Еврокомисията подчерта големите минуси на българската икономика

Европейската комисия представи своите препоръки за развитието на българската икономика. Те са в няколко основни направления и имат за цел да преодолеят големите минуси, натрупани през годините. Един от основните аспекти на доклада, част от Европейския семестър, очаквано е свързан с енергийната криза и нуждата на България да намали зависимостта си от руски енергийния източници, както и да ускори преминаването си към ВЕИ.

Остър фокус е поставен и върху здравната система, която има нужда от ограничаване на доплащането на гражданите и по-големи инвестиции в доболнична помощ. Изпълнителната власт на ЕС подчертава още, че имотният пазар в България е застрашен от прогнозата за ръст на лихвените проценти, а правителството има нужда да укрепи планирането си в публичните финанси.

ЕК подчертава, че България продължава да бъде с едно от най-високите нива на бедност в ЕС и неравенство в доходите, както и да не решава проблемите си с качеството на образованието и регионалните различия. Заради специфични слабости в планирането на разходите и изпълнението на обществените поръчки пък се стига до неизпълнени инвестиции, което говори за необходимост от укрепване на информационната база за публични финанси.

Уникална възможност за модернизиране на икономиката

Планът за възстановяване и устойчивост, както и пътят към приемането на еврото в България осигуряват „уникална възможност за модернизиране на икономиката“, твърди Европейската комисия. Според структурата на ЕС ангажиментите, които България ще поеме за тези две цели, представляват ключови реформи за увеличаване на потенциала на икономиката.

Те са концентрирани най-вече в декарбонизацията на икономиката чрез Плана и в подобряване управлението на държавните предприятия, неплатежоспособността и борбата с прането на пари чрез ангажиментите по пътя към еврозоната.

Енергийната картина

Според ЕК заради енергийно ориентираната икономика на България и високите цени на носителите инфлацията е по-ясно изразена в България в сравнение с други страни от Европейския съюз (б.р. – данните на Евростат показват, че за април българската инфлация е сред най-високите в целия Блок).

Тъй като икономиката все още е над три пъти по-енергийно интензивна от средното за ЕС, косвеният ефект върху производителя и върху крайния потребител е по-изразен, отколкото в повечето от другите държави членки на ЕС“, посочва ЕК.

Тя допълва, че коефициентът на използване на кръгов материал е около четири пъти по-нисък от средното за ЕС. А количеството генерирани отпадъци, с изключение на големи минерални отпадъци, е почти двойно повече от средно аритметичното за блока.

В контекста на свързаните с енергията предизвикателства, които донесе инвазията на Русия в Украйна, България трябва да помисли за ускоряване на инвестициите си във взаимовръзка с съседни държави членки, за намаляване на нейната зависимостта от изкопаеми горива и увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в потреблението на енергия.

Проблеми с жилищата

Увеличаването на цените на жилищата сочи за увеличаване на уязвимостите на жилищния пазар, твърди в доклада си Еврокомисията.

Цените на жилищата се ускориха до темп на растеж от 8.7% през 2021 г., а рискът от надценяване се увеличава. Докато задлъжнялостта на домакинствата е ниска в международен контекст, ръстът на ипотечните кредити се ускори бързо до близо 18% през 2021 г. Така едно увеличаване на лихвените проценти може да създаде затруднения за някои кредитополучатели – било то и не свързани с жилищния сектор, тъй като експозициите в силно засегнати сектори от пандемията се увеличиха.