Засушаването на почвата е огромен риск за европейското земеделие
Учените очакват през останалата част на века засушаванията да стават все по-чести и продължителни
Снимка: Unsplash
Продължителната суша, която сериозно затруднява отглеждането на някои житни култури, като пшеница и царевица в някои части на Европа, би могла да стане нещо нормално в бъдеще. Това би застрашило европейското производство на храна, пише Bloomberg Green.
Заключението произтича от две изследвания в Европейския съюз, които показват, че климатичните промени понижават влажността на почвата в някои ключови области на Блока, които са зърнопроизводители. През останалата част на столетието засушаванията вероятно ще станат по-често срещани. Резултатите от проучванията осветяват рисковете за насажденията, които близо 500-те млн. души население на Европа използват и изнасят към други части на света. Освен това резултатите подчертават, че икономиките вероятно ще трябва да намерят нови начини да адаптират култивирането на растения за по-сух климат.
„Дори и когато вали, понякога става дума за краткотрайни порои“, обяснява Хоакин Мунос Сабатер, учен от Copernicus Climate Change Service – служба, която изучава почвата в цяла Европа. „Дори да изглежда влажна, почвата невинаги е способна да се регенерира, тъй като температурите след дъжда остават високи“, добавя той.
Според изследването European State of the Climate влажността на почвата миналата година е достигнала рекордно ниски равнища. Учените от Съвместния център за изследвания (Joint Research Center) на ЕС пък прогнозират още повече сериозни засушавания в Южна Европа до 2100 г.
Изследването идва на фона на предупреждения, че значителната липса на дъждове в някои части на Европа отново застрашава фермерите, които все още се възстановяват от най-топлата година откакто се води статистика насам. Според данните на Copernicus средните европейски температури през последните 5 години са с 2°C над средното равнище на температурите през втората половина на 19-и век.
Пак според данните на тази служба през 2019 г. Европа е била подложена на три отделни топлинни вълни, а годината като цяло е била 11-ата от общо 12 най-горещи години откакто се води статистика вече 20 години. Наводненията в някои части на континента в края на миналата година не са спомогнали обработваемата почва напълно да се възстанови от дългите периоди на засушаване и влажността на почвата е на второто си най-ниско равнище от поне 1979 г. Централна Европа и областите около Балтийско море са особено тежко засегнати.
Заключенията на учените от Copernicus се основават на милиарди показатели от сателити, кораби, въздухоплавателни средства и метеорологични станции по целия свят, докато други учени от ЕС разработват нови методи за прогнозиране. Те включват оценка как влажността и топлината циркулират в атмосферата. Комбинирани, методите могат да предупредят политиците и фермерите, когато метеорологичната суша, предизвикана от времето, се превърне в чести засушавания, предизвикани от климатичните промени.
„Честота и сериозността на засушаванията в много части на света вероятно ще се повишат“, гласи едно от заключенията в доклада на Copernicus Climate Change Service. Фермерите в средиземноморските страни ще бъдат изправени към по-честа и продължителна суша, докато тези, работещи на висока надморска височина в северното полукълбо биха могли да наблюдават повече влага в почвата.
Все повечето сателитни данни, обработвани от Copernicus и други учени, вече започват да влияят на европейските политика и бизнес. Heineken използва данни от Copernicus, за да подобри пивоварския си процес, понижавайки количеството вода, необходимо за процеса. Компанията за инвестиционно посредничество Marex Specton Group пък е използвала информацията, за да прогнозира какви ще са добивите на кафе, захар и какао.
„Когато говорите за плодови дръвчета, лозя, маслини или какао – култури, които изискват дългосрочна инвестиция – разбирането на дългосрочната тенденция е важно. Това може да помогне на фермерите да решат кога да преминат от един сорт на друг“, обяснява директорът на Copernicus Карло Буонтемпо.
Заключението произтича от две изследвания в Европейския съюз, които показват, че климатичните промени понижават влажността на почвата в някои ключови области на Блока, които са зърнопроизводители. През останалата част на столетието засушаванията вероятно ще станат по-често срещани. Резултатите от проучванията осветяват рисковете за насажденията, които близо 500-те млн. души население на Европа използват и изнасят към други части на света. Освен това резултатите подчертават, че икономиките вероятно ще трябва да намерят нови начини да адаптират култивирането на растения за по-сух климат.
„Дори и когато вали, понякога става дума за краткотрайни порои“, обяснява Хоакин Мунос Сабатер, учен от Copernicus Climate Change Service – служба, която изучава почвата в цяла Европа. „Дори да изглежда влажна, почвата невинаги е способна да се регенерира, тъй като температурите след дъжда остават високи“, добавя той.
Според изследването European State of the Climate влажността на почвата миналата година е достигнала рекордно ниски равнища. Учените от Съвместния център за изследвания (Joint Research Center) на ЕС пък прогнозират още повече сериозни засушавания в Южна Европа до 2100 г.
Изследването идва на фона на предупреждения, че значителната липса на дъждове в някои части на Европа отново застрашава фермерите, които все още се възстановяват от най-топлата година откакто се води статистика насам. Според данните на Copernicus средните европейски температури през последните 5 години са с 2°C над средното равнище на температурите през втората половина на 19-и век.
Пак според данните на тази служба през 2019 г. Европа е била подложена на три отделни топлинни вълни, а годината като цяло е била 11-ата от общо 12 най-горещи години откакто се води статистика вече 20 години. Наводненията в някои части на континента в края на миналата година не са спомогнали обработваемата почва напълно да се възстанови от дългите периоди на засушаване и влажността на почвата е на второто си най-ниско равнище от поне 1979 г. Централна Европа и областите около Балтийско море са особено тежко засегнати.
Заключенията на учените от Copernicus се основават на милиарди показатели от сателити, кораби, въздухоплавателни средства и метеорологични станции по целия свят, докато други учени от ЕС разработват нови методи за прогнозиране. Те включват оценка как влажността и топлината циркулират в атмосферата. Комбинирани, методите могат да предупредят политиците и фермерите, когато метеорологичната суша, предизвикана от времето, се превърне в чести засушавания, предизвикани от климатичните промени.
„Честота и сериозността на засушаванията в много части на света вероятно ще се повишат“, гласи едно от заключенията в доклада на Copernicus Climate Change Service. Фермерите в средиземноморските страни ще бъдат изправени към по-честа и продължителна суша, докато тези, работещи на висока надморска височина в северното полукълбо биха могли да наблюдават повече влага в почвата.
Все повечето сателитни данни, обработвани от Copernicus и други учени, вече започват да влияят на европейските политика и бизнес. Heineken използва данни от Copernicus, за да подобри пивоварския си процес, понижавайки количеството вода, необходимо за процеса. Компанията за инвестиционно посредничество Marex Specton Group пък е използвала информацията, за да прогнозира какви ще са добивите на кафе, захар и какао.
„Когато говорите за плодови дръвчета, лозя, маслини или какао – култури, които изискват дългосрочна инвестиция – разбирането на дългосрочната тенденция е важно. Това може да помогне на фермерите да решат кога да преминат от един сорт на друг“, обяснява директорът на Copernicus Карло Буонтемпо.
