Икономиката е големият залог на утрешните избори в Турция
Преди пазарите реагираха позитивно при победа на Реджеп Ердоган, но сега може да е различно
© ECONOMIC.BG / БТА
Митинг в подкрепа на кандидата на основната опозиционна Републиканска народна партия - Мухарем Инсе
~ 3 мин.
Турският президент Реджеп Ердоган иска от гласоподавателите нов мандат като президент. Те може и да му откажат заради слабото представяне на турската лира и бързото повишаване на цените. Това гласи коментар на CNN Money по повод предстоящите утре президентски и парламентарни избори в Турция.
Икономиката стана основен въпрос в предстоящите избори благодарение на инфлацията, която достигна 12%, и на местната валута, чийто курс достигна исторически ниско ниво спрямо курса на американския долар.
Ердоган, който казва, че иска да има по-голям контрол върху икономиката, направи ситуацията по-лоша, когато каза, че иска контрол върху лихвените проценти. Чуждестранните инвеститори, които се опасяват, че Централната банка ще загуби независимостта си, се отдръпнаха.
„Икономиката е потресаваща. Свършено е. Всички, освен Ердоган и султаната му, страдат“, коментира пенсионерът Нусрет Барак. „На масата ни вече няма нищо. Имам по-малко сирене, по-малко хляб, имам все по-малко маслини“, добавя той.
Турската лира се понижи с около 40% от неуспешния опит за военен преврат през юли 2016 г. насам. Централната банка в страната увеличи лихвените проценти до близо 18% в опит да запуши пробойната, но това влошава финансовата ситуация за турските граждани.
Мелек, която е турски гражданин, работещ в Истанбул, коментира, че слабата лира означава, че тя не може да си позволи да дава традиционни златни монети като подаръци на сватбите и другите семейни поводи. „Казвам на моите близки: „Съжалявам, просто не мога да си го позволя“. Преди бях този човек, който би говорил, ако някой не даде злато, но сега никой не може да си позволи злато“, обяснява тя.
Ердоган, който беше премиер от 2003 до 2014 г., когато беше избран за президент, отдавна се хвали с икономически постижения, които облагодетелстваха неговите избиратели с ниски и средни доходи. Турската икономика нарасна със 7.4% през първото тримесечие на 2018 г. в сравнение със същия период на миналата година, но анализаторите предупреждават, че този голям ръст има нестабилни основи: лесни пари и огромни инвестиции в недвижими имоти. Освен това този ръст се смята за „стара новина“, тъй като беше отчетен преди пропадането на турската валута да набере инерция през април и май, коментира Джейсън Туви, икономист за Близкия Изток в Capital Economics.
Турският президент се опита да обвинява сили извън Турция за каквито и да било сътресения. Счетоводителят Губахар Туран коментира, че според нея, „игрите на чуждестранни сили“ са допринесли за пропадането на турската лира. Тя обяснява, че би гласувала за Ердоган, дори и ако курсът на лирата спрямо този на долара падне с 50%.
Може все пак да предстоят и други икономически трудности. Турция е сред страните, които са най-уязвими на повишавания на лихвените проценти от Федералния резерв в САЩ. Въпросните повишения карат парите да се вливат от развиващите се пазари към страната на Доналд Тръмп.
При дефицит по текущата сметка от над 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) Турция внася повече, отколкото изнася, и се нуждае от чуждестранни капитали, за да изравни разликата. Това запълва разликата в краткосрочния дълг, която прави страната уязвима, когато чуждите инвеститори бързо се насочат към други пазари. „Турция става много уязвима, тъй като повечето от финансирането се прави на по-малко от едногодишна база“, обяснява Пер Хамарлънд, старши стратег за развиващите се пазари в шведската банка SEB.
Гласоподавателите може да се обърнат към кандидата на опозицията Мухарем Инсе, който критикува Ердоган и справянето му с икономиката и който изповядва по-общоприети позиции. Ердоган води в предизборните проучвания, но може да му се наложи да се явява на балотаж, ако опозицията се представи добре. „Като цяло финансовите пазари досега реагираха позитивно при победа на президента Ердоган, но този път може да е различно“, смята Джейсън Туви.
Икономиката стана основен въпрос в предстоящите избори благодарение на инфлацията, която достигна 12%, и на местната валута, чийто курс достигна исторически ниско ниво спрямо курса на американския долар.
Ердоган, който казва, че иска да има по-голям контрол върху икономиката, направи ситуацията по-лоша, когато каза, че иска контрол върху лихвените проценти. Чуждестранните инвеститори, които се опасяват, че Централната банка ще загуби независимостта си, се отдръпнаха.
„Икономиката е потресаваща. Свършено е. Всички, освен Ердоган и султаната му, страдат“, коментира пенсионерът Нусрет Барак. „На масата ни вече няма нищо. Имам по-малко сирене, по-малко хляб, имам все по-малко маслини“, добавя той.
Турската лира се понижи с около 40% от неуспешния опит за военен преврат през юли 2016 г. насам. Централната банка в страната увеличи лихвените проценти до близо 18% в опит да запуши пробойната, но това влошава финансовата ситуация за турските граждани.
Мелек, която е турски гражданин, работещ в Истанбул, коментира, че слабата лира означава, че тя не може да си позволи да дава традиционни златни монети като подаръци на сватбите и другите семейни поводи. „Казвам на моите близки: „Съжалявам, просто не мога да си го позволя“. Преди бях този човек, който би говорил, ако някой не даде злато, но сега никой не може да си позволи злато“, обяснява тя.
Ердоган, който беше премиер от 2003 до 2014 г., когато беше избран за президент, отдавна се хвали с икономически постижения, които облагодетелстваха неговите избиратели с ниски и средни доходи. Турската икономика нарасна със 7.4% през първото тримесечие на 2018 г. в сравнение със същия период на миналата година, но анализаторите предупреждават, че този голям ръст има нестабилни основи: лесни пари и огромни инвестиции в недвижими имоти. Освен това този ръст се смята за „стара новина“, тъй като беше отчетен преди пропадането на турската валута да набере инерция през април и май, коментира Джейсън Туви, икономист за Близкия Изток в Capital Economics.
Турският президент се опита да обвинява сили извън Турция за каквито и да било сътресения. Счетоводителят Губахар Туран коментира, че според нея, „игрите на чуждестранни сили“ са допринесли за пропадането на турската лира. Тя обяснява, че би гласувала за Ердоган, дори и ако курсът на лирата спрямо този на долара падне с 50%.
Може все пак да предстоят и други икономически трудности. Турция е сред страните, които са най-уязвими на повишавания на лихвените проценти от Федералния резерв в САЩ. Въпросните повишения карат парите да се вливат от развиващите се пазари към страната на Доналд Тръмп.
При дефицит по текущата сметка от над 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) Турция внася повече, отколкото изнася, и се нуждае от чуждестранни капитали, за да изравни разликата. Това запълва разликата в краткосрочния дълг, която прави страната уязвима, когато чуждите инвеститори бързо се насочат към други пазари. „Турция става много уязвима, тъй като повечето от финансирането се прави на по-малко от едногодишна база“, обяснява Пер Хамарлънд, старши стратег за развиващите се пазари в шведската банка SEB.
Гласоподавателите може да се обърнат към кандидата на опозицията Мухарем Инсе, който критикува Ердоган и справянето му с икономиката и който изповядва по-общоприети позиции. Ердоган води в предизборните проучвания, но може да му се наложи да се явява на балотаж, ако опозицията се представи добре. „Като цяло финансовите пазари досега реагираха позитивно при победа на президента Ердоган, но този път може да е различно“, смята Джейсън Туви.
