Икономически център „Козлодуй“: Всичко е енергетика

Център „Козлодуй“ има развита и високопроизво­дителна икономика, доминирана изключително от ядрената електроцентрала в ядрото. Извън него основна роля играе селското стопанство. Чуждес­транни инвестиции почти отсъстват, а общата инвестиционна активност е слаба. Пазарът на труда се характеризира с висока и трайна безработица и ниска заетост, но заплатите са високи благодарение на енергетиката. Център „Козлодуй“ има подчертано негативна образователна структура с висок дял на населението с основно и по-ниско образование. Демографската динамика също е неблагоприят­на, като населението се топи бързо, най-вече под влияние на много ниския естествен прираст.

Състав и трудова миграция

Център „Козлодуй“ е съставен от община Козло­дуй като ядро и съседните общини Хайредин, Мизия, Оряхово и Вълчедръм като негова пе­риферия. Спрямо предишното издание на из­следването (2017 г.) центърът се е разширил с присъединяването на Вълчедръм. Ежедневната трудова миграция от четирите общини към ядро­то надхвърля 1000 души, като най-много са от об­щина Мизия – почти 600 души, или 33% от всички заети в нея. Потенциалът за бъдещо разшире­ние на центъра изглежда малък, като извън тези общини най-висок дял приходящи работници в Козлодуй има от Бяла Слатина – 3,8% от всички заети в нея.

Икономика и инвестиции

През 2021 г. произведената продукция на иконо­мически център „Козлодуй“ достига 3,2 млрд. лв., или 72,9 хил. лв. на човек от населението – най-ви­соката стойност на този показател в цялата стра­на. Това отразява най-вече нетипичната структу­ра на местната икономика, в която почти цялата добавена стойност се създава от производството на електроенергия в АЕЦ „Козлодуй“. Извън ядро­то най-голямата периферна икономика е тази на Вълчедръм, като и в четирите общини водещият отрасъл е селското стопанство, което създава по­вече от половината добавена стойност. Извън яд­рената централа, която през 2021 г. има 3,7 хил. работници и 2,7 млрд. лв. приходи, и свързаната с нея „Атоменергоремонт“, която наема други 814 души, по-големи работодатели са многопрофил­ната болница в град Козлодуй, както и няколко индустриални предприятия и земеделски произ­водители.

На територията на икономическия център прак­тически отсъстват чуждестранни инвестиции според неконфиденциалните данни на НСИ. Ин­вестиционната активност през 2021 г. също е относително слаба, като общите разходи за при­добиване на ДМА през годината са 82 млн. лв. – най-ниската стойност сред 16-те икономиче­ски центъра на страната. Разходите за маши­ни, земя и сгради са разпределени относително равномерно, като 31 млн. лв. са реализирани в община Козлодуй, 26 млн. лв. – във Вълчедръм, 11,5 млн. лв. – в Мизия, 10,3 млн. лв. – в Оряхо­во. Извън ядрото на икономическия център поч­ти всички инвестиции са съсредоточени в сел­скостопанския сектор. Център „Козлодуй“ има най-ниските приходи от износ на нефинансовия сектор през 2021 г. – 36,4 млн. лв. Това обаче не включва произведената от АЕЦ „Козлодуй“ елек­троенергия, изнесена от страната – ако ядрената централа беше включена в сметките, най-вероят­но центърът щеше да е сред лидерите по износ.

Пазар на труда

На фона на бързото възстановяване във всички останали центрове общините в състава на „Козлодуй“ остават с много висока безработица през 2022 г. Средната за центъра стойност е 18,7% от населението на 15–64-годишна възраст. В об­щина Козлодуй делът на безработните е 9%, но в Хайредин достига 1/3 от трудоспособните, а във Вълчедръм надхвърля 30%. Проблемите с безработицата видимо са структурни, тъй като повечето безработни са в групата на трайно безработните, с регистрации в бюрата по труда над една година – в Хайредин те са 19% от тру­доспособното население, във Вълчедръм – 16%, в община Козлодуй – 3,5%. Центърът има и зна­чителни проблеми с младежката безработица, като делът на безработните сред населението на възраст под 29 години надхвърля 10% в по­вечето общини.

Същевременно коефициентът на заетост е най-ниският сред икономическите центрове – 49% според данните от преброяването през 2021 г. Заетостта е значително по-ниска в периферните общини, като най-ниската стойност на показателя е във Вълчедръм – 38%, но дори в ядрото коефи­циентът не е особено висок – 58%. Повечето за­ети са съсредоточени в община Козлодуй – 7 хил. души, като водещият сектор е енергетиката, а в периферните общини основна роля играе селско­то стопанство. През последните 5 години местни­ят пазар на труда се разраства, като броят на нае­тите е нараснал с 4,1% спрямо 2017 г.

Център „Козлодуй“ бележи умерен ръст от 42% на средната заплата през последните 5 години – до 1693 лв. средно брутно на месец, като по този по­казател по-добре се представя единствено центъ­рът около столицата. Чувствително по-високи са месечните заплати в община Козлодуй – 2682 лв. през 2021 г., едно от най-високите нива на запла­щане на общинско равнище в страната.

Човешки ресурс и работна сила

В център „Козлодуй“ се отчита най-бързият спад на населението сред 16-те икономически центъ­ра в страната между последните две преброява­ния (–20,5% в рамките на десетилетието). Той е и най-малкият по население център с 44 хил. жите­ли, като 18 хил. от тях са в ядрото. Центърът е с относително нисък дял на хората в работоспособ­на възраст от 15 до 64 години – 61,4%, или 27 хил. души, като 12 хил. от тях са в община Козлодуй. На този фон показателите за застаряване не са особено неблагоприятни, особено в сравнение с други части на Северозападна България, като делът на населението над 65-годишна възраст е 24%, но е чувствително по-висок в периферните общини.

Център „Козлодуй“ е единият от двата в страната заедно със „Сливен-Ямбол“, който губи население в резултат на миграционните процеси, като кое­фициентът на механичен прираст е –0,1‰ през 2022 г. На практика миграцията е относително балансирана, като някои общини (Оряхово, Ми­зия) нетно привличат население. Естественият прираст обаче е силно отрицателен, като балан­сът между смъртността и раждаемостта е –15,3‰ средно за центъра, малко по-висок в ядрото (–7,2‰). Тези индикатори потвърждават сериоз­ните демографски пречки пред по-нататъшното икономическо развитие на „Козлодуй“, особено извън енергетиката.

Сходни предизвикателства поставя и обра­зователната структура на центъра. Делът на висшистите сред населението на възраст 7 и по­вече години е 16,7% – най-ниският сред центрове­те и равен с този на „Кърджали“. Същевременно 1/3 от населението е с основно и по-ниско обра­зование, а неграмотните според данните от пре­брояването през 2021 г. са 1,2%. Образователна­та структура на ядрото е малко по-благоприятна, но и там делът на слабообразованите е висок, а в периферията делът на висшистите е значител­но по-нисък от средния за центъра. Резултатите на учениците също не са особено окуражителни, като в центъра е отчетен най-ниският резултат на външното оценяване по математика след VII клас в страната, както и едни от най-ниските оценки на матурата по БЕЛ.

Източник: Институт за пазарна икономика