Фирмите в българо-сръбския пограничен регион с достъп до 5.6 млн. евро

Микро-, малки и средни предприятия (МСП) в граничните области между България и Сърбия получават достъп до над 5.6 млн. евро за технологична модернизация. Средствата се осигуряват от управляваната от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) Програма ИНТЕРРЕГ VІ-А ИПП България – Сърбия (2021 – 2027 г.).

Представителите на бизнеса могат да кандидатстват от днес за безвъзмездна финансова подкрепа, насочена към дигитализация и преход към устойчиви бизнес модели за повишаване на конкурентоспособността на предприятията. Това е стратегическа инициатива, която ще подпомогне икономическото развитие на трансграничния регион, предоставяйки възможности за модернизация и устойчив растеж на местния бизнес, казват от МРРБ.

Целта е с финансирането да бъдат насърчени инвестиции за внедряване на иновативни решения, подобряване на производствените процеси, повишаване на енергийната ефективност и развитие на кръговата икономика и ще стимулира интернационализацията на бизнеса чрез маркетингови стратегии и достъп до нови пазари.

Допустими кандидати са само микро-, малки и средни предприятия, регистрирани и действащи в трансграничния регион, които извършват дейности в сектори като производство, управление на отпадъци, информационни технологии и професионални услуги.

Очаква се финансираните проекти да доведат до създаване на нови работни места, както и повишаване на квалификацията на служителите чрез обучения и развитие на уменията. Всяко предприятие може да получи до 200 000 евро безвъзмездна помощ. За бенефициентите от България се предвижда 100% финансиране, като 85% от него ще е чрез програмата и 15% национално съфинансиране от държавния бюджет, а за бенефициенти от Сърбия – 85% финансиране от ЕС и 15% собствено съфинансиране.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.