Горещините струват на България над 1 млрд. евро

България се затопля с темпо, по-бързо от средното за света, което води до повече смъртни случаи и над 1 млрд. евро икономически загуби. За това алармира ново изследване на Net-Zero Lab, научно-учебна лаборатория към Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Според доклада, горещите вълни, сушите и внезапните наводнения в страната вече не са изолирани аномалии, а проява на системна трансформация на климатичния режим на страната.

Приблизително 1% от БВП са загубите на България само от суша и горещини през 2025 г. Това показва анализ на изследователи от Университета в Манхайм и Европейската централна банка, цитиран в изследването на Net-Zero Lab. Това са по около 140 евро на човек от населението. Тази оценка не включва настъпилите по-късно през годината наводнения и пожари и е част от оценени общо 43 млрд. евро загуби от метеорологични събития в Европа през 2025 г.

По оценка на Европейската агенция по околна среда, при липса на допълнителна адаптация страната може да натрупа загуба между 1% (при оптимистичен сценарий) и 3.5% (при песимистичен сценарий) от реалния си БВП до 2050 г. вследствие на климатичните промени.

Същевременно застрахователното покритие остава под 50% за всички климатични рискове, въпреки нарастващите загуби през последните две десетилетия, а независими оценки сочат, че застрахователно покритие на домакинствата е около 8%.

Земеделието, горите и водата са под натиск

Прогнозните модели очакват броят на дните със суша да нарасне след 2037 г. от 50 – 60 до 70 – 80 и повече, с най-силно засегнати райони Пловдив, Ямбол, Сандански и Русе. В Добруджа – наричана още „житницата на България“ – уязвимостта произтича не толкова от тенденция на затопляне, колкото от рязко нарастващата междугодишна променливост и от слабото „зимно зареждане“ на почвената влага.

В горското стопанство годишният прираст може да намалее с до 3.5 млн. куб. м – равностойно на 42% от годишния добив, а над 60% от горските местообитания в мрежата „Натура 2000“ вече са в неблагоприятно/незадоволително състояние.

В Североизточна България полезащитните пояси (ивици от дървета и храсти около земеделски земи, които намаляват силата на вятъра, пазят почвата от изсушаване и ерозия и помагат да се задържа повече влага) съхнат и боледуват заради засушаването, което допълнително влошава функцията им.

Очаква се климатът на България да бъде като на по-южни страни

Разположена в климатичния „горещ пункт“ на Югоизточна Европа, България отчита с около 0.8°C по-висока средна годишна температура в периода 1991 – 2020 г. спрямо 1961 – 1990 г., като затоплянето е най-силно изразено в Северна България и през лятото. Очаква се броят на горещите дни и нощи да нарасне от около 10 – 20 днес до 50 – 60 до края на века, независимо от сценария, се посочва в изследването.

При сценарий с високи емисии средната годишна температура за страната достига около 14.1°C към края на века. Това е стойност, която днес е изключение дори за най-топлите южни райони. На практика това означава, че климатът на цяла България ще започне да прилича на днешния климат на райони, намиращи се няколкостотин километра на юг, съобщава Net-Zero Lab.

Наблюдава се и по-различен режим на валежите. Според изследването, те остават „сравнително стабилни“, но се откроява тенденция на по-малко слаб и умерен дъжд и повече проливни и потенциално опасни валежи. От доклада става ясно, че честотата на екстремните валежи по Черноморието и в Източна България е нараснала с 60 – 75% след 1991 г. Формира се нов сезонен модел – лятно засушаване, съчетано с есенна концентрация на валежите. Според изследването, това стои в основата на зачестяващите внезапни наводнения, а събитията в Карловско (2022 г.), Царево (2023 и 2025 г.) и Елените (2025 г.) са потвърждение на моделните прогнози.   

Климатичните промени вече надхвърлят границите на естествената климатична изменчивост и водят до структурни проблеми в климатичния режим“, съобщава Net-Zero Lab.

Горещините сa подценявана причина за смъртност

България е сред най-тежко засегнатите държави в Европа от горещините, посочват в доклада. През 2023 г. има над 1500 смъртни случая, свързани с жеги, а през 2024 г. – над 3000. Смъртността, свързана с горещини, при хората над 65 г. се е увеличила с над 150% спрямо периода 1990 – 2000 г. Градовете усилват тези рискове. 77% от жителите на София нямат адекватен достъп до зелени площи при дървесно покритие малко над 10%. Според Световната здравна организация, при покритие от 30% лятната смъртност би могла да намалее с около 40%.

Проблемът не е липсата на стратегии, а тяхното прилагане

Основния извод от доклада на Net-Zero Lab е, че България формално е хармонизирала климатичните си политики с европейските рамки, но изпитва „сериозни“ трудности при практическото им прилагане. Основните дефицити са „краткосрочната визия, политическата непоследователност, слабият административен капацитет и зависимостта от проектно и европейско финансиране“.

Отделно се отчита липсата на национален регистър на щетите, реактивният модел на финансиране и слабата интеграция на климатичните рискове във фискалната рамка – въпрос с особена тежест след присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г.

България е на 50-то място от общо 64 по ефективност на действията срещу климатичните промени, според Индекса за представянето в борбата с климатичните промени за 2025 г. Страната се представя слабо по отношение на емисиите на парникови газове, много слабо в климатичната политика и енергопотреблението и средно при използването на възобновяема енергия.

Сред препоръките за по-ефективни действия са:

• самостоятелен климатичен закон със секторни цели, задължителни оценки на климатичния риск и механизми за отчетност;
• задължителни общински планове за климатична устойчивост по стандартизирана методика и регионални центрове за техническа помощ;
• национална политика за управление на водния риск - модернизация на язовирите и напоителните системи и ограничаване на загубите във ВиК мрежата;
• планове за действие при горещи вълни и климатична подготовка на болниците;
• ефективно работещ национален климатичен фонд и климатично бюджетиране, както и интегрирана цифрова климатична платформа за ранно предупреждение.