Икономическата програма на правителството: Няма „ляво“, няма „дясно“

Правителството най-после изготви и одобри програмата си за управление – три месеца след сформирането си. Документът изглежда наистина подробен, като обхваща всички сфери на обществения и икономически живот.

За 4-те години на своя мандат кабинетът „Радев“ обещава фискална консолидация, запазване на основния данъчен модел в страната, ускоряване на индустриализацията и инвестиционната активност, дерегулация и ускорено административно обслужване на бизнеса, както и по-силен контрол върху публичните разходи и пазарните злоупотреби.

Правителството си поставя и цел да осъществи преход от икономика, основана на потребление, преразпределение и евтин труд, към инвестиции, производителност и експортно ориентирани високотехнологични производства.

От икономическа гледна точка правителството не се позиционира като „ляво“ или „дясно“. Моделът по-скоро може да бъде определен като пробизнес от гледна точка на фиска, комбиниран с активно насочвана от държавата индустриална политика. Кабинетът „Радев“ иска да запази данъчната предвидимост и да намалява бюрокрацията, но паралелно избира стратегически отрасли, строи индустриална инфраструктура, предлага инвестиционни стимули, развива държавно подпомогнати финансови инструменти, използва публично-частни партньорства (ПЧП) и поставя условия в обществените поръчки.

Противоречието, което ще трябва да бъде решено

Най-същественото напрежение в програмата е между фискалната консолидация и мащаба на останалите обещания. Кабинетът иска балансиран бюджет и по-малка преразпределителна функция, но същевременно планира големи инфраструктурни и индустриални инвестиции, нови инвестиционни стимули, подкрепа за малки и средни предприятия и технологии, социална защита и ежегодно повишаване на пенсиите.

Механизмът, чрез който програмата предполага, че това ще бъде постигнато, е: по-висока събираемост вместо по-високи основни данъчни ставки; орязване на неефективни разходи; по-строг подбор на публичните инвестиции; максимално европейско финансиране; мобилизиране на частен капитал чрез ПЧП и капиталовия пазар; и по-висок икономически растеж вследствие на инвестициите.

Документът обаче все още не съдържа достатъчно количествени разчети, за да може да се каже дали изпълнението на заложените политики действително биха подобрили фискалната сметка.

Фискална политика: консолидация без промяна на основния данъчен модел

Това е една от най-ясно формулираните части на програмата. Кабинетът заявява цел за устойчива и предвидима фискална политика, ориентирана към балансиран бюджет, възстановяване на фискалните буфери и намаляване на структурните дисбаланси. Публичният ресурс трябва да се измества към инвестиции с дългосрочен икономически ефект, а управлението на държавния дълг да запази устойчиви основните дългови параметри.

Данъчната политика е консервативна и предвидима. Програмата изрично предвижда запазване на действащия пропорционален модел на облагане както при корпоративното подоходно облагане, така и при данъка върху доходите на физическите лица. Предвижда се и запазване на действащата стандартна ставка на ДДС. Тоест в самата програма няма заявка за преминаване към прогресивно подоходно облагане или за увеличение на стандартната ставка на ДДС.

Повече приходи трябва да бъдат получени не чрез повишаване на основните данъчни ставки, а чрез по-висока събираемост: борба със сивата икономика, данъчните, митническите и осигурителните измами, по-добро управление на просрочените публични задължения, анализ на риска и дигитални инструменти в НАП и Агенция „Митници“. Предвижда се и AI базиран единен рентгенов център за митническия контрол.

По отношение на бюджетния дефицит формулировката е още по-конкретна: трайното му намаляване с цел балансиран бюджет и ограничаване на държавния дълг, както и прекратяване на процедурата за прекомерен дефицит, която Европейската комисия стартира срещу България. За целта се предвижда фискална консолидация чрез по-строг контрол на разходите и приоритизиране на капиталовите разходи с висока икономическа добавена стойност.

Има и практически фискален ограничител: правителството заявява намерение да поддържа максимален праг на бюджетните разходи, който да позволява дефицит до 3% от БВП, като едновременно насърчава частните инвестиции. В очакваните резултати се говори и за постепенно ограничаване на преразпределителната функция на държавата.

Тук обаче има важна особеност. Програмата не дава пълна числова фискална траектория – например конкретни годишни цели за дефицита за 2027, 2028, 2029 и 2030 г., конкретна цел за дълг/БВП или общ таван на разходите като процент от БВП. Тези параметри са оставени за новия средносрочен фискално-структурен план и ежегодните бюджетни планове.

Политика за публичните разходи: „повече резултат за същия публичен ресурс“

Тук подходът е отчетливо управленски. Правителството предвижда бюджетиране, ориентирано към резултати, пряко свързване на разходите с управленската програма, институционални прегледи на разходите и по-сериозна оценка на ефективността.

За публичните инвестиции се въвежда принцип, който може да бъде много значим, ако бъде реално прилаган: общ механизъм за оценка, приоритизация и мониторинг на национално финансираните инвестиции, включително задължителен анализ „разходи – ползи“ над определен праг. Това означава опит капиталовата програма да бъде извадена от чисто политическото разпределение и да бъде поставена върху измерими критерии.

Същата логика се вижда в административната реформа: сливане на дублиращи се структури, редуциране на управленски нива, споделени услуги, централизация на определени обществени поръчки и намаляване на административните разходи.

При публичните предприятия се предвижда премахване на автоматичното обвързване на възнагражденията на управителните органи с минималната работна заплата и въвеждане на максимален размер на възнагражденията.

Икономическа политика: от евтин труд към индустриална политика с висока добавена стойност

Това е вероятно най-същественият стратегически завой в програмата. Кабинетът формулира икономически модел, основан на индустрия, технологии, производителност, иновации и национален капитал, а не просто хоризонтално подобряване на бизнес средата. Държавата трябва да бъде активен партньор и да търси инвеститори, вместо само да реагира на заявленията им.

Приоритетните направления включват високотехнологични производства, R&D центрове, изкуствен интелект, микроелектроника, автомобилостроене, отбранителна индустрия и други производства с висока добавена стойност. Индустриалните паркове се превръщат в основен инструмент, като държавата обещава транспортна, енергийна, цифрова и ВиК инфраструктура около тях и връзка с университетите и професионалното образование.

Особено силно присъства селективната индустриална политика. Предвиждат се Национална индустриална стратегия 2026 – 2035 г., определяне на стратегически и критични суровини, ускорени процедури за проекти по европейския Закон за промишленост с нулеви нетни емисии и програми за роботизация, AI, автоматизация и квантови технологии.

Има и елемент на европейски индустриален протекционизъм: при държавни поръчки за строителство и инфраструктура програмата предвижда критерии тип „Произведено в ЕС“ и използване на нисковъглеродни материали от местна или европейска ресурсна база.

Инвестиционна политика: „бърза писта“ за стратегически инвеститори

Това е една от най-конкретните части. Предвиждат се промени в Закона за насърчаване на инвестициите с ускорени административни процедури за стратегически проекти, максимални срокове за обслужване и нови целеви инвестиционни стимули. Паралелно трябва да се изменят Законът за индустриалните паркове и ЗУТ, за да се ускори реализацията на стратегически инвестиции.

Институционално моделът включва централно координационно звено под надзора на вицепремиер, национална инвестиционна стратегия, звено за последваща грижа при вече сертифицирани инвестиции, приоритетно административно обслужване и единен инвестиционен портал (Invest Bulgari)a, който да дигитализира процедурата.

Интересна институционална новост е заложеният независим инвестиционен омбудсман, който според програмата трябва да защитава инвеститорите от административен натиск, да подпомага разрешаването на инвестиционни спорове и да прави правни анализи.

Финансова политика: дълг, капиталови пазари и европейска интеграция

Тук политиката е по-скоро на финансова стабилност и разширяване на източниците за финансиране, отколкото на радикална промяна.

Програмата предвижда устойчиви нива на държавния дълг в рамките на законовите ограничения, достъп до местните и международните капиталови пазари, сътрудничество с международните финансови институции и избор на дългови инструменти според оптимална комбинация цена/риск.

Във финансовия сектор се предвижда своевременно транспониране на европейското законодателство, пълноценно участие в Евросистемата и по-дълбока интеграция на българския финансов пазар с европейския.

По-съществената икономическа промяна е заявката за развитие на капиталовия пазар като алтернатива на банковото финансиране: повече листвания на български компании, развитие на пазара за растеж на МСП, рисково и дялово финансиране и по-активно участие на институционалните инвеститори. Идеята е спестяванията да се канализират към реалната икономика.

За МСП се запазва и по-директният модел на държавно подкрепено финансиране чрез Фонда на фондовете, Българската банка за развитие и Българската агенция за експортно застраховане.

Публично-частните партньорства стават основен инвестиционен инструмент

Програмата предлага нов Закон за публично-частното партньорство, който да регулира целия жизнен цикъл на ПЧП – подготовка, структуриране, финансиране, управление и контрол. Идеята е частен капитал и експертиза да бъдат използвани за транспортна, енергийна, водна, цифрова, социална и индустриална инфраструктура.

Това е и един от механизмите, чрез които програмата опитва да съвмести две иначе трудно съчетаеми цели: голяма инвестиционна програма и едновременно фискална консолидация.

Европейските средства: от „усвояване“ към инвестиционна политика

Правителството поставя пълното усвояване на текущите европейски програми като фискален и икономически приоритет, тъй като загубата на европейско финансиране би прехвърлила част от проектите върху националния бюджет.

За периода 2028 – 2034 г. европейското финансиране трябва да бъде насочено към конкурентоспособност, високотехнологична индустрия, иновации, транспорт, човешки капитал, капиталови пазари и зелена и цифрова трансформация.

Съществена регулаторна промяна е обещанието за по-лесен достъп до еврофондовете: по-прости правила за малки проекти, автоматизирана оценка, уеднаквени документи и забрана администрацията да иска от кандидатите документи, които може сама да получи служебно.

Регулаторна политика към бизнеса: дерегулация, дигитализация и „мълчаливо съгласие“

Програмата обещава програма за намаляване на административната тежест, оптимизация на услугите и въвеждане на „мълчаливо съгласие“ при определени административни услуги. Като измерими резултати са посочени по-малко лицензионни и разрешителни режими, по-кратки срокове и повече електронни услуги.

Това е подкрепено от общата административна реформа, при която намаляването на административната тежест и дигитализацията са изрично посочени като принципи.

В строителството се предвижда единна информационна система за устройствено планиране, инвестиционно проектиране и строителни разрешения, както и публичен GIS портал за устройствени планове.

По-силен държавен контрол

Кабинетът предлага по-малко административни бариери за легитимния бизнес, но едновременно с това и по-строги правила срещу монополи, картели, манипулирани обществени поръчки и корупционни зависимости.

Програмата предвижда ликвидиране на регулаторни преференции и картели, „разчупване на монополите“, механизми за изключване от обществени поръчки на участници, установени в тръжни манипулации, регистър на компрометирани изпълнители и ежегоден анализ на неконкурентното възлагане.

Има и по-голяма прозрачност в самите поръчки: годишни индикативни планове, централизирани поръчки и публични данни.

Следователно регулаторният модел може да се обобщи като „по-малко разрешителна бюрокрация, но повече надзор върху конкуренцията и публичния ресурс“.

Регулациите в енергетиката остават

При електроенергията кабинетът не предвижда автоматична и незабавна либерализация на пазара за домакинствата. Първо трябва да има социално-икономически анализ на отражението върху цените, инфлацията, доходите, енергийната бедност и бюджета, след което да се разработи поетапен модел с защита на уязвимите потребители. Предвижда се дори анализ на възможността за блокови цени.

Това показва, че правителството възприема либерализацията не като самоцел, а като регулиран преход, при който конкуренцията е ограничена от социални и ценови предпазители.

Правилата на пазара на труда се променят

Предвиждат се нови форми на труд – споделено работно място, споделяне на служители и платформена работа – както и нов механизъм за определяне на минималната работна заплата. Самата формула обаче не е посочена в програмата.