Икономическата свобода в България е в застой последното десетилетие

Икономическата свобода в България, т.е. възможността хората и бизнесът да управляват и развиват свободно дейността и собствеността си, в последните 10-15 години е в застой. Това се посочва в анализа към тазгодишното издание на индекса, изготвен от канадския институт „Фрейзър” и разпространен за България от Института за пазарна икономика. От там уточняват, че са използвани данните към 2019 г.

Забавянето на България последните 10-15 години

Така България се нарежда на 36-то място от общо 165 държави и територии, включени изследването „Икономическа свобода по света 2021“. Резултатът на страната ни достига 7.76 т. (от максималните 10 т.). В сравнение с миналогодишното издание има повишение с едва 0.02 т. и заради анемичното подобрение, страната губи четири позиции в общата класация за сметка на по-бързо подобряващи резултата си страни.

От 1990 г. до 2005 г. икономическата свобода в България расте сравнително бързо (включително поради изключително ниската база), но през последните 10-15 години като цяло е в застой, се посочва в анализа на ИПИ.

Резултатът на България е обусловен от представянето на страната в петте изследвани сфери на икономическия живот:

• Размер на правителството (7,02 т.) – в тази категория резултатът на България се влошава през последните години. Основна причина за това са сравнително големите разходи на държавата и високите нива на бюджетните трансферите и субсидиите. В същото време страната получава максималната оценка по отношение на подоходното данъчно облагане заради плоския данък.
  Държави на подобна позиция – Колумбия, Малта, ЮАР, Украйна, Малайзия
• Правна система и право на собственост (5,94 т.) – традиционно най-слабата категория за страната, при която липсва качествено подобрение през последните три десетилетия. Особено ниски са оценките за безпристрастността на съдилищата, доверието в полицията и защитата на правото на собственост (всички с по под 5 т.).
  Държави на подобна позиция – Бутан, Ямайка, Монголия, Гърция, Малайзия
• Стабилни пари (9,66 т.) – най-силното представяне на България от години. Валутният борд остава гарант за стабилността на лева. По-високата инфлация през 2019 г. леко спъва по-доброто представяне в страната.
  Държави на подобна позиция – Канада, Индонезия, Парагвай, Армения, Великобритания
• Свобода на международната търговия (8,38 т.) – сравнително високата оценка на България в тази категория е обусловена от членството на страната в ЕС, което води до относително високи резултати на всички страни членки при индикаторите за мита и регулаторни пречки.
  Държави на подобна позиция – Белгия, Чехия, Великобритания, Словакия, Испания
• Регулации (7,81 т.) – В тази категория резултатите на България са разнопосочни. Сравнително ниска отново е оценката за регулациите на бизнеса, основно заради тежките административни изисквания към фирмите. Висока остава пък оценката за регулирането на кредитния пазар с голям брой банки и свободно кредитиране. Силно негативно въздействие върху оценката за регулациите на пазара на труда оказват високите изисквания за наемане и освобождаване на работници, нивото на административно определената минимална заплата и контролът върху работното време.
  Държави на подобна позиция – Армения, Монголия, Руанда, Словакия, Италия

За поредна година Хонконг  и Сингапур оглавяват класацията, следвани от Нова Зеландия, Швейцария, Грузия, САЩ, Ирландия, Литва, Австралия и Дания. На дъното са Венецуела, Судан и Либия.

Какво означава по-високата икономическа свобода

И тази година индексът изследва връзката между икономическата свобода и различни аспекти на икономическия и социален живот в разглежданите държави и територии.

Изследването позволява извеждането на няколко основни наблюдения:  

• Държавите с по-висока икономическа свобода имат чувствително по-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението;
• Доходът на най-бедните 10% от населението е много по-висок в държави с висока степен на икономическа свобода;
• Нивата на бедност са по-ниски в по-свободните държави;
• Средната продължителност на живота е над 15 години по-висока в най-свободните държави в сравнение с най-несвободните;
• Коефициентът на детска смъртност е почти десет пъти по-висок в най-несвободните държави в сравнение с най-свободните;
• Делът на записаните в училище деца е много по-висок в икономически свободните държави;
• Хората в свободните държави считат себе си за по-щастливи.

В допълнение, преди броени дни беше публикуван и регресионен анализ, който показва, че има положителна и ясна взаимовръзка между икономическата свобода и доходната/социалната мобилност (линк към резюмето на анализа).