Еврокомисията влоши прогнозата си за българската икономика

Растежът на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) на България през 2020 г. ще е под 3%, показва зимната макроикономическа прогноза на Европейската комисия. През есента експертите в Брюксел очакваха икономиката да нарасне с поне с 3%, но вече се очаква по-слабо вътрешно търсене. За сравнение, през тази година се очаква ръстът на БВП да бъде 3.7%, движен от потреблението на домакинствата и правителството, което мината година направи значителни фискални разходи.

Въпреки че се очаква частното потребление да остане основният двигател на растежа, неговият принос за икономическата експанзия се очаква да намалее на фона на по-слабото увеличение на заетостта. Малко вероятно е инвестициите да компенсират по-слабото потребление през 2020 г., като се очаква те да започнат да растат слабо едва през 2021 г., заедно с малко по-силен растеж на износа.

Основният риск пред неизпълнение на прогнозата на ЕС произтича от скорошно възстановяване на потребителските настроения, което може да доведе до по-добро от очакваното частно потребление.

Очаква се цените на храните и енергията да поддържат инфлация около 2.3% през 2020 г., а през следващата година цените на дребно ще се движат нагоре основно от поскъпването на петрола и се очаква инфлация в България от 1.9% тогава. През миналата година статистиката отчете средно поскъпване при цените на дребно от 2.5%. То беше повлияно от екзогенни фактори, като например избухването на африканската чума по свинете, която даде тласък на цените на непреработената храна и колебанията в цените на горивата.

На европейско ниво

Според публикуваната днес зимна икономическа прогноза за 2020 г. се очаква европейската икономика да продължи по пътя на стабилния и умерен растеж. Еврозоната се радва на най-дългия период на устойчив растеж от въвеждането на еврото през 1999 г.

Според прогнозата нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната ще бъде стабилно — 1.2% през 2020 и 2021 г. За ЕС като цяло се очаква леко понижаване на растежа през 2020 и 2021 г. — до 1.4% спрямо 1.5% през 2019 г.

Растежът ще остане стабилен благодарение на вътрешното търсене

Външната среда продължава да крие предизвикателства. Продължаващото създаване на работни места, стабилното нарастване на заплащането и благоприятната комбинация от политики обаче се очаква да помогнат на европейската икономика да продължи по пътя на умерения растеж. Частното потребление и инвестициите, особено в сектора на строителството, ще продължат да подкрепят икономическия растеж. Очаква се в редица страни от ЕС значително да нараснат публичните инвестиции, по-специално в областта на транспорта и цифровата инфраструктура.

Рискове за прогнозата

Първата фаза на търговското споразумение между САЩ и Китай допринесе за известно намаляване на рисковете от влошаване, но високата степен на несигурност във връзка с търговската политика на САЩ остава пречка за по-широкомащабно възстановяване на бизнес нагласите. Социалното напрежение в Латинска Америка крие риск от подкопаване на икономическото възстановяване на региона. Засиленото геополитическо напрежение в Близкия изток доведе до повишаване на риска от конфликт в региона. Въпреки че в момента има яснота относно търговските отношения между ЕС и Обединеното кралство по време на преходния период, продължава да съществува значителна несигурност относно бъдещото партньорство. Епидемията от коронавирус 2019-nCoV с всички нейни последици за общественото здраве, икономическата активност и търговията, особено в Китай, е още един риск от влошаване. Базовото допускане е, че тази епидемия ще достигне своя връх през първото тримесечие със сравнително ограничено въздействие в световен мащаб. Колкото по-дълго трае епидемията обаче, толкова по-голяма е вероятността от верижни ефекти върху икономическите нагласи и глобалните условия за финансиране. Свързаните с изменението на климата рискове, въпреки че са предимно дългосрочни, не могат да бъдат изключени и в краткосрочен план.