Здравето е отговорност

Много от проблемите в здравеопазването са вследствие на лош контрол, двойни стандарти в контрола и многолик лобизъм

Д-р Цветелина Спиридонова:

Здравето е отговорност

Снимка: Списание Икономика/Александър Нишков

1424 ~ 9 мин. четене
Татяна Явашева Автор: Татяна Явашева

Д-р Цветелина Спиридонова е изпълнителен директор и собственик на МБАЛ „Хигия“ АД и МБАЛ „ХИГИЯ-Север“. Завършила е медицина през 2000 г. в Медицинския университет в София с отличие. През 2002 г. печели първо място в националния конкурс за зачисляване по хирургия и започва специализацията си в УМБАЛ „Царица Йоана - ИСУЛ“ -София.

През 2008 г. става магистър по специалността „Обществено здраве и здравен мениджмънт“ във Факултета по обществено здраве отново в Медицински университет - София и от същата година е хирург в Клиниката по хирургия на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

От 2009 г. е асистент по хирургия към Медицинския университет в София, а от 2015 г. – главен асистент. През 2015 г. придобива докторска степен по хирургия, като три години е специализирала и в Париж. 14 години от трудовия ѝ стаж са преминали в МБАЛ „Хигия“ в Пазарджик.

Д-р Спиридонова владее три езика, има над 40 публикации в специализирани медицински издания, изнасяла е лекции в редица научни форума у нас и в чужбина. Почетен член е на Българското хирургично дружество и член на Немското хирургично дружество и френската асоциация по пластична  реконструктивна и естетична хирургия – SOFCEP.

Д-р Спиридонова, през тази година МБАЛ „Хигия“ става на 30. Кои са някои от най-големите постижения на болницата през този период, които ще откроите?

– За една болница е достатъчно пациентите, които се лекуват да излизат с подобрение, по-здрави и по-щастливи. И вярвам, че това е най-голямото постижение за всяко лечебно заведение.

„Хигия“ е първата болница с частна собственост в България и Източна Европа? Какво предизвикателство е било за времето си това? И какво е сега?

– Луда идея. Аз бях на 15 години, когато баща ми изведнъж реши, че иска да направи частна болница. След 45 години здравеопазване, в което пациентите се лутаха, носейки касетки с череши и торби с картофи и не знаейки на кой лекар ще попаднат, и какво ще се случи - да изградиш болница, която стои с имената и авторитетите на лекарите беше лудост. На всичкото отгоре, тогава частните болници не работеха със здравната каса и пациентът вместо да носи уиски, бонбони и череши, трябваше да извади 3 лв., за да заплати за преглед. Ние българите трудно приемаме, че едно нещо, което е било безплатно ще трябва от даден момент нататък да бъде заплащано и това съвсем естествено ни прави недоволни. Но всъщност истината е, че по времето  на социализма никога не сме говорили за качество и дали то има цена или не.  Предизвикателство днес за болницата е да се самоиздържа в условията на рестриктивно законодателство и на фона на нелеката конкуренция на държавни болнични заведения, които са с огромни субсидии и дотации от държавния бюджет, като работи при равни условия с тях.

Специализирали сте хирургия в Париж, член сте на Немското хирургично дружество. Къде е България по отношение на съвременното здравеопазване?

– Добри лекари. Деформирана ценностна система. Българските лекари са възпитани, че медицината е въпрос на призвание и че са избрани по някакъв начин. Западните лекари, смятат че това е тяхната професия и са тежки професионалисти. Аз лично предпочитам да ме лекува перфекционист-професионалист, а не някой, който се мисли за богоизбран. Когато приемеш медицината за своя професия, ти разбираш че трябва непрекъснато да се развиваш и надграждаш и да бъдеш изключително прецизен, следвайки правилата и отговорностите на професията. Смятам, че нивото на българските лекари е близо до европейското, но е хубаво да бъдат по-стриктни и по-съпричастни във взаимоотношенията си с пациента.

Предимство ли е да управлявате голяма болница извън София, където е най-високата концентрация на здравни заведения у нас?

– Предимство?! Това е хамалогия. „Хигия“ е голяма структура разположена между Пловдив и София, където има концентрация на големи болнични заведения. Разбира се,  място под слънцето има за всеки, да, но трябва и да успееш да предложиш иновативност, адекватност на ситуациите, по-добри условия за пациентите и разбира се да запазиш най-добрите лекари, и да привличаш нови професионалисти. Всичко това предполага и лавиране, и прецизиране на разходи, и принципност в  мениджмънта, и коректност във взаимоотношенията с конкуренцията.

В какво е силата на МБАЛ „Хигия“?

– В харизмата на нейния създател, както и в много личните взаимоотношения, които са създадени в годините между хората, които работят там. Имаме служители от 25-30 години и те придават чувството на колективност и на екипност на новопостъпилите. Мисля, че почтеността на хората в нашата болница,  е най-голямото им качество.

„Нося презиме и фамилия, които задължават“, казахте, когато поехте управлението на болницата през февруари 2019 г. В какво е приемствеността и какво е новото в индивидуалния ви „почерк“ на ръководител на това здравно заведение?

– Много е хубаво да вървиш по пътя, когато няма какво да губиш и чий авторитет да провалиш зад гърба си. Повечето велики хора са станали велики именно, тръгвайки по този начин. Просто не ти пука, не се съобразяваш с нищо. Твърде трудно е да наследиш нещо от „великан“. Първи вариант – да изглеждаш джудже, заради неспособност. Вторият вариант е да стъпиш на раменете му и да се опиташ да продължиш. Наясно съм, че хората винаги ще казват „ е да де, ама нали на нея и дадоха“ . Всъщност цял живот си наследник на изключителна личност и най-вероятно никога няма да бъдеш харесан.   Що се касае до индивидуалния ми почерк на ръководител това е -  повече вяра в способностите на хората от екипа ми. И затова изисквам много. Няма начин да не вземат завоя и да не направят нещата перфектно. Ако аз скачам високо, те трябва да могат да скочат по-високо от мен, защото болницата им заплаща възнаграждения именно за това.

Кои са някои от основните постулати, които вашият баща проф. Стайко Спиридонов ви предаде за лекарската професия и за здравния мениджмънт?

– Болницата не са стените, болниците са хората, които работят в тях. Трябва да бъдеш много добър и честен човек, за да можеш да управляваш лекари, защото те са много интелигентни и не могат да бъдат манипулирани. Другото, което научих от татко е, че трябва да бъдеш много коректен в чисто финансовите  отношения, никога на никого нищо да не дължиш. Ако обещаеш нещо да го правиш.  Това, което най-често ми казваше е, че трябва да бъдеш мъжак в живота. В личен план, откровено казано, ми тежат неговите високи очаквания винаги да успявам да се справя сама с трудностите. Неговата критичност ме научи да преодолявам предизвикателствата без да разчитам твърде много на другите. За щастие, зад гърба ми в момента стои силен и опитен екип, който е достатъчно добре подбран и подготвен от него.

Нееднократно сте носител на отличието „Лекар, на когото българите вярват“? На кои лекари българите се доверяват изцяло? Вие как работите за това хората да ви доверяват най-ценното, което имат – здравето?

– Изпитвам уважение към пациентите ми, това са хора, които са ми гласували доверие за живота си. Това доверие задължава, приемам го за комплимент и се старая да бъда напълно откровена с тях и професионална до максимума на личните ми възможности. Тоест срещу мен не стои жертва, а стои партньор, с когото разговарям, така че заедно да вървим по пътя на неговото оздравяване. Предполагам ,че пациентите го усещат и вероятно затова ме определят за тази награда.

Къде е границата между истинската грижа за здравето на човека и бизнеса?

– Винаги се смея, когато някой спекулира с израза „здравето не е стока“. Разбира се, това е политическа демагогия. Вярно е, здравето няма цена, защото е безценно. За сметка на това, здравната услуга, това което болниците правят, е нещо, което има качество, изпълнимост и съответно това струва пари. Колкото повече е вложено в една здравна услуга, толкова по-качествена е тя, респективно толкова по-скъпа е тази здравна услуга. Но когато говорим за постигане на нещо безценно какво значение има цената? Важно е постигането на здравето. В този смисъл смятам, че хората, които не правят разлика между здраве и здравни услуги са или недоразбрали или демагози. Здрави хора не идват в болницата. Те са на по-приятни места.

И тук стигаме до „болния“ въпрос - според вас трябва ли болниците да са търговски дружества?

– Всъщност този въпрос получава своя отговор с предходното, което казах. Това което може  би заблуждава хората е думата „търговско“, която спокойно може да бъде заменена с „финансово контролирано дружество“. Не знам какво се очаква – да превърнат болниците в НПО-та, в които да няма контрол по отношение на дадените субсидии, на направените разходи. Да има едно безконтролно изливане на средства и липсващи гаранции за качество. Ако  изразът „търговски дружества“  толкова дразни, можем да го заменим и хората да са спокойни, че не говорим за търговия, а за структуриран финансов надзор, в който не може да се злоупотребява, без да се разпознае.

Каква е вашата визия за справедливото разпределение на средствата за здраве в национален мащаб?

– Не съм от хората, които смятат, че животът е несправедлив или нечестен. Законите са за всички. Важно е да се създават от хора с широка визия. Изключителен успех, е че обикновеният български гражданин, със здравната си осигуровка, има достъп до всяко лечебно заведение в България ,независимо от неговата собственост – държавна или частна. Изборът е само негов. Така е гарантирано неговото конституционно право    да избира къде да се лекува, и кой да бъде неговият лекар. В този ред на мисли „парите следват пациента“ е правилна стратегия, защото това са неговите пари от НЗОК. Проблемите, на които сме свидетели са в следствие на лош контрол, двойни стандарти в контрола и многолик лобизъм. И в държавните, и в частните болници има проблеми в това отношение. Що се касае до огромните субсидии от държавния бюджет към държавните болници, те са нещо нормално защото държавата е принципал на тези болници. Абсолютно наложително е обаче, да се осигури равен достъп до еврофондовете и европроектите и на общинските, и на частните болници, а не само за държавните, които получават пари и оттам, без ние да имаме това право. Например, равни сме в пандемията, но не сме равни в субсидията.

Недофинансирането на здравните пътеки, апетитът за повече или нездравият морал кара някои здравни заведения да кривват от правия път и да правят нарушения, които изглеждат в рамките на нормалното?

– Разбира се, че недофинансирането е изначалната причина. Малко известно, е че в цената на клиничните пътеки, най-важното – трудът на лекарите, сестрите и останалия персонал не е остойностен. Образно казано, влизате в една празна сграда, в която има операционна, инструменти, марли, самооперирате се, извеждате се сам от упойка и здравната каса остава на вратата на болницата сумата от 500 или 600 лв. А, това се случва и на тъмно, и на студено, защото в пътеката  не са предвидени и тези така наречени непреки разходи – ток, парно, вода и храна. Във времето, количествените натрупвания водят до качествени промени, които са причина за нарушения. Сигурна съм, че няма колега, на когото да му е приятно да е поставен в тези условия и да е принуден да се движи на границата на закона.

Министрите на здравеопазването са едни от най-често сменяните министри през годините. На какво отдавате това?

– Проветриво място. Трудно се намира личност, която е и мениджър, и лекар. Ние, лекарската гилдия трудно признаваме авторитети извън нашата специалност.

Познавате здравеопазването и като лекар, и като управляващ болница. Ако зависи от вас, какво не бихте се поколебали да промените в управлението на българската здравна система?

– Никакво вземане на пари на ръка. Всички причини за това трябва да бъдат премахнати, а те са твърде комплексни. Пациентът трябва да води разговор с лекаря само за здравето си и здравната услуга, която ще му бъде извършена. На второ място – задължително изграждане и довеждане до европейско ниво на системата за спешна и бърза медицинска помощ, която да достига до всяко населено място на Република България.

Как пандемията промени  разбиранията и вижданията ви за здравето и здравеопазването?

– Бяхме поставени във форсмажорни условия, в които стана ясно, че да си добър лекар не е достатъчно, трябва да си визионер и да надскачаш вирусната вълна, а не тя да те потапя, както се случи в не малко страни. Освен това, пандемията показа, че не можеш да излекуваш или да предпазиш един човек на сила. Здраве на сила не се дава. При наличие на толкова ваксини и свободен достъп до тях, все още има конспиративни теории и отказващи се да се ваксинират. Това е много разочароващо. Човек би си помислил, че ние хората си заслужаваме тази пандемия. Сякаш е форма на естествен подбор.

С какво ви привлече хирургията? Как тази професия калява характера ви?

– Преди 21 години да бъдеш жена - хирург все още беше екзотика за България. Истината е, че съм израснала сред хирурзи, прекарала съм десетки нощни дежурства с родителите ми в болниците и спешните отделения. Хирургията ми хареса заради динамичността и възможността да видиш резултата от действията си в кратък срок. Това, което ме изненада, когато хванах за първи път скалпела сама, е осъзнаването на отговорността, която трябва да носиш с всеки жест. За зло или за добро, малко хора знаят, че всяко мръдване на ръката на хирурга има естествени последствия и то може да коства живот. Дори след 3- часова операция, за една секунда, можеш да изгубиш добре свършената работа дори с едно неправилно движение.

Споделете нещо от мечтата ви за развитието на МБАЛ „Хигия“, върху което вече работите?

– Простичка мечта -пациентите от Пловдив и София да дойдат в Пазарджик, защото харесват болницата и им предлагаме добра медицина. В съвременния свят 90 км. не е разстояние.

Кога лекарят, хирургът, мениджърът д-р Цветелина Спиридонова успява да „открадне“ малко лично време за себе си?

– Вечер след 23.00 часа, когато приспя сина ми, вземам чаша розе на терасата на апартамента ми и  разговарям с мъжа до мен. Другите 30 минути са сутрин с кафето и новините. Останалата част на деня е блокирана, включително и с Боил, който е само на 3 г.

Как си почивате и се зареждате с позитивни емоции, имате ли хоби?

– Като всяка жена обичам да пазарувам, което се случва само по интернет, обикновено през нощта. Обичам да чета книги, но все по-малко ми достига време за този лукс. Обичам да пътувам с кемпер на диво, когато имам 2-3 свободни дни.

Философията на лекаря и човека д-р Спиридонова в едно изречение…

– Не е важно кой какво ти дава, важно е какво не могат да ти вземат – сърцето, знанията и уменията. Инвестирай в душата си.

Подкрепи Economic.bg