Еврозоната си одобри „мини“ бюджет
Еврогрупата се е съгласила държавните разходи да се увеличат „там, където е възможно“
© ECONOMIC.BG / Mario Centeno/Twitter
Президентът на ЕЦБ Марио Драги (вляво) и председателят на Еврогрупата Марио Сентено
~ 3 мин.
Финансовите министри от Еврозоната договориха отделния бюджет, с който ще разполага валутния съюз от 2021 г. На пръв поглед прави впечатление, че Бюджетният инструмент за конкурентоспособност и конвергенция (BICC), както е цялото име на бюджета, е малък – едва 17 млрд. евро и то за седем години.
„Ще разполагаме с нови стълб в подкрепа за еврото“, посочи председателят на Еврогрупата, Марио Сентено, на пресконференция след края на редовната среща на финансовите министри от Еврозоната днес, цитиран от Reuters.
Гласуваната сума отговаря на дела на страните членки от Еврозоната от 25-те млрд. евро, които Европейската комисия предложи за подкрепа на реформи в ЕС.
Правителствата от валутния съюз също така се съгласиха, че могат да увеличат този размер на бюджета чрез междуправителствено споразумение, като детайлите трябва да бъдат изчистени преди началото на новия дългосрочен бюджетен период за Европейския съюз от 2021 г.
Държавите от Еврозоната ще получат обратно под формата на финансиране от бюджета поне 70% от това, което те плащат за него, като в същото време съфинансираните проекти от бюджета ще бъдат за 25% от неговия размер.
Еврогрупата се договори, че 80% от парите от бюджета ще бъдат отпускани, като се използват два критерия - население и размер на БВП на глава от населението. Останалите 20% могат да бъдат използвани за реагиране на специфични предизвикателства пред дадена страна членка, като се подкрепят пакети от реформи и инвестиции, които са особено амбициозни.
Сумата от средствата, предоставени от самите правителства за бюджета на Еврозоната, ще може да се намалява наполовина при тежки икономически обстоятелства, определени от бюджетните правила на целия ЕС.
На днешната пресконференция шефът на Еврогрупата Марио Сентено, който е и финансов министър на Португалия, заяви, че финансовите министри също така са се споразумели да се увеличат повече държавните разходи „там, където е възможно“, за да се противопоставят на икономическото забавяне в региона на единната валута и на нарастващите рискове за влошаване на икономическите перспективи.Тази тяхна доста неясна декларация следва призиви на Европейската централна банка от миналия месец към правителствата в Еврозоната да използват фискалните си политики за стимулиране на растежа, тъй като само провежданата от ЕЦБ паричната политика няма да е достатъчна.
Марио Сентено посочи, че министрите са се съгласили да координират тясно политиките си в случай, че се материализират рисковете за икономическия растеж. Тези рискове включват Brexit без сделка, ескалация на търговското напрежение между САЩ и Китай, потенциално въвеждане на американски тарифи върху вноса на европейски автомобили, както и нарастващо геополитическо напрежение.
„Съгласихме се, че ако има по-забележим спад, ние не трябва да затягаме политиките си и да влошим допълнително тази негативна тенденция. Там където е възможно, фискалната ни позиция трябва да бъде по-приспособима“, допълни Сентено.
Натискът да се харчи повече е насочен главно върху Германия и Холандия, тъй като и двете държави разполагат от години с бюджетни излишъци. Германия, която се намира на ръба на рецесия, се нуждае от големи инвестиции, но също така желае да намали дълговата си тежест, като се очаква през настоящата година немският държавен дълг да падне под европейски лимит от 60% от БВП.
Преди началото на срещата на Еврогрупата, финансовите министри на Германия и на Холандия заявиха, че техните вече правят по-големи фискални разходи.
