на заден план множество важни за обществото и за икономиката въпроси.

Валутният борд върза ръцете, но не и устата. Да говорим за еврото!

Предлагаме гледната точка на двама експерти:

Мартин Заимов:

Да не избързваме с влизане в еврозоната

Няма риск, ако продължим да се движим в коловоза на валутния борд

Мартин Заимов е подуправител на БНБ и ръководител на управление „Емисионно“ в периода 1997-2003 г. Съосновател е на пространството за диалог „Генератор“ и на компанията Wind Of Change.

Господин Заимов, 2024 г. подходящото време ли е България да се присъедини към еврозоната?

Моето мнение е, че моментът не е подходящ за това.

В такъв случай кой би бил точният момент?

Не мога да предвидя, но паричната политика, която сега поддържаме, е много подходяща за България. И не виждам причини да избързваме с въвеждането на еврото. От гледна точка на сроковете има два сюжета, като и двата са политико-административни. Първият е българската администрация да еволюира и да повиши своята отговорност към обществото. Вторият е свързан със значителната неяснота за еволюцията на Европейския съюз, тъй като  след кризата през 2008-2009 г. в сравнителен исторически план качеството на управление на финансите в ЕС е много ниско. Това качество трябва да се повиши, за да имаме полза от подобна стъпка.

Шест години участвахте в управлението на валутния борд като подуправител на БНБ...

Да, участвах – със стремежа обществото ни да се адаптира към променящия се свят. А влизането ни в еврозоната ще е отказ от отговорност. В последните 10 години политическото управление на ЕС е на много ниско ниво. През шестте години като подуправител на БНБ настоявах, че има нужда от повече на брой банки, които да не са големи. Политици и недобросъвестни банкери продължиха да работят за нарастване размера на банките. Една от не толкова ясните страни от влизането в еврозоната е единният банков надзор, който поддържа тази вредна за хората безотговорна „политика“ на “too big to fail”.

Каква препоръчвата да е политиката на България по отношение на присъединяването ни към еврозоната?

Има една много хубава дума – протакане.

А ако бъде оказан външен натиск да ускорим темпото?

Никой не може да ни накара да направим нещо, което не желаем.

Какъв би бил рискът, ако се придържаме към индикативната дата за влизане в еврозоната – 1 януари 2024?

Рискът е за обществото, не за властимащите. Лошото управление има различни характеристики – то може да предизвика криза, може да предизвика загуба на доверие и на стойност.  Не мога да предвидя бъдещето, но за мен такава стъпка ще е поемане на ненужен риск. Трябва да изчакаме да видим дали европейските институции се подобряват или не.

Каква е оценката ви за валутния борд в България?

Мнението ми не е сантиментално. Той функционира по полезен за обществото начин и ограничава злоупотреба от страна на правителствата. Европейската система няма такъв механизъм. Има и други европейски валути, които по подобие на нашия лев са в полуфиксирана форма спрямо еврото. Може спокойно да се функционира, без да си член на еврозоната - има същите качества, без да носи потенциалните недостатъци. Все пак бъдещето може да се окаже много добро за еврото. Просто сегашната европейска администрация не е на ниво и едно наше твърдо становище може да помогне тя да се поправи. И колкото повече хора осъзнаят това, толкова по-бързо може да се подобри управлението на европейските финанси.

Има ли България към момента достатъчна готовност за присъединяване към еврозоната?

В Европа има страни като Черна гора, които едностранно са приели еврото. Готовността да ползваш еврото като национална валута не е голямо изискване, изискване е да не го ползваш. В това е тестът за нивото, на което е страната. Влезли сме в коловоз, който е много удобен за немислещи и немного усърдни хора.

Движейки се в този коловоз, как се чувства нашата икономика?

В момента не виждам това да е от голямо значение за нея. Въпросът е правилно да оценяваме риска от едно или друго действие. В съвременния свят във всяка ситуация има части от икономиката,  за които нещо е изгодно, а други – за които никак не е. Има и хора, за които една ситуация е изгодна, но не и за други. Качество, сигурност, хармония, добронамереност, доверие – това са понятия, които трудно се измерват с цифри.

Какъв е рискът?

Не е голям рискът да продължаваме да се движим в същия коловоз. Но ако последва негативно развитие заради неразумно поети рискове, тогава може да има много лошо влияние върху икономиката. Това обаче е в сферата на хипотезите. Влизането в еврозоната сега ще е поемане на необоснован риск и необосновано безделие. От административна гледна точка нивото трябва да се повиши, а от политическа – да си стъпим по-добре на краката. Има рискове, които са разумни. Присъединяването към еврозоната в близко време е неразумен риск. При поемането на риск най-важното е да знаеш какво правиш и да носиш отговорност за него. По отношение на еврозоната съм сигурен, че почти никой не знае какво прави, включително и ЕЦБ. А от българска страна никой и не поема отговорност.

Доц. Тодор Ялъмов:

Време е да заговорим и за дигиталното евро

Бързо, но системно да вървим към приемането на общата европейска валута

Доц. д-р Тодор Ялъмов е преподавател в катедра „Стопанско управление“ при Стопанския факултет на СУ, зам.-декан „Научноизследователска дейност, иновации и проекти“, изследовател в Центъра за изследване на демокрацията и във Фондация „Приложни изследвания и комуникации".

Доц. Ялъмов, темата „еврозона“ според вас вече е почти „религиозна“. Обяснете...

Еврото символизира единния европейски пазар, по-висока конвергенция и в известен смисъл необратимост на членството ни в Европейския съюз. Най-малкото защото все още не е предвиден обратен път или механизъм за излизане от еврозоната. Вярващите в бъдещето на националните държави се борят всячески да спрат интеграционните процеси. И често двете общности си говорят повече на своите привърженици, отколкото един на друг.

Имате ли усещането, че това е тема, по която общественият дебат е приключил, преди да е започнал? И просто в един момент ще ни бъде съобщен крайният резултат...

Обществените дебати, за съжаление, стават заложници и следват интересите на партийните елити, а не са съдържателни и включващи интересите „отдолу нагоре“. Усещането ми е, че ключовият фактор за крайното решение ще е политическото представителство на „патриотичните“ и антиевропейските партии. Ако те вземат превес, няма да влезем скоро. Технократските елити, с малки изключения, са „за“. А широката общественост не чете регламенти и анализи. Образованието само през медиите не е достатъчно.

Свикнахме с мисълта, че рано или късно ще приемем еврото. Но 1 януари 2024 г. подходящото време ли е България да се присъедини към еврозоната? Защо?

Това е процес, който изисква разнообразни реформи, свързани с банковия надзор и надзора над небанковия финансов сектор, мерките срещу пране на пари, механизма за сътрудничество и проверка и т. н. Не става дума само за подмяна на едни хартийки и монети с други. В момента върви европейски дебат, който отсъства при нас – за дигиталното евро. Ние трябва да участваме в него институционално и да сме готови за прилагането му. Дигиталното евро е възможност за българския финтех сектор.

С какъв ентусиазъм да вървим към еврозоната – по-бързо, по-бавно...

Бързо, но системно. Влизайки в нея трябва да сме готови да предлагаме европейски политики и институционализация – например в сферата на прането на пари. Българската икономика показа, че може да печели дори по време на кризи. Засилването на интеграцията ни в европейския пазар трябва да бъде мислено така, че да носи позитивни странични ползи за българските фирми и заетост. Предстоят огромни промени в банковия сектор и би било прекрасно, ако можем да използваме влизането ни в еврозоната като инструмент за позициониране през участието ни в Европейската централна банка.

Кой задава темпото всъщност?

Технически ние бяхме готови за еврото отдавна. Но откакто ГЕРБ осъзнаха преди години, че стоенето ни извън Шенген прагматично ни носи полза (по-нисък имигрантски натиск) и осъзнаха, че по-активна позиция „за“ еврозоната може да даде „тяга“ на антиевропейските патриотични формации, дадоха заден. Валутният ни борд практически ни държи в еврото, като имаш свободата да имаш дефицит, ако ти потрябва, без да те санкционират. Също фактор за забавяне беше нежеланието или невъзможността на няколко банки да се съобразят с по-строгия банков контрол на ЕЦБ. Миналата година се случиха няколко щастливи съвпадения – ПИБ имаше нужда от свежи пари, а алибито за инвестиция от държавата в нея заради ERM II – брилянтно. Еврозоната очаквано не успя да стане плашило, подобно на Истанбулската конвенция.

Каква е оценката ви за валутния борд в България? Можем ли още дълго да вървим в този коловоз?

Да, валутният борд е може би най-добрата иновация в управлението на държавата от 30 години насам. Екипът измислил, наложил и управлявал борда досега, заслужават адмирации. Можем да продължим вероятно още дълго, но не смятам, че валутният борд трябва да бъде противопоставян на влизането в еврозоната, още повече с реториката на проф. Ханке.

Каква е цената на отказа от националната ни валута, която ще трябва да платим?

Прагматично има едни технически разходи, които трябва да поемем , като еднократна вноска от 1-2% от БВП в Европейския механизъм за стабилност и административните разходи по обмяна на валутата. Но пък ще се освободят резервите, с които обезпечаваме курса лев-евро. Вероятно за тези граждани и фирми, които имат големи наличности в брой в левове (в чекмеджета, сейфове и под дюшеците), ще има разнообразни притеснения. От години на банкнотите пише „евро“ на кирилица, така че дори и в това отношение сме готови. Разбира се, ще има хора, които ще страдат, че вече няма „лев“, но това са емоционални щети.

Фокусирани в целта „еврозона“, какви рискове може да не забележим или просто да пренебрегнем?

Преминаването към еврото не става за една нощ. Месеци ще виждаме цени в лева и евро и ще виждаме кой как закръгля. Страховете винаги са били, че при това пресмятане и закръгляване ощетените ще бъдат потребителите. Държавата и общините може да дадат пример, като закръглят в полза на потребителя.

Каква препоръчвате да е политиката на България по отношение на присъединяването ни към еврозоната?

Холистична, системна и изпреварваща. Тепърва предстои формирането на важни политики – какво ще е дигиталното евро, как ще се регулира процесът на трансформация на банките, какво ще е бъдещето на парите изобщо. В свят с все по-често срещани отрицателни лихвени проценти, токенизация на активи и възможност за софтуерна проследимост на плащанията очевидно вървим към една по-различна от класическите ни представи икономика.

Пандемията вкара света в трудни времена, инфлацията става все по-осезаема. Да си представим, че от 1 януари 2024 заменяме лева с евро...

Пандемията е сериозно предизвикателство за всички. Но не просто като спирачка за развитието, но и като трансформираща сила. Пандемията шоково ускори с десетилетия процеса към „домашен офис“, повлия и на пазара на недвижимости. Цените на жилищата растат и заради отрицателните лихви по депозитите и близки до нулеви ипотечни кредити. Сериозен инфлационен натиск има и от цените на петрола. Рисковете за 2024 г. са маргинално свързани с еврото.