ICT индустрията може да стане първа по приходи в България до 2026 г.

Поредна силна година изпраща българската софтуерна индустрия. Стъпваща върху стабилната основа на шесткратния ръст на оперативните си приходи през последното десетилетие и окрилена от повсеместния порив към дигитализация, тя гледа с нескрита амбиция към идните години. Очакванията на бранша са, че към 2026 г. той може да е в топ три или дори на първо място по приходи в българската икономика. Хоризонтът за този сценарий е широк, но голямото предизвикателство пред реализацията му остава острият недостиг на кадри. 

„От БАСКОМ Барометъра е ясно, че софтуерният сектор всяка година расте с огромни проценти, а от догодина този ръст ще е още по-експоненциален. Но цялата българска икономика или ще настигне останалите държави, или ще изостане отчайващо“, предупреди Доброслав Димитров, председател на УС на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), която днес представи традиционния си годишен доклад БАСКОМ Барометър, изготвен от CBN – Pannoff, Stoytcheff & Co.

Какво казват числата?

Прогнозата за приключващата 2022 г. е, че ICT секторът ще отбележи 25.9% ръст на приходите. Около 80% от очакваните постъпления от 7.34 млрд. лв. отново са от износ. Общо за последните 10 години секторът е увеличил над 6 пъти оперативните си приходи.

Изчисленията показват, че софтуерният сектор достига 4.5% спрямо БВП на България през 2022 г., като за последните 10 години делът му се е увеличил тройно.

Очакванията са през тази година софтуерният бранш да внесе в бюджета 214 млн. лв. повече данъци и такси в сравнение с 2021 г., когато е вкарал в хазната с общо 1.055 млрд. лв. данъчни постъпления.

Отделно към директните данъци трябва да добавим приноса в косвените данъци – потребления, ДДС, акцизи. Всички знаем, че софтуерният сектор е водеща сила в много други отрасли като недвижими имоти, туризъм, развлечения. Без нас тези сектори биха имали сериозен проблем в развитието си“, отбеляза Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на асоциацията.

Прогнозата за 2026 г. е за близо 3 млрд. лв. данъчните постъпления от софтуерния сектор и приходи, надхвърлящи 15 млрд. лв.

И ако към днешна дата добрите резултати са факт благодарение на едва 50 000 заети служители в сектора, след пет години на софтуерните компании ще са нужни нови 34 000 таланти.

Не е ясно откъде ще дойдат кадрите

Отбелязвайки ускорената и масова дигитализация, от БАСКОМ прогнозират, че софтуерната индустрия ще бъде в основата на конкурентоспособността на всички останали и ще дърпа икономиката напред, компенсирайки финансови кризи, инфлация и застой. „За да може софтуерният сектор да реализира всичко това заедно с помощта на целия ресурс на ICT индустрията, е от критична важност осигуряването на талант чрез смели реформи в образованието“, отбелязват от Асоциацията.

„Ние трябва да добавяме по 5-6 хил. работни места всяка една година, а през 2026 г. те ще са 9 хил. само за софтуерния сектор, без да броим всички останали сектори, в които са необходими IT специалисти и софтуеристи, като публичната администрация“, отбеляза Филип Мутафис, член на УС на БАСКОМ.

Ако очакваме тези таланти да дойдат от университетите, това няма да се случи.“

Мутафис цитира статистика от Министерство на образованието, спорeд която в най-оптимистичния вариант специалности, свързани със софтуерната индустрия, завършват едва 2800 човека.

Неотдавна БАСКОМ лансира идеята за създаването на поне 10 технологични училища и адекватни инвестиции за STEM в Националния план за възстановяване и устойчивост. Браншът настоява и цялостна политика за привличане на кадри от чужбина чрез ускоряване на процедурата за издаване на сини карти и адекватна данъчно-осигурителната рамка.