Европа се връща, дано не доскучее
Представителите на държавите членки обсъдиха в София следващата многогодишна финансова рамка на Съюза

~ 2 мин.
Нека да не позволяваме Европа да стане скучна. С този призив вицепремиерът Томислав Дончев се обърна към присъстващите на срещата в НДК, на която представители от всички държави членки обсъждаха изготвянето на следващата многогодишна финансова рамка на ЕС.
Според него най-важното оттук нататък е балансът – между вижданията на различните държави членки, както и между старите и новите предизвикателства. По негови думи бъдещият бюджет има политическо измерение – освен амбициозни цели, страните трябва да заложат свързващ елемент, който ще съхрани Съюза.
„Най-добрите решения се вземат след трудни и откровени разговори“, обясни Дончев и подчерта, че задачата на тази дискусия е нелека. „Бих поставил по амбициозни цели пред Българското председателство – да не бъдем само катализатор, но и генератор на добри решения“, коментира вицепремиерът. Надеждите пред Председателството за през май месец тази година да бъде готов проектът за една ефективна и споделена многогодишната финансова рамка, който до голяма степен да бъде подкрепян от всички ключови играчи в проекта.
„За нас днешната среща е важна, защото наред с един от основните ни приоритети - бъдещето на Европа и това каква е тя и каква искаме да бъде, е и дебатът за бъдещето на европейските финанси и това какъв бюджет можем да си позволим да имаме с оглед на предизвикателствата пред нас“, заяви министърът на Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова.
Тя е оптимист, че Европа се завръща с желанието и амбицията да бъде по-силна, сигурна и стабилна и да инвестира в повече сигурност, образование, дигитална икономика и дневен ред. По думите на Павлова не трябва да противопоставяме традиционните политики, които са дали своя положителен ефект – например кохезионната политика. „Защо да променяме тези механизми, които работят“, бе въпросът на министъра на Председателството към европейските си колеги на срещата в НДК. Тя допълни, че трябва работещите до момента механизми да помогнат в развиването на новите инструменти за финансиране.
„Имаме много сложно уравнение с много неизвестни, но и ние нямаме формулирано точното условие на това уравнение. Ние не сме уточнили докрай какви са нашите цели и задачи, за да можем да ги запълним с финансов ресурс“, акцентира Лиляна Павлова.
Според него най-важното оттук нататък е балансът – между вижданията на различните държави членки, както и между старите и новите предизвикателства. По негови думи бъдещият бюджет има политическо измерение – освен амбициозни цели, страните трябва да заложат свързващ елемент, който ще съхрани Съюза.
„Най-добрите решения се вземат след трудни и откровени разговори“, обясни Дончев и подчерта, че задачата на тази дискусия е нелека. „Бих поставил по амбициозни цели пред Българското председателство – да не бъдем само катализатор, но и генератор на добри решения“, коментира вицепремиерът. Надеждите пред Председателството за през май месец тази година да бъде готов проектът за една ефективна и споделена многогодишната финансова рамка, който до голяма степен да бъде подкрепян от всички ключови играчи в проекта.
„За нас днешната среща е важна, защото наред с един от основните ни приоритети - бъдещето на Европа и това каква е тя и каква искаме да бъде, е и дебатът за бъдещето на европейските финанси и това какъв бюджет можем да си позволим да имаме с оглед на предизвикателствата пред нас“, заяви министърът на Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова.
Тя е оптимист, че Европа се завръща с желанието и амбицията да бъде по-силна, сигурна и стабилна и да инвестира в повече сигурност, образование, дигитална икономика и дневен ред. По думите на Павлова не трябва да противопоставяме традиционните политики, които са дали своя положителен ефект – например кохезионната политика. „Защо да променяме тези механизми, които работят“, бе въпросът на министъра на Председателството към европейските си колеги на срещата в НДК. Тя допълни, че трябва работещите до момента механизми да помогнат в развиването на новите инструменти за финансиране.
„Имаме много сложно уравнение с много неизвестни, но и ние нямаме формулирано точното условие на това уравнение. Ние не сме уточнили докрай какви са нашите цели и задачи, за да можем да ги запълним с финансов ресурс“, акцентира Лиляна Павлова.