Газовият шантаж на Путин може да рикошира към Русия

Един от най-големите икономически страхове на Европа, откакто Русия нахлу в Украйна, е спирането на доставките на природен газ от там. В края на март министрите от Г-7 отхвърлиха искането на Владимир Путин да се премине към плащане за газа в рубли, а не в евро или долари. Москва от своя страна предупреди, че няма да продължи „благотворителните“ доставки, което изостри отношенията между страните, а Германия, Австрия и други държави започнаха подготовка за въвеждане на режим на потреблението и нови санкции.

Въпреки по-нататъшните словесни заплахи от президента на Русия и предупрежденията на европейците, че се подготвят за всякакви непредвидени ситуации, се очертава спасяващо репутацията решение. След многото шум от страна на Кремъл това, което се откроява като линия, е трудността на Русия да наложи контрасанкции, които да не нанасят още по-голяма вреда на собствената ѝ икономика, пише Financial Times в редакционен коментар.

Президентската заповед отпреди седмица, според която плащанията за изнесения газ трябва да се извършват в рубли от „неприятелските страни“ – тези, които наложиха санкции на Русия – беше силно политическа. Путин каза, че това е отговор на замразяването от ЕС на валутните резерви на руската централна банка. Отчасти това изглеждаше като опит да се принудят европейските купувачи да извършват транзакции в обезценената рубла и да взаимодействат с финансовия сектор или централната банка на Русия, за да обменят еврото или доларите, които използват за уреждане на сметките в руската валута.

Това търсене може да е помогнало за скорошното възстановяване на рублата близо до предвоенните нива, но въздействието на мярката е до голяма степен козметично, пише изданието. Руската централна банка вече беше наредила на руските износители, включително „Газпром“, да конвертират 80 процента от постъпленията си в чуждестранна валута в рубли. Указът на Путин само увеличава съотношението до 100 процента и прехвърля отговорността за закупуването на рубли върху купувачите на енергия.

Страните от Г-7 нарекоха действието на руския президент „блъф“. Те твърдят, че изискването нарушава договорите за газ, деноминирани в международни валути – нещо, което Русия винаги е избягвала да прави, откакто започна да изнася газ за Европа през Студената война. Това остави Кремъл в леко абсурдната ситуация да заплашва да спре газа на клиентите, просто защото те настояваха да плащат в твърда валута, от която Русия отчаяно се нуждае. Указът, подписан от президента, изисква от чуждестранните купувачи на газ да отворят сметки в рубли и валута в „Газпромбанк“, която не е обект на санкции на ЕС, за да купуват рубли, които да използват за плащане. Това може да е нещо, което купувачите да изпълнят с неохота.

Германия, по-специално, се притеснява от началото на войната, че Москва може да затвори крановете дори само за няколко дни – достатъчно, за да създаде сериозни смущения за страна, която разчита на нея за половината от вноса си на газ. В действителност обаче Русия би нанесла огромни щети на икономиката си, ако спре газа за Европа за какъвто и да било период от време. Тя може да продължи да изпомпва горивото в хранилища за известно време, но тъй като няма друга дестинация за газа от своите западносибирски находища (Китай получава суровината от Източен Сибир) ще трябва да ги затвори. Според анализаторите газовите находища ще започнат да се влошават, което ще направи рестартирането им трудно и скъпо.

Точно това изчисление, че Русия не може да си позволи да преустанови доставките, подкрепя натиска на някои поддръжници на Украйна за по-нататъшни енергийни санкции срещу Русия, подобни на тези срещу Иран, а именно купувачите да плащат в гаранционни сметки у трети страни, от които Москва ще може да тегли средства само за някои основни нужди. Указът на Путин може да е отчасти опит да се предпази Русия от подобен ход.

Руският президент може да смята, че е отвърнал на Запада, като го е принудил да плаща в рубли, но чрез де факто промяната в газовите договори той ще накърни допълнително доверието в Москва като доставчик. Дори ако някои санкции бъдат отменени като част от евентуално мирно споразумение в Украйна, новата решимост на Европа да прекрати зависимостта си от руския газ ще бъде трайна.