Франция затъва в дълг и политическа безизходица

Тази седмица Франция изгуби петия си министър-председател за по-малко от две години, точно преди проектобюджетът за 2026 г. да бъде внесен в парламента, пише CNN Business.

Себастиен Лекорню подаде оставка в понеделник, малко след като обяви нов кабинет, в който повечето министри запазиха постовете си от управлението на неговия непопулярен предшественик – решение, предизвикало бурна реакция. Преди месец Франсоа Байру също се оттегли, след като се опита да прокара план за икономии, включващ премахването на два официални празника и замразяване на държавните разходи.

Оставката на Лекорню постави под въпрос дали бюджетът за 2026 г. – с предвидените реформи за ограничаване на дълга – изобщо ще бъде приет навреме. След разговори с депутати от различни партии той все пак опита да внесе известно успокоение, действайки като служебен премиер:

Има воля Франция да има бюджет преди 31 декември“, заяви той в сряда.

Високи разходи и растящ дълг

Франция харчи най-много в Европа спрямо икономиката си. Нейният държавен дълг е по-нисък единствено от този на Гърция и Италия, страните, които бяха в сърцето на европейската дългова криза през 2011 г.

По бюджетен дефицит, Франция също е сред най-разточителните членки на ЕС, показват данните на европейската статистическа служба Евростат.

Държавата има дълга традиция на прекомерно харчене, но от юни миналата година инвеститорите на облигационните пазари започнаха да се тревожат все повече за нейните финанси. Това доведе до по-високи разходи по държавния дълг, който и без това вече е под натиск.

Как Франция харчи парите си

Най-голямото перо в държавния бюджет на Франция е социалната защита – пенсии, помощи за безработица и други социални разходи. По данни на Евростат, Франция отделя 23.3% от БВП за социална защита – вторият най-висок процент в ЕС след Финландия.

По международни стандарти социалните разходи на страната също са много щедри. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която използва различна методология, Франция е изразходвала 30.6% от БВП за социална защита през миналата година – значително повече от 19.8% в САЩ например.

Държавните пенсии представляват голяма част от този дял – те са щедри и достъпни в по-ранна възраст, отколкото в повечето развити икономики. Освен традиционните пенсии и здравеопазване, правителството финансира и необичайни социални придобивки – например финансова помощ за семейства, които наемат детегледачка или бавачка за деца под шест години, според държавната агенция Business France.

Ние финансираме твърде много неща, които вече просто не можем да си позволим“, казва Александра Руле, професор по икономика в INSEAD и бивш съветник на президента Еманюел Макрон.

Освен това двете последователни кризи през последните години утежниха положението. Правителството похарчи милиарди, за да защити домакинствата и бизнеса от ефектите на пандемията от Covid-19, както и от скока в цените на енергията след руската инвазия в Украйна през 2022 г.

Какво предстои

Френските политици са дълбоко разделени дали решението е съкращаване на разходите, или повишаване на данъците, при положение, че данъчната тежест вече е висока.

През 2023 г. приходите от данъци и социални осигуровки възлязоха на 45.6% от БВП на страната – най-високият дял в ЕС.

Постигането на съгласие по бюджет, който да намали дефицита, е особено трудно на фона на масовите протести срещу мерките за икономии.

Например, опитът на правителството по-рано тази година да намали субсидиите за транспорт на пациенти с таксита предизвика демонстрации.

А пенсионната реформа от 2023 г., която увеличи възрастта за пенсиониране от 62 на 64 г. до 2030 г., също предизвика вълна от протести – въпреки това в крайна сметка влезе в сила.

Откакто Макрон дойде на власт през 2017 г., общественото недоволство се засилва от намаленията на корпоративните данъци и отмяната на данъка върху богатството, въведени в началото на мандата му. В комбинация с опитите му за екологичен данък върху горивата, тези мерки затвърдиха образа му на „президент на богатите“ – репутация, от която той трудно успява да избяга.

Политическа парализа и финансов риск

Френският държавен дълг е сред най-високите в развития свят – 116.5% от БВП през 2023 г., спрямо 122.9% в САЩ, по данни на ОИСР.

По доходност на 10-годишните държавни облигации, инвеститорите вече възприемат Франция като по-рисков длъжник от Гърция, Италия, Португалия и Испания – държавите, които бяха в центъра на дълговата криза през 2011 г.

Основната причина за този пазарен смут е невъзможността на Франция да придвижи напред реформи за стабилизиране на публичните финанси.

Това блокиране започна през юни 2024 г., когато Макрон разпусна парламента и свика предсрочни избори – рискован ход, довел до загуба на места за неговата партия и до фрагментиране на Националното събрание.

Откакто Макрон разпусна парламента и страната изпадна в политическа парализа, Франция е слабото звено на еврозоната“, казва Холгер Шмидинг, главен икономист на банката Berenberg.

Разликата между разходите по заемите на Франция и Италия е особено показателна: въпреки че Италия има по-висок дълг и по-слаб растеж, тя се радва на по-ниски лихви.

Причината е стабилността на италианското правителство“, обяснява Андрю Кенингам, главен икономист за Европа в Capital Economics:

Италия има управляваща коалиция с комфортно мнозинство, която предприема реални стъпки за намаляване на дефицита. В сравнение с това – още преди последната оставка на френски премиер – Франция вече изглеждаше като по-голям източник на притеснение.

Перспективи

Засега анализаторите не очакват повторение на европейската дългова криза, този път с корени във Франция.

Но разходите по френския дълг може рязко да скочат, ако на президентските избори през 2027 г. спечелят кандидати от крайната левица или крайната десница, предупреждава Кенингам.

Ако Марин Льо Пен – или Жан-Люк Меланшон от левицата – дойдат на власт и се опитат да приложат дори половината от обещанията си, тогава пазарите могат да реагират с паника,“ казва той.