Германия се подготвя за внезапно спиране на руския газ

Германските държавни служители тихомълком се подготвят за евентуално внезапно спиране на доставките на руски газ. Кризисният план включва пакет от спешни мерки, като например ключови компании от сектора да бъдат поставени под държавен контрол, съобщава Reuters, позовавайки се на собствени източници.

Подготовката на различни сценарии се води от Министерство на икономиката и показва повишена готовност за осигуряване на алтернативни доставки на газ. Синьото гориво е изключително важен ресурс за най-голямата икономика в Европа и е от решаващо значение за производството на стомана, пластмаси и автомобили.

Руският газ представлява 55% от вноса на Германия миналата година, а Берлин е подложен на натиск да прекрати тези бизнес отношения, които според критиците помагат за финансирането на руската война в Украйна. Германия заяви, че иска да се откаже от руските доставки, но въпреки това ще разчита в голяма степен на Москва поне до средата на 2024 г.

Остава неясно дали ще се стигне до рязко спиране на руския газ, но официалните лица казаха, че Германия иска да предотврати ескалация, след като подкрепи европейското газово ембарго. Берлин вече даде одобри и санкциите срещу Москва за внос на въглища и петрол.

Правителството вече е разработило общата рамка, а в момента се уточняват и детайли на кризисния план, който Берлин ще активира при евентуално внезапно спиране на доставките на руския газ.

Правителството ще подкрепи отпускането на допълнителни заеми и гаранции в помощ на енергийните фирми, като им помогне да се справят с растящите цени, а и би могло да вземе под крилото си критични компании, като рафинерии.

Потърсени за коментар относно мерките, от германското Министерство на икономиката посочиха, че страната е положила „интензивни усилия“ през последните седмици да намали използването на руска енергия. Миналия месец Берлин одобри правна промяна, която му позволява да поеме контрола върху енергийните компании при необходимост.

Сега се обсъжда как може да използва мярката на практика, като например да поеме контрола над рафинерията PCK, управлявана от руската „Роснефт“ и намираща се в Швед близо до Полша. Заводът преработва руски петрол и може да бъде засегнат от петролното ембарго на Европейския съюз.

От „Роснефт“ отказаха да коментират евентуални действия на германското правителство.

Енергийна национализация?

Разглежда се вариант за национализация на енергийните компании, за да се подсигурят енергийните доставки, а не като наказание срещу Русия, посочват източници, запознати с темата.

Германия може да вземе дялове и в други дружества. През 2018 г. тя направи подобен ход, когато държавната банка за развитие KfW купи 20% от оператора на енергийна мрежа 50Hertz.

Окончателният правителствен пакет за извънредни ситуации все още не е финализиран. Един от източниците коментира, че вземането на миноритарни дялове в компаниите и интервенцията в рафинерията в Швед остава в процес на обсъждане, но не е взето решение.

Длъжностните лица също проучват как KfW може да облекчи натиска върху критичните компании, като ги подкрепи с допълнителни заеми или спешни кредитни линии, които биха могли да използват, ако цените на енергията скочат рязко.

По-рано тази година KfW помогна на германската енергийна фирма Uniper, газовото подразделение на EnBW VNG и оператора на въглищни електроцентрали Leag, да се справят с нестабилността на енергийните пазари. KfW отказа да коментира на кои компании е помогнала.

Германия също проучва как би осигурявала газ при спешни случаи. Регулаторът обмисля дали да даде приоритет на индустрията пред домакинствата – ход, който би преобърнал сегашната политика, при която бизнесът първи ще усети прекъсване на доставките.

Дискусиите се развиват на фона на войната в Украйна и все по-напрегнатото противопоставяне между Москва и Брюксел, който подкрепи строги санкции за изолиране на Русия.

Руският президент Владимир Путин каза пред въоръжените си сили на парад в понеделник, че се бият за страната си. Той обаче не даде насоки колко дълго ще продължи инвазията в Украйна, която Кремъл нарича „специална военна операция“.

Икономическа спирала

Руският „Газпром“ спря износа на газ за Полша и България миналия месец, след като те отказаха да платят в рубли.  Кремъл отхвърли обвиненията на Европейската комисия, че Москва използва доставките на природен газ като изнудване.

Кремъл и „Газпром“ многократно са настоявали, че Русия е надежден доставчик. Те не отговориха веднага на искане за коментар по темата.

След като колебливо подкрепи санкциите срещу руските въглища и петрол, сега Берлин иска да тегли чертата, споделят запознати източници. Ограничаването на газа обаче може да доведе до рязко покачване на цените, позволявайки на Москва да печели от продажби извън ЕС и по този начин да обезпечи финансирането на войната в Украйна.

Германия достига границата на санкциите, които може да наложи, без да отключи икономическа спирала, като дори управляващите подхождат предпазливо към налагането на санкции срещу газа.

Изпълнителните директори на най-големите компании, както и представители на фирми с връзки с Русия, се опитваха да повлияят на правителството. Те лобираха пред официални лица Германия да не забранява вноса на руски газ.

Ръководителите на частни енергийни компании заявиха, че се готвят да възстановят енергийните връзки с Русия във всеки случай, но призоваха правителството да не ги принуждава да предприемат каквито и да е действия незабавно.