Интервю | Индустриалната зона край Гюешево е „спасителният пояс“ за Кюстендил

Инж. Огнян  Атанасов е  инженер по гражданско строителство, възпитаник на три водещи технически университета в България. Преди да влезе в местната изпълнителна власт, той създава собствено проектантско бюро, работи като експерт по реновация и енергийна ефективност на сгради и развива малък семеен бизнес в туризма. Професионалният му авторитет го извежда до поста най-млад заместник-председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и до два последователни мандата като общински съветник в Кюстендил, където добива опит в публичното управление. 

На 5 ноември 2023 г., след оспорван балотаж, Атанасов е избран за кмет на община Кюстендил с подкрепата на 64% от гласувалите и официално поема поста в средата на същия месец. Като градоначалник той поставя акцент върху изграждането на високотехнологична индустриална зона, модерни преработвателни мощности за земеделска продукция и възраждането на Кюстендил като национален балнео- и СПА курорт, опирайки се на инженерния си опит и на европейските инструменти за справедлив преход.

Г-н Атанасов, провеждаме интервюто малко преди събитието, което организираме в общината, свързано със справедливия преход. Според Вас какви конкретни възможности за икономическо развитие и създаване на нови работни места се откриват в рамките на тази трансформация?

Виждам огромен потенциал. При нас голямата вълна на т. нар. „справедлив преход“ ни удари преди осем – десет години, когато повечето мини прекратиха дейността си. Тогава нямаше никакви финансови инструменти, които да смекчат удара, и буквално бяхме хвърлени в дълбокото без спасителен пояс.

Точно тогава започна сериозното обезлюдяване на област Кюстендил, включително и на общината. Много хора заминаха да работят в чужбина, в София или в по‑големите градове и се оформиха – образно казано – „кервани“ от автомобили към столицата, Радомир и други места, където има повече поминък.

Сега обаче се открива реална възможност, защото ще има финансови инструменти за подпомагане на малкия, средния и микробизнеса – гръбнака на икономиката в Кюстендил. Освен това ще можем да изградим общинска индустриална зона, като вече подготвяме документите за кандидатстване по отворената процедура.

Къде точно ще бъде разположена индустриалната зона?

Планираме изграждането на високотехнологична индустриална зона с площ 190 дка. Тя е разположена до главния път за Гюешево, на около 200 – 300 м от трасето и в непосредствена близост до границата с Република Северна Македония. В нея са предвидени общо 13 имота – един от 10 дка и още дванайсет по 5 дка, всички предназначени за производствени дейности.

Има ли вече проявен интерес от компании да се установят в зоната? Водите ли предварителни разговори?

Водим начални разговори с компании, които проявяват желание да инвестират. Степента на интерес зависи основно от интензитета на държавната помощ, на която биха могли да разчитат. Нашето проучване показва, че ако даден инвеститор бъде сертифициран като клас А или B и вложи над 50 млн. лв. на територията на област Кюстендил – която е по‑слабо развита – интензитетът на помощта при определени дейности може да достигне 50%. Тази възможност бе потвърдена на среща в Българската агенция за инвестиции.

Големи надежди възлагаме и на усилията, които полагаме последователно още от 2017 г. – първо като общински съветник, а сега като кмет, съвместно със Сдружението на югозападните общини и редица бизнес организации – за актуализиране на регионалното подпомагане. Целта е интензитетът на помощта да скочи от сегашните 30 – 35%, които реално отблъскват инвеститорите от Кюстендил, Перник и Благоевград.

Докато сме в общ район заедно със София, интензитетът е твърде нисък и сме неконкурентоспособни спрямо Пловдив, Стара Загора и други области, където помощта достига 70 – 75%. София изкривява статистиката и разпределянето на средствата, но вече имаме решение на Министерския съвет за ново райониране и чакаме Евростат да се произнесе. Макар вариантът да не е идеален, изключването на София е голяма победа, постигната съвместно с общините от региона и неправителствения сектор.

Казвате, че приетият модел на райониране не е най‑добрият, макар да изключва София. На кой вариант залагахте и това ли е единствената пречка, която спира инвеститорите да дойдат в Кюстендил и областта?

Подкрепяхме варианта, при който Кюстендил щеше да бъде в един район с Плевен, Ловеч, Враца и няколко други области. Първо, имаме по‑близки икономически и социални показатели; второ, така сравненията и мерките биха били по‑адекватни. Но всичко, което изключва София, е положителна стъпка в правилната посока.

Припомням, че масовото обезлюдяване на общината и областта започна преди десет години, когато мините затвориха без никакъв „спасителен пояс“ – нито финансиране, нито преходни мерки. Хората просто си тръгнаха.

Втората голяма пречка е липсата на подготвени терени. Повечето парцели са с разминаване между кадастър и регулация – дълга процедура по уеднаквяване; мнозина нямат ток, вода, канал или газ. Самото прокарване на комуникации отнема между година и две и струва сериозни средства, което обезкуражава инвеститорите.

Затова настоявам Кюстендил да разполага със собствена общинска индустриална зона, където всички комуникации са изведени до имота, статутът е „производствен“, а разрешението за строеж може да се получи за два месеца. В съчетание с адекватна помощ до 70% и мерките на Българската агенция за инвестиции условията ще станат сравними с Пловдив, Стара Загора или Шумен, където инвеститорите вече получават над 70% безвъзмездна помощ.

Сегашната картина – липса на подготвени терени и едва 30% грант – практически ни изключва от състезанието. Ако вие сте инвеститор, къде бихте отишли: там, където за два месеца получавате разрешение за строеж и 70% грант, или тук, където ви чакат дълги процедури и 30% подпомагане?

Тези условия са ключови. Как местната власт се подготвя да посрещне предизвикателствата на енергийната трансформация и да създава нови форми на заетост? Предполагам, че индустриалната зона ще открие немалко работни места за града и областта?

Кюстендил традиционно се развива в три взаимно допълващи се направления – туризъм, земеделие и лека промишленост с технологичен профил. Говорим за производства с висока добавена стойност, а не за тежка индустрия. Градът има дълга история в оптико‑механиката и електрониката; някога тук работеха големи заводи за оптика, кондензатори и др., а днес, макар и в по‑малки мащаби, все още функционират два цеха за кондензатори и редица други високотехнологични линии. Убеден съм, че именно в тази посока – технологии, лека индустрия, плюс силен туризъм и земеделие – се крие устойчивото ни бъдеще.

Какво може да направи общината? Първо, да създава условия – модерна инфраструктура и готови терени. Второ, да бъде активен медиатор между бизнеса и институциите. Трето, да води качествени информационни кампании, за да знаят фирмите за какво могат да кандидатстват. Смятам, че сме пример за това: по текущата процедура за диверсификация на микро-, малък и среден бизнес по линия на справедливия преход организирахме среща, на която се отзоваха над 200 представители на фирми – нещо невиждано напоследък в целия Югозапад.

Да, интензитетът на помощта в тази схема е 30%, но има „вратичка“ – ако проектът се вписва в правилото de minimis, компанията може да получи 100% безвъзмездно финансиране до около 550 – 560 хил. лв. (а таванът на самата програма е 1 млн. лв.). Тоест фирми, които през последните три години не са усвоявали европейски средства, могат да вземат цялата необходима сума – до 510 хил. лв. – без собствено съфинансиране, като част от бюджета е достъпен дори за стартиращи компании.

Общият ресурс е 33 млн. лв. и съм убеден, че благодарение на активната ни кампания голяма част от тези средства ще дойдат именно в община и област Кюстендил.

В рамките на програмата за справедлив преход са заделени 33 млн. лв. Само за област Кюстендил ли са тези средства?

Да, средствата са предназначени изцяло за област Кюстендил. Успехът на информационната среща, за която споменах – с участието на над 200 представители на бизнеса – ни вдъхнови да задълбочим комуникацията с фирмите и да обърнем внимание и на други възможности, които се откриват по оперативните и трансграничните програми.

След това организирахме подобна широка кампания по програмата „България – Сърбия“, където българските компании могат да кандидатстват заедно със сръбски партньори за проекти до 5 млн. лв. Отново приложихме личния подход – като кмет се обърнах пряко към предприятията, за да ги стимулирам да участват, да внесем институционална тежест и, най‑важното, да получат конкретни отговори на всичките си въпроси.

Изключително съм благодарен на управляващите органи, които се включиха на място в нашите информационни дни и дадоха ясни указания на бизнеса. Този модел на активен диалог и подкрепа доказано работи и възнамеряваме да го надграждаме и занапред.

А има ли нужда Кюстендил от повече инвестиции в преквалификация и обучение на работната сила? Адекватни ли са предприетите до момента стъпки?

Абсолютно. Аз съм твърд привърженик на обучението през целия живот (lifelong learning). Хората трябва постоянно да надграждат уменията си, за да бъдат адекватни на един пазар на труда, който се променя с изключителна скорост – изкуственият интелект и новите технологии го доказват всеки ден.

По линия на програмите „Развитие на човешките ресурси“ имаме добра комуникация с Министерството на труда и социалната политика; тук виждаме единомислие. Но има и проблеми. Например първоначално бяха заделени значителни средства, за да се преквалифицират миньори в IT‑специалисти. Това е нереалистично – човек, работил под земята, не става програмист с бърз курс. Много по‑логично е тези работници да се пренасочат към монтаж и поддръжка на съоръжения за възобновяема енергия или други технически дейности, където уменията им са близки и трансферът е естествен. Радвам се, че след нашите сигнали този подход беше коригиран.

Очаквам с интерес картата на уменията, която синдикатите разработват, за да видим къде се пресичат нуждите на бизнеса и потенциалът на работната сила. Но за мен най‑важното е друго: средствата за обучение не бива да отиват в зали, където хората слушат лекции след работа и гледат в тавана, изморени и без мотивация. Парите трябва да стигат до самите компании. Обучението да се провежда на място, докато човекът вече работи и усвоява новото знание в реални условия. Проектът може да е шест месеца, година или две – важното е след края му служителят да остане в компанията, а ако реши да смени работа, да го направи с реално придобити умения и по‑високо заплащане. Така никой не изпада от пазара на труда.

Тоест залагате на директната връзка „работодател – работник“ още в процеса на обучение?

Да, това е по‑добрият вариант. Когато човек учи директно на терен, под ръководството на специалист, който е едновременно теоретик и практик, обучението е далеч по‑ефективно – виждаш процесите в реална среда. Ще цитирам покойния инж. Иван Кралев, дългогодишен председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, който често казваше една казармена сентенция: „Повече пот в подготовката, по‑малко кръв в боя.“ Ако инвестираме средствата така, че образованието да се случва на място в компаниите, хората ще излизат готови за пазара на труда още на следващия ден.

В проведените разговори бизнесът категорично приветства този подход. Досега сме се нагледали на случаи, в които обучаващи организации усвояват средства, а хората остават с куп сертификати, но пак се записват на бюрото по труда. Прехвърлянето на обучението вътре в предприятията спира тази порочна практика и дава реални резултати.

Кои са основните сектори в Кюстендил, които могат да се възползват най‑много от средствата по Фонда за справедлив преход?

На информационната среща, за която споменах – над 200 компании в залата – стана ясно, че „ветрилото“ е максимално широко. Управляващият орган отвори програмата така, че да обхване почти всички ключови дейности на територията на областта:

• Земеделие и преработваща промишленост – естествено силни традиции в региона;
• Текстил и шивашко производство – фирми, които вече оперират тук;
• Енергийно производство и нови енергийни технологии;
• Други леки производства с висок технологичен компонент.

Почти нямаше предприятие, което да не попадне в допустимите сектори. Освен действащите компании схемата допуска и старт‑ъпи, така че възможностите са наистина широки.

Какви послания бихте отправили към младите хора в Кюстендил, които се колебаят дали да останат и да работят тук?

Моето послание е ясно: първо, отидете и вземете качествено висше образование там, където смятате, че ще получите най‑добрите знания; после се върнете и ги вложете именно в Кюстендил. По‑малкият град дава реални предимства – по‑високо качество на живот, близост до природата, по‑къси разстояния и силно чувство за общност.

Разчитам, че с новите инвестиции по Фонда за справедлив преход и с индустриалната зона ще се открият добре платени работни места, които да задържат и да върнат младите специалисти. Това е липсващото звено за младите хора – достойно възнаграждение за техните умения – и върху това работим най‑усилено.

Как виждате бъдещето на Кюстендил след завършването на прехода от въглища към устойчива икономика? Как би изглеждал градът, да речем, след пет години?

Винаги съм отстоявал тезата, че затварянето на мините и въглищните ТЕЦ‑ове трябва да се отложи максимално във времето, за да използваме всеки инструмент за плавна трансформация. Заложеният хоризонт е 2038 г., а в следващите пет години процесът едва ли ще приключи напълно – и това е добра новина, защото дава време да се подготвим.

В личната ми визия за 2030‑та Кюстендил е град с много добре платени работни места, създадени върху трите стълба, за които постоянно говоря – земеделие, туризъм и лека индустрия с висока добавена стойност. Градът трябва да си върне мястото на национален курорт: между 1964 и 1989 г. Кюстендил беше водещ туристически център, официално признат за курорт, и днес все още отговаря на всички критерии. Минералната вода – ресурсът, благодарение на който животът по поречието на Струма кипи вече 8000 години и градът сече собствени монети още в Римско време – трябва отново да бъде нашата визитна картичка. Имаме свободни дебити, които не бива да отиват в канализацията, а в съвременни СПА‑комплекси и туристически продукти.

В земеделието следващата крачка е изграждането на модерни мощности за преработка, защото днес произвеждаме много, но продаваме на ниски изкупни цени. А индустриалната зона – заедно с програмите за зеления преход – ще привлече инвеститори и ще даде шанс на местните компании да обновят техниката си, да оптимизират процесите и да предложат по‑високи заплати.

Кюстендил има всичко необходимо, за да се развива именно в тези три направления – и вече правим нужните стъпки градът да се върне там, където исторически му е мястото.

В рамките на европейските проекти, които организираме, това е поредното събитие във Вашия град. Имате ли обратна връзка как жителите на Кюстендил приемат такива инициативи и какви ефекти дават? Колко важно е за гражданите именно тук да се провеждат подобни събития?

За мен е изключително важно да се организират подобни форуми, защото дават на хората достъп до надеждна информация и им помагат да направят информиран избор. Темата за Справедливия преход нерядко се използва за спекулации – фактите се изопачават и се разпространяват по неподходящи канали. Затова всяко събитие, което изяснява процеса и инструментите, е от полза.

Признавам, че настроенията към прехода често са негативни – мнозина смятат, че „справедлив“ няма нищо справедливо. Моят прочит е различен: при нас ударът дойде още преди десет години, когато мините затвориха и никой не ни подаде спасителен пояс. Затова виждам сегашните програми като шанс да задържим хората, които са тук, и да върнем онези, които напуснаха.

По‑голямото предизвикателство, според мен, тепърва ще се стовари върху Стара Загора, където вълната още не е ударила. Кюстендил вече мина през това – сега е моментът да използваме инструментите, които ни се предлагат, и да превърнем прехода в реална възможност.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.