Икономиката на солидарността

Вторачени във вечния сблъсък между държавен и частен сектор, мнозина пропускат, че има и трети вид стопански отношения, които се наричат най-общо „икономика на солидарността“. По правило това са инициативи от народа, на народа, за народа и са търсене на алтернатива спрямо ценностите на доминиращата икономика. „Вместо централизирани структури на контрол (каквито има в публичния сектор и в корпорациите – бел.ред.) тези инициативи ни насочват към споделена отговорност и пряко демократично вземане на решения. Вместо да налагат единна глобална култура, те засилват разнообразието на местните култури. Вместо да приватизират печалбите, те насърчават участие в широк кръг дейности, свързани със социална, икономическа и екологична справедливост“, пише Итън Милър – американски университетски преподавател. Някои от инициативите са: кооперативи на работници, потребители и производители, инициативи за справедлива търговия (които дават на земеделски производители справедливо заплащане за техните продукти), алтернативни валути, социални центрове, управлявани на солидарен принцип от дадена общност, библиотеки с ресурси, съюзи за кредитиране на общностен принцип, градски градини на общността, инициативи за безплатен софтуер с отворен код и т.н.

Милър говори и за философията на управление на тези общностни инициативи: „Солидарната икономика е отворен процес. Тя е покана. Не дължи съществуването си на една-единствена политическа традиция или комплекс от идеи. Нейната природа и дефиниция се коренят в постоянното развитие, в дискусиите и дебатите сред хората, които я поддържат... Тя е „движение на движенията“, стремящо се към постоянното създаване на нови връзки и възможности, съхранявайки отдадеността към споделените ценности, способни да трансформират обществото и средата.“ 

История

Солидарност в икономическата дейност винаги е имало под една или друга форма, но в съвременния смисъл понятието „икономика на солидарността“ се използва за първи път в края на 30-те години по време на Испанската гражданска война. В началото на 80-те години терминът става популярен във Франция, Колумбия и Чили, за да означи дейност на обществени активисти, насочена към преодоляване на социалното изключване на части от населението чрез алтернативи на стандартните пазарни и държавни действия. В Южна Америка понятието се свързва с възхода на кооперативите или с появата на начинания, споделящи икономическата логика на сътрудничеството и солидарносттта. Подобни дейности набират скорост и във Франция, Испания, Мексико, Канада (Квебек). 

В по-ново време Бразилия се превръща в своеобразен център на подобни експерименти по солидарна икономика. Това е едно от обясненията защо Световният социален форум – международна общност на граждански организации, които се противопоставят на хегемонистичната глобализация, е базиран в бразилския град Порто Алегре. От десетилетия този град експериментира, допускайки гражданско участие в определянето на своя бюджет – демократична иновация, която също носи белезите на солидарна инициатива. С Латинска Америка е свързана и първата среща на Международната група за солидарна икономика, която се провежда в Лима, Перу, през 1997 г. През 2007 г. в Манила е основан Азиатският алианс за солидарна икономика, а в САЩ е създадена Американска мрежа за солидарна икономика като част от първия Американски социален форум, провел се в Атланта, Джорджия. „Ние строим насред противоречията и в пукнатините на капитализма нов вид общество и икономика“, пише Пол Сингър – един от лидерите на „движението на движенията“ в Бразилия.

Барселона

В ЕС Барселона е сред големите центрове на подобни инициативи. Според доклада „Социална и солидарна икономика в Барселона (2016 г.), цитиран от P2P Foundation, само в града се осъществяват 4718 социалноикономически начинания. От тях 861 са кооперативи, 1197 са бизнеси, притежавани от работниците, 2400 са социалните организация от неправителствения сектор, а 260 са общностни икономически инициативи. В социалните предприятия работят 53 000 души, а други 100 000 са доброволци. Над 500 000 са членове на потребителски кооперативи. Секторите, в които действат тези инициативи, започват от енергопроизводство, преминават през култура и достигат до хранително-вкусовата промишленост. Кооперативите в Барселона са едва 20% от общия брой на кооперативите в Каталуния. От 1993 г. до миналата година солидарни инициативи са построили над 2000 жилища. В образованието развиват дейност 19 кооператива, които имат хиляди членове и над 750 служители. Отделно действат 13 безплатни училища и други споделени образователни инициативи за деца между 0 и 3-годишна възраст. В Барселона функционират и т.нар. етични финансови институции, включително етично застраховане – финансови начинания, които имат в своята ценностна система и съответния лиценз, че уважават опазването на околната среда, устойчивото развитие на общностите и че подкрепят солидарни инициативи. 

Социалната корпорация „Мондрагон“

Може би най-известната социална инициатива на Испания, превърнала се в солидарна корпорация, е базираната в баските райони „Мондрагон“. С интереси на 5 континента в сфери на дейност като индустрия, вериги хипермаркети, бензиностанции, финанси, научни изследвания и други, корпорацията има годишен оборот от 12 млрд. евро и над 70 000 служители. В портфолиото на компанията влизат 102 кооператива, 140 дъщерни дружества, университет, 8 фондации и други юридически лица. 

Компанията определя ценностите си така: сътрудничество между собственици и действащи лица, участие на служителите във вземането на решения, справедливо разпределяне на богатството и постоянно обновяване. Общото събрание на корпорацията е върховният орган, изразяващ социалната воля на членовете й. Управляващият съвет е представителен и управленски орган, излъчван от общото събрание. Социалният съвет е консултативен орган,  представляващ членовете. Наблюдаващата комисия е друг консултативен орган, който решава дали се спазват счетоводните и другите принципи на организацията. Мениджърският съвет е отговорен за мениджмънта на гигантския кооператив.

Освен тези органи, съществува и кооперативен конгрес. Неговата функция е да задава стратегическите критерии, по които „Мондрагон“ е управляван чрез планиране и координация на различните бизнес звена. Постоянен комитет контролира изпълнението на политиките и решенията, приети от конгреса. Общ съвет изработва и одобрява корпоративните стратегии и цели. Индустриалният съвет координира отделните индустриални звена.

Значение

Солидарната икономика допринася за превръщането на баските райони в един от най-богатите региони на Испания, също както повдига стандарта на заможните каталунци. Тя не е характерна само за райони от третия свят, където текат социални експерименти. По-скоро използването й задвижва промени в мисленето и в обществените отношения, които водят до развитие.

„Солидарната икономика е начин на мислене за стопанството, който отваря пространства на надежда и за изграждането на по-справедливо, устойчиво и демократично общество... Тя е едновременно „скромна“ и амбициозна. „Скромна“ е, защото движенията за солидарна икономика не твърдят, че имат всички отговори и признават, че силата на хората е в съчетаването на тяхната креативност и смелост за експерименти и учене. Амбицията й е в това, че се стреми да създаде връзки между различни сектори на обществото и икономиката, да изгради координирани социални движения, в които опозицията на несправедливостта е съчетана с практически и вдъхновяващи алтернативи, като крайната цел е трансформация на социалноикономическия ред“, пише Милър. Той мечтае заедно с десетки хиляди участници в солидарни инициативи в различни страни и континенти смелостта и съвместните усилия на хората да доведе до обществена трансформация и по-добър живот.