Има ли нещо страшно в либерализацията на пазара на ток за домакинствата?

Не сме първите, които приемат либерализацията, както не сме първите и с приемането на еврото. Ще видим, че няма нищо страшно и в двете. Това заяви д-р Богомил Николов, изпълнителен директор на Българска национална асоциация „Активни потребители“ (БНАП), по време на дискусия, организирана от научноизследователското звено към Стопански факултет Net-Zero Lab.

Дискусията беше посветена на отмяната на либерализацията на електроенергийния пазар за домакинствата и въпросите, които не бяха обсъдени преди стопирането на процеса. 

Промяната ще засегне потребителите, няма спор

По думи на д-р Николов, всяка една промяна засяга потребителите, защото променя начина им на живот и това, с което са свикнали.

Ние сме свикнали да получаваме всеки месец някакви числа, да ги плащаме и от там нататък нямаме повече никакъв интерес“, обясни той.

Според него, сега технологиите дават възможност за много по-голямо участие на самия потребител или на домакинство в пазара.

В днешно време човек не може просто да получава някакви сметки и да ги плаща. Това би било глупаво поведение. Ако не направим тази либерализация, ние сами си забраняваме прогреса и го ограничаваме“, категоричен беше д-р Николов.

От думите му стана ясно, че либерализирането на енергийния пазар може да донесе ползи за потребителите, когато се подготвят за него.

Най-малкото това включва активна политика срещу енергийната бедност, защита на конкуренцията и борба с нелоялните практики на търговците, както и стимулиране на домакинствата да произвеждат енергия“, обясни изпълнителният директор на БНАП.

Демократизация на енергийния сектор

Вместо да се въведат целенасочени мерки за справяне с енергийната бедност, всички потребители индиректно подкрепят неконкурентно способните въглищни електроцентрали“, заяви Надежда Ганчева, старши анализатор към Център за изследване на демокрацията. 

Според нея, отлагането на либерализацията изкривява електроенергийния пазар, ограничава стимулите за инвестиции и увеличава зависимостта на сектора от държавни субсидии.

Тя също е на мнение, че либерализацията се приема в България като страшна тема и промяна, а като цяло промяната плаши и се използва за политически дивиденти. 

Експертът твърди, че забавянето на либерализацията е с цел да да бъдат подкрепени и да бъде продължено субсидирането на въглищните централи, които не са нито конкурентоспособни, ако са сами на пазара, нито пък отговарят на каквито и да било изисквания от гледна точка на емисиите, които произвеждат.

Властите, които всъщност трябваше да подготвят либерализацията, я отлагат за пореден път“, допълни Ганчева.

Отчитане на всеки 15 минути

Според Соня Кадиева, председател на УС на Асоциация „Свободен енергиен пазар“ (АСЕП), крайният потребител може да се възползва от ползите на свободния пазар на електроенергия и да управлява консумацията си само ако има търговско мерене, което да отчита личната консумация.

За да говорим за либерализация на битовите потребители по начина, по който работят небитовите консуматори, е задължително да има отчитане на всеки период на сетълмент, тоест на 15 минути“, обясни Кадиева.

По думи на председателя на АСЕП, за може да има активно участие на потребителите на пазара, те трябва да са информирани каква е тяхната консумация във всеки един период.

Трябва да има данни за това, за да може да участват активно в управлението на своята консумация на електрическа енергия, а това към момента не е дадено“, подчерта тя.

Вяра в пазара?

Експертът на Конфедерация на труда (КТ) „Подкрепа“ Даниела Пенкова е твърдо против либерализацията.

По нейни думи, от свободния пазар ще спечелят единствено евтините производители, които ще получават свръхпечалби за това, което правят.

Подобрение няма да има никакво от гледна точка на енергията, която ще си е същата, която е днес. Ще има огромни манипулации на пазара“, категорична беше Пенкова.

От друга страна, Атанас Димов, заместник-председател на Асоциация на търговците на енергия в България (АТЕБ), заяви, че вярва в пазарния принцип.

Смятам, че това е единственият начин, по който могат да се формират едни справедливи условия, цени и ценови нива, които да важат за всички“, обясни Димов.

По негови думи, пазарът е най-важният регулатор и той дава верните сигнали към всички търговски участници и всички субекти, участващи в него, за по-нататъшни планове за бъдещо развитие.

„Имаше въпрос във връзка с това готови ли са търговците за това нещо. Аз бих казал, че са готови. Крайните потребители трябва да знаете, че няма много голяма разлика“, увери Димов.

Автор: Катерина Найденова, стажант-репортер в Economic.bg