Компании
Главните герои на Републиката и множеството въпроси
Вторият полумесец на март донесе много смут в българското общество
© ECONOMIC.BG / Economic.bg/ Красимир Свраков
~ 6 мин.
„Корупция по смисъла на този закон е налице, когато в резултат на заеманата висша публична длъжност лицето злоупотребява с власт, нарушава или не изпълнява служебни задължения с цел пряко или косвено извличане на неследваща се материална или нематериална облага за себе си или за други лица.”
Чл.3 от Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ)
Вторият полумесец на март донесе много смут в българското общество, доколкото обществото го има като съвкупност от осъзнати граждани. Политическото съдружие Цветанов, Цачева и заместник-министри не могат да обяснят покупките на прескъпите си апартаменти на строго занижени, непазарни цени. Те хем се чувстват невиновни, хем подават оставки, а оставката е акт на призната и осъзната вина и поради това съпроводена със слизане от политическата сцена. Междувременно стана ясно как строителят на политическите новодомци „Артекс” получава промени в Закона за устройство на територията през 2017 г., които навеждат на мисълта, че апартаменти освен с пари се купуват и с поръчкови закони.
Докато политиците спасяват партийния си авторитет и лично имущество, се оказа, че призваният да ги проверява и бори корупцията председател на КПКОНПИ Пламен Георгиев с право е заел поста – има завидно недвижимо имущество, декларирано на завидно ниска цена в задължителната му имуществена декларация. Веднъж Георгиев е купил имотите си на една цена, според проверка на онлайн медията Биволъ в Имотния регистър, а впоследствие ги е декларирал на друга. Това също повдига въпроса защо е нужно да се крият по-високи разходи и законно ли са придобити доходите, с които са направени тези разходи?
В цялата тази суматоха Лютви Местан удобно отклонява вниманието от горещата тема с питане има ли у нас турско малцинство, а главният прокурор Цацаров моментално нарежда проверка за противоконституционност на партията ДОСТ, водена от Лютви Местан. Цялата тази сложна фактология ни кара да се замислим има ли в момента кой да разследва, разкрие и обвини действащите лица. Или наличните прокуратура и антикорупционна комисия са така устроени, че да бъдат политически зависими, а оглавяващите ги лица да не подлежат на проверка, контрол и отчетност, като именно това лишава корупционните кризи от закономерни последици?
Интересно е не толкова кой купува на данъчна оценка, върху която се начисляват данъците, а кой използва власт за облагодетелстване и създава съмнения, че упражнява влияние върху законодателството, за да стимулира нечий бизнес. Кой използва прокуратурата и КПКОНПИ и властта си над тях, за да мачка едни и прикрива други и това ли е действителното състояние на българския уж демократичен конституционен модел?
Прокурорска пералня на 30 градуса независимо от накисването
Според новия парламентарен лидер на ГЕРБ Даниела Дариткова разкриването на истината за имущественото състояние на високопоставени лица е заговор и организирана атака, тоест някой ги е накиснал. Макар че ако четем Наказателно-процесуалния кодекс, то са налице публично достъпни факти и обстоятелства, годни да бъде започнато наказателно производство. До този момент българската прокуратура мълчи, макар че е длъжна най-малкото да се е самосезирала. Но вероятно наказателните състави за данъчни и документни престъпления няма да намерят приложение и при този публичен скандал. Те биват употребявани само срещу неудобните врагове на днешния управленски модел.
Но по-интересно е как така тези събития се случват, а прокуратурата научава за тях от разследвания на Биволъ, Антикорупционния фонд и Свободна Европа? Ако са знаели редови прокурори и главният такъв включително, то опънали ли са чадър? И ако да, главният прокурор ще поеме ли отговорност? Вече категорично можем да кажем, че през целия си мандат Цацаров научава за престъпните деяния на властта от външни за прокуратурата разследвания. Лошото е, че дори след това обвиненията биват негодни или въобще не се стига до обвинения /случаите с Бисеров, Московски, обвинението само срещу Цв. Василев по КТБ и др. са достатъчно красноречиви/. Нека само да споменем, че при скандали с имущество в процедурата по избор са избрани Цацаров, председателят на Върховния административен съд, две от трите високи фигури в правосъдието.
Апропо главната работа на Цачева във временното ѝ пребиваване като министър на правосъдието бе да изработи и предложи механизъм за разследване на главния прокурор, който да представи на Съвета на Европа в изпълнение на мерки по осъдителни дела срещу България. За близо две години Цачева създаде работна група по темата и силите ѝ стигнаха да проведе едно заседание, без оглед на срокове и цели.
Може би е време да се замислим докъде можем да се развиваме като общество, когато имаме прокуратура, която не е ясно в чий интерес работи и защитава ли въобще законността в страната. Цацаров си отива след няколко месеца, но моделът работи порочно 30 години.
КПКОНПИ глади и суши имиджа ви
Паралелно с действията на прокуратурата следва да започнат и протекат и процедурите на вездесъщата антикорупционна КПКОНПИ. За целта тя може да бъде сезирана както от прокуратурата, така и да се самосезира. До този момент имаме обещание с неясно съдържание спрямо Цветанов, Цачева и Артекс и нито дума за имотите на самия ѝ председател Пламен Георгиев.
Но както в случая с прокуратурата, ако КПКОНПИ събира и анализира декларациите за имущественото състояние на властта и ги проверява, като с това противодейства на корупцията (чл. 3 от Закона за КПКОНПИ), защо не са стигнали до информацията, която в момента изкарва на показ съмнително (да не кажем незаконно и престъпно) придобитото имущество на властта? И тук ли чадърът над определени лица е първата основна функция на този орган? И не е ли време този категоричен пример за неработещата КПКОНПИ да върне отново дискусията какво точно е тази комисия, има ли смисъл да съществува и има ли устройствени пороци в работата ѝ (виж позиции на ИПИ тук и тук)? Как така съществува орган с квазиправораздавателни функции, избиран от Народното събрание (такъв е моделът на прокуратурата по Живковата конституция от 1971 г.) при заложен в действащата ни Конституция принцип за разделение на законодателната, изпълнителната и съдебната власт?
А от това следва и още един въпрос – в процедурата по избор на председател на КПКОНПИ, предложен от Цветанов и избран основно от ГЕРБ, Патриотите и ДПС, какво точно са проверявали в Народното събрание? Как точно е приложено клишираното изискване на Закона за КПКОНПИ председателят да бъде лице с „високи професионални и нравствени качества? Как така при проверка на имущественото състояние на Пламен Георгиев в нарочната процедура нито той, нито някой друг не е забелязал грешката в нотариалния акт и данъчната оценка? Да добавим, че в процедурата депутатите са проверявали и декларация за имущество и интерес. Как комисията по избора не му зададе такъв въпрос или не отбелязва очевидната уж грешка (годна да покрие няколко състава на престъпления)? И дали умишлено процедурата в прехваления Закон за КПКОНПИ е толкова мъглява? По отношение на Цветанов, Цачева, подалите оставки заместник-министри и на самия Пламен Георгиев, от така изнесените факти, комисията, оглавявана от П. Георгиев, не е изпълнила 7 от 10 законови задължения. Това не е ли повод и за оставката на председателя на КПКОНПИ?
А има ли ясни правила за разследване и отстраняване на председателя на КПКОНПИ?
Убедително не. Мандатът на член на комисията се прекратява при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения или при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси. Дотук и двете хипотези са покрити от фактите около Пламен Георгиев. Но формалната процедура по установяване на тези факти в Закона за КПКОНПИ я няма. По закон заместник-председателят незабавно свиква Комисията, която се произнася с решение за освобождаване. Но интересното е, че процедурата регламентира настъпването на тези обстоятелства, но не казва как точно се констатира това „настъпване”. А за да е налице, то следва да има проведена проверка и разследване. Но точно Председателят на КПКОНПИ може да отмени всяко разследване срещу себе си именно в качеството си на председател. Тоест, и тук сме създали един властелин, неподлежащ на законова проверка, разследване и отстраняване.
Към настоящия момент Народното събрание има правомощието да осъществява контрол над КПКОНПИ, но тъй като според закона председателят може да бъде избран с обикновено мнозинство, то една партия може да овладее, а оттам и да направи партиен придатък самата КПКОНПИ. И като че ли това вече е настъпило обстоятелство.
От 1990 г. насам според конституцията България е правова държава. Тя се управлява според конституцията и законите на страната (чл. 4, ал. 1). Няма по-жалко твърдение, когато фактите са други, а именно това виждаме последните дни. Като че ли правото не решава проблеми и въпроси от действителността, а твори друга такава, в която всички от редиците на властта са с божествена окраска и носители на висша законност и благодетели.
Чл.3 от Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ)
Вторият полумесец на март донесе много смут в българското общество, доколкото обществото го има като съвкупност от осъзнати граждани. Политическото съдружие Цветанов, Цачева и заместник-министри не могат да обяснят покупките на прескъпите си апартаменти на строго занижени, непазарни цени. Те хем се чувстват невиновни, хем подават оставки, а оставката е акт на призната и осъзната вина и поради това съпроводена със слизане от политическата сцена. Междувременно стана ясно как строителят на политическите новодомци „Артекс” получава промени в Закона за устройство на територията през 2017 г., които навеждат на мисълта, че апартаменти освен с пари се купуват и с поръчкови закони.
Докато политиците спасяват партийния си авторитет и лично имущество, се оказа, че призваният да ги проверява и бори корупцията председател на КПКОНПИ Пламен Георгиев с право е заел поста – има завидно недвижимо имущество, декларирано на завидно ниска цена в задължителната му имуществена декларация. Веднъж Георгиев е купил имотите си на една цена, според проверка на онлайн медията Биволъ в Имотния регистър, а впоследствие ги е декларирал на друга. Това също повдига въпроса защо е нужно да се крият по-високи разходи и законно ли са придобити доходите, с които са направени тези разходи?
В цялата тази суматоха Лютви Местан удобно отклонява вниманието от горещата тема с питане има ли у нас турско малцинство, а главният прокурор Цацаров моментално нарежда проверка за противоконституционност на партията ДОСТ, водена от Лютви Местан. Цялата тази сложна фактология ни кара да се замислим има ли в момента кой да разследва, разкрие и обвини действащите лица. Или наличните прокуратура и антикорупционна комисия са така устроени, че да бъдат политически зависими, а оглавяващите ги лица да не подлежат на проверка, контрол и отчетност, като именно това лишава корупционните кризи от закономерни последици?
Интересно е не толкова кой купува на данъчна оценка, върху която се начисляват данъците, а кой използва власт за облагодетелстване и създава съмнения, че упражнява влияние върху законодателството, за да стимулира нечий бизнес. Кой използва прокуратурата и КПКОНПИ и властта си над тях, за да мачка едни и прикрива други и това ли е действителното състояние на българския уж демократичен конституционен модел?
Прокурорска пералня на 30 градуса независимо от накисването
Според новия парламентарен лидер на ГЕРБ Даниела Дариткова разкриването на истината за имущественото състояние на високопоставени лица е заговор и организирана атака, тоест някой ги е накиснал. Макар че ако четем Наказателно-процесуалния кодекс, то са налице публично достъпни факти и обстоятелства, годни да бъде започнато наказателно производство. До този момент българската прокуратура мълчи, макар че е длъжна най-малкото да се е самосезирала. Но вероятно наказателните състави за данъчни и документни престъпления няма да намерят приложение и при този публичен скандал. Те биват употребявани само срещу неудобните врагове на днешния управленски модел.
Но по-интересно е как така тези събития се случват, а прокуратурата научава за тях от разследвания на Биволъ, Антикорупционния фонд и Свободна Европа? Ако са знаели редови прокурори и главният такъв включително, то опънали ли са чадър? И ако да, главният прокурор ще поеме ли отговорност? Вече категорично можем да кажем, че през целия си мандат Цацаров научава за престъпните деяния на властта от външни за прокуратурата разследвания. Лошото е, че дори след това обвиненията биват негодни или въобще не се стига до обвинения /случаите с Бисеров, Московски, обвинението само срещу Цв. Василев по КТБ и др. са достатъчно красноречиви/. Нека само да споменем, че при скандали с имущество в процедурата по избор са избрани Цацаров, председателят на Върховния административен съд, две от трите високи фигури в правосъдието.
Апропо главната работа на Цачева във временното ѝ пребиваване като министър на правосъдието бе да изработи и предложи механизъм за разследване на главния прокурор, който да представи на Съвета на Европа в изпълнение на мерки по осъдителни дела срещу България. За близо две години Цачева създаде работна група по темата и силите ѝ стигнаха да проведе едно заседание, без оглед на срокове и цели.
Може би е време да се замислим докъде можем да се развиваме като общество, когато имаме прокуратура, която не е ясно в чий интерес работи и защитава ли въобще законността в страната. Цацаров си отива след няколко месеца, но моделът работи порочно 30 години.
КПКОНПИ глади и суши имиджа ви
Паралелно с действията на прокуратурата следва да започнат и протекат и процедурите на вездесъщата антикорупционна КПКОНПИ. За целта тя може да бъде сезирана както от прокуратурата, така и да се самосезира. До този момент имаме обещание с неясно съдържание спрямо Цветанов, Цачева и Артекс и нито дума за имотите на самия ѝ председател Пламен Георгиев.
Но както в случая с прокуратурата, ако КПКОНПИ събира и анализира декларациите за имущественото състояние на властта и ги проверява, като с това противодейства на корупцията (чл. 3 от Закона за КПКОНПИ), защо не са стигнали до информацията, която в момента изкарва на показ съмнително (да не кажем незаконно и престъпно) придобитото имущество на властта? И тук ли чадърът над определени лица е първата основна функция на този орган? И не е ли време този категоричен пример за неработещата КПКОНПИ да върне отново дискусията какво точно е тази комисия, има ли смисъл да съществува и има ли устройствени пороци в работата ѝ (виж позиции на ИПИ тук и тук)? Как така съществува орган с квазиправораздавателни функции, избиран от Народното събрание (такъв е моделът на прокуратурата по Живковата конституция от 1971 г.) при заложен в действащата ни Конституция принцип за разделение на законодателната, изпълнителната и съдебната власт?
А от това следва и още един въпрос – в процедурата по избор на председател на КПКОНПИ, предложен от Цветанов и избран основно от ГЕРБ, Патриотите и ДПС, какво точно са проверявали в Народното събрание? Как точно е приложено клишираното изискване на Закона за КПКОНПИ председателят да бъде лице с „високи професионални и нравствени качества? Как така при проверка на имущественото състояние на Пламен Георгиев в нарочната процедура нито той, нито някой друг не е забелязал грешката в нотариалния акт и данъчната оценка? Да добавим, че в процедурата депутатите са проверявали и декларация за имущество и интерес. Как комисията по избора не му зададе такъв въпрос или не отбелязва очевидната уж грешка (годна да покрие няколко състава на престъпления)? И дали умишлено процедурата в прехваления Закон за КПКОНПИ е толкова мъглява? По отношение на Цветанов, Цачева, подалите оставки заместник-министри и на самия Пламен Георгиев, от така изнесените факти, комисията, оглавявана от П. Георгиев, не е изпълнила 7 от 10 законови задължения. Това не е ли повод и за оставката на председателя на КПКОНПИ?
А има ли ясни правила за разследване и отстраняване на председателя на КПКОНПИ?
Убедително не. Мандатът на член на комисията се прекратява при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения или при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси. Дотук и двете хипотези са покрити от фактите около Пламен Георгиев. Но формалната процедура по установяване на тези факти в Закона за КПКОНПИ я няма. По закон заместник-председателят незабавно свиква Комисията, която се произнася с решение за освобождаване. Но интересното е, че процедурата регламентира настъпването на тези обстоятелства, но не казва как точно се констатира това „настъпване”. А за да е налице, то следва да има проведена проверка и разследване. Но точно Председателят на КПКОНПИ може да отмени всяко разследване срещу себе си именно в качеството си на председател. Тоест, и тук сме създали един властелин, неподлежащ на законова проверка, разследване и отстраняване.
Към настоящия момент Народното събрание има правомощието да осъществява контрол над КПКОНПИ, но тъй като според закона председателят може да бъде избран с обикновено мнозинство, то една партия може да овладее, а оттам и да направи партиен придатък самата КПКОНПИ. И като че ли това вече е настъпило обстоятелство.
От 1990 г. насам според конституцията България е правова държава. Тя се управлява според конституцията и законите на страната (чл. 4, ал. 1). Няма по-жалко твърдение, когато фактите са други, а именно това виждаме последните дни. Като че ли правото не решава проблеми и въпроси от действителността, а твори друга такава, в която всички от редиците на властта са с божествена окраска и носители на висша законност и благодетели.
