Еврозоната не означава на 100% повече инвестиции и растеж

Присъединяването на България към еврозоната не означава директно повече чужди инвестиции в страната и по-висок икономически растеж. Българският лев вече се намира във Валутно-обменния механизъм (ERM-2), а кога той ще бъде заменен от еврото като единствена законна валута за разплащания - след 2, 3 или 4 години - не е главният въпрос. Той е дали ще бъдат направени нужните структурни реформи в държавата, чрез които тя да успее да се възползва от единната валута и да влезе в еврозоната подготвена. Около това мнение се обединиха лекторите по време на конференцията „България в еврозоната - възможности и предизвикателства“.

Припомняме, че българският лев стана част от ERM-2 през лятото - 13 години, след като България влезе в Европейския съюз, а финансисти и бизнес започнаха веднага да мечтаят за еврото. Въпросите около бъдещото присъединяване на България в еврозоната няма да бъдат изчерпани скоро, но едно е ясно - еврото не е билет за пътуване в първа класа. То може да се превърне в такъв, но след много работа на национално ниво.

Митовете за...

... инвестициите и растежа

Икономическото развитие няма как да бъде осъществено без правилна икономическа политика и обществено доверие, дори и след смяна на валутата.

Често се казва, че еврото ще ни донесе големи ползи и ще увеличи икономическия растеж, че ще стимулира търговията ни. В еврозоната обаче нещата са доста по-различни от Европейския съюз, а ръстът на търговията вече се е случил с влизането ни в Блока. Евентуалното повишаване на кредитния рейтинг, което пък би означавало по-ниски лихви за страната, бизнеса и гражданите, зависи единствено от икономическата политика на държавата. Еврото обаче не може да помогне да наваксаме изгубени години“, смята икономистът от Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO) Атанас Пеканов.

Според него е от изключително значение в страната да има обществено доверие в правителството и политиките му и националните планове да бъдат дискутирани, както и държавните институции да се трансформират в по-ефективни структури.

Мнението се споделя и от проф. д-р Даниела Бобева, която смята, че ниската ефективност на институциите и пречките за бизнеса в България няма да бъдат забравени от големите инвеститори, които планират мащабни проекти с висока добавена стойност, само защото страната се разплаща с евро.

Според бившия външен и социален министър Ивайло Калфин пред България се открива възможност да направи структурните промени, от които страната има нужда, и да се възползва максимално от влизането си в еврозоната. Той застъпи позицията, че за устойчив икономически растеж в следващите 15-20 години управляващите трябва да се фокусират върху две политики - образование и демография, тъй като образованието „променя изключително бързо възможностите за наваксване“, но демографската ситуация „дърпа назад икономическото развитие и забавя страната“.

Примерът на западните страни членки на еврозоната няма как да не бъде от огромно значение за стъпките на по-неуверените и малките като България.

Трябва да си извличаме поуки от историите на другите страни. Нидерландия е една от тези държави, които досега са се възползвали най-много, заедно с Австрия, от приемането на еврото. Има страни, които първоначално се възползваха много добре от еврото, но впоследствие бяха застигнати от световната финансова криза. За да успее една страна да се възползва от еврото, трябва да има добра финансова система и стриктна бюджетна политика, а цената на труда ѝ да се определя по адекватен начин, за да остане тя конкурентоспособна“, коментира нидерландският евродепутат Пол Танг.

Словения също избира „ясни приоритети за фискалните политики“, като след приемането на еврото „словенската икономика започна да функционира по-лесно“, обяви бившият министър-председател на Словения Мирослав Церар.

От сериозни реформи като България се нуждае и Хърватия, която е изправена пред предизвикателства независимо дали приеме или не еврото. Тя заедно с България влезе в ERM-2, като към момента се очаква двете страни заедно да влязат и в самата еврозона.

В нашия регион разчитаме някой да ни наложи реформи, а нашата икономика не е била реформирана. Много предприятия продължават да са собственост на държавата, но имат нужда от по-добри ръководители с опит и умения“, коментира Ведрана Кашич, съдружник в Deloitte Touche Tohmatsu Limited и бивш регионален директор за Хърватия, Словения, Словакия и Унгария в Европейската банка за възстановяване и развитие.

... загубата на суверенитет

България не губи, а прехвърля част от правомощията си на Европейската централна банка чрез присъединяването към еврозоната, като така споделя суверенитета си в тази сфера, смята икономистът Георги Ганев.

Влизането на България в еврозоната увеличава функциите на БНБ - централната банка ще може да гласува за промените на основния лихвен процент на еврозоната. Освен това тя ще може да дава заеми на банки, както и да изкупува активи, т.е. функциите ѝ значително ще се увеличат - да, тя няма да надзирава банките у нас, но ще стои на масата във Франкфурт“.

Освен това контролът над финансовите институции от страна на Европейската централна банка дава заявки за по-засилен такъв над самата система, което според икономиста Атанас Пеканов е позитивно, дори при условие, че регулаторната работа и там не е перфектна.

... инфлацията

Повишаването на цените на стоките и услугите е един от най-големите страхове в българското общество, особено след кризата през 90-те години. Тогава всъщност доверието в централната банка, по думите на бившия икономически министър Николай Василев, е най-високото сред гражданите - над правителството или съдебната система, но все пак тя допуска огромна хиперинфлация, от която няколко банки не оцеляват, а спестяванията на стотици хиляди души са „изгубени“. Възможност за повторение на този епизод остава в главите на гражданите и това бе показано със страха да не бъде премахнат Валутния борд в началото на годината.

Данните в останалите страни членки в еврозоната категорично сочат, че рискът от инфлация е управляем. Да, той съществува по отношение на търговските стоки, но това е предмет на регулация - държавата трябва да изгради правилната нормативна уредба за еврото, която е стандартна практика“, коментира евродепутатът Цветелина Пенкова.

Не всяка държава, част от еврозоната, е ставала свидетел на хиперинфлация, но всяка е имала определени притеснения относно възможното поскъпване на стоки и услуги. За това разказа и Пол Танг.

В моята страна промяната стана след разгорещен дебат. Всички бяха свикнали с гулдена и не вярваха на новата валута - еврото. Преди да бъде въведено еврото имаше дебат, като идеята бе да се спечели доверието на хората дори и то да стане трудно. Хората наблюдаваха отблизо за възможно покачване на цените, супермаркетите държаха цените и в двете валути. Въпреки че имаше опасения от инфлация тогава, сега хората са влюбени в еврото. Ние сме нация на търговци, а единната валута помага“.

В Словения пък месеци по-рано, според изготвения план от централната банка и правителството, цените е трябвало да бъдат обявени в две валути, 14 дни след официалното приемане е можело да се използват и двете, „като така хората се адаптираха“, обясни бившия словенски министър-председател Мирослав Церар.

... бъдещето на Европейския съюз и еврозоната

Според него пред Европа има само два пътя - „да се интегрираме още и да станем по-силно европейско семейство или да се разпаднем, но това не мисля че е добър изход, а само ще повторим историите от предходните векове“. Той изрази подкрепата си за членството на България в еврозоната, като заяви, че тя е избрала верния път и заслужава подкрепа за приемането на еврото.