Говорещата ръка

Екипът на BrainHUB Lab се е заел да разработи система, която превръща жестовия език в акустична реч

Говорещата ръка

Снимка: Икономика/Красимир Свраков

Татяна Явашева Автор: Татяна Явашева

Може ли жестовият език да се превръща в акустична реч? Екипът на BrainHUB Lab се е заел да намери положителен отговор на този въпрос чрез иновативна разработка. Тя ще улесни комуникацията с хората, които ползват този език без думи. Амбициите обаче не стигат само дотук. В дигиталната ера устройствата, с които си служим, продължават да „губят“ копчета. Въпрос на време е от плъзгането на пръсти по екрана да преминем към управление чрез жестове, тъй като най-добрият контролер са ръцете. Условие за това е разработването на технология, която безпогрешно да ги разчита, интерпретира и дигитализира.

Началото

Идеята идва случайно - като студенти във ФМИ създателите на BrainHUB Lab виждат хора, които си говорят чрез жестове, и решават да опитат да „преведат” този език в акустична реч. Минават три години, през които екипът прави осем прототипа. Разработката гони две цели. Социалната цел е чрез технология езикът на глухите в реално време да се превежда в акустична реч, а живата реч визуално да се трансформира в жестове. Другата цел е да направят унифицирана платформа за разпознаване на жестове. Когато базата данни  и платформата са налични, чрез съответни разработки тя може да намери комерсиално приложение.

Софийският екип не е първият в света, заел се с подобна идея. Засега чисто технологично има два подхода. Единият е с камери и компютърно зрение, което ограничава мобилността, а другият – със сензори и носими технологии BrainHUB Lab прави разработка от втория вид, като има други седем опита извън страната, но нито един не е стигнал до пазара.

Фактор за успеха

„Жестовият език във всяка държава има специфики, а и всеки, който го използва, добавя свои жестове. Количеството на жестовете е огромно, но още по-голяма е тяхната комбинация. За да бъдат разчетени, се ползва изкуствен интелект, който се обучава на жестов език. Изпълним ли идеалистичната цел, която е максимално сложна, комерсиалната ще е лесно изпълнима”, обяснява Олег Каменщик, основател наBrainHUB Lab. Решаващият фактор за успеха на тази технология не са нито парите, нито само умът, а комбинацията от двете. Вече има чуждестранен екип, събрал финансиране чрез краудфъндинг, но разработка не постига обещаната цел и после връщат парите. Затова BrainHUB Lab внимателно насочва усилията си.


Олег Каменщик е вдъхновител на идеята жестовете да „проговорят”, а Димитър Пеев е най-новото попълнение в BrainHUB Lab.

Къде и кой

Освен за хората, които използват жестов език, разработката е подходяща за контрол на дигиталната техника. Ще може да се правят презентации, без да се използват дистанционни устройства, като всичко ще става чрез ръцете. Гейминг индустрията е другата добра ниша. Все повече игри се пренасят във виртуалната реалност и вместо с джойстик, управлението може да става с двете ръце. Възможно приложение има и в сферата на рехабилитацията – от дистанция терапевтът ще дава указания и ще следи как пациентът се справя.

Екипът е от шестима души. Олег Каменщик е вдъхновител на идеята, Георги Пеев е технологичният демиург, Влад Тимофеев има роля на безпристрастния и критичен разум, Даниел Тасков е най-тайнственият участник, тъй като никой не го е виждал, а Димитър Пеев е най-новото попълнение в групата. Димитър Банков е човекът с най-голям житейски и професионален опит, наречен от останалите „бдител на бизнес стратегията”. Всички те са ангажирани с разработката, просто защото им е интересно. За тях е изкушение да решат тази твърде сложна задача.

Подход

Програмиране, хардуер, кинематика, комуникация между вградените системи, математика и изкуствен интелект са областите на знанието,  необходими им за решението на тази сложна задача. Разработват носима технология, която трябва да е универсална и да става за максимален брой ръце, без да губи ергономичните си свойства. В стремежа да стигнат до правилната форма, проектират 3D модели,  базирани върху антропометрични и топологични проучвания на човешката длан, като са направили много прототипи. Без 3D принтер и съвременни технологии за хардуерно прототипиране това би било изключително сложно. Той дава възможност да се правят проби и подобрения, докато изработят оптималното изделие. Програмистите от BrainHUB Lab казват, че според тях няма ненаучаемо умение или знание, а всичко е въпрос на търпение и време. Интернет дава достъп до огромни онлайн ресурси от знания и те се възползват от това. Преди този проект Олег не е работил с поялник, а вече проектира платките за хардуера: „Ние не революционизираме, ние еволюционизираме. Около 90% от програмирането и разработването на подобен проект е скучно занимание, но има едни 10%, когато след безсънни нощи и неуспешни опити видим как ръката се сгъва върху монитора - това е доказателството, че идеята ни може да се реализира, и е наградата за нашия труд. Движи ни предизвикателството да решим нещо сложно”.

Възможности

Засега правят разработката с минимални лични разходи. Тя ще е с отворен код, което ще позволи проектът да се разшири чрез приканване на външни разработчици.  За тези технологични ентусиасти не е важно да са първи, а да са най-добрите. В екипа са все хора, готови да се заемат с реализацията на какви ли не сложни за изпълнение идеи. Така наскоро получили поръчка да направят екстравагантна визитна картичка. Месец по-късно предават готовото изделие – бяла картонена визитка, без надпис върху нея. Но вътре има интегриран (NFC) чип, в който е записана цялата информация с контактите. Визитката се допира до смартфона и той автоматично запаметява данните.

Парите са просто гориво, а ние не се стремим да имаме добре платена рутинна работа, казват младите иноватори. Според тях България е добро място за експерименти - тук е по-евтино както да се провалиш, така и да успееш.
Коментари: 0