Инфлация и свръхдефицит: Сметката идва

Инфлацията е отражение на по-дълбоки процеси в икономиката и в обществените нагласи – на баланса между производство и потребление, между инвестиции и разходи, между създаване на стойност и живот на кредит. Върху цените влияят вътрешни фактори, но и външни, като динамика при енергоносителите, геополитическа несигурност и промени в глобалните вериги на доставки.

Официалните данни може да сочат забавяне на инфлацията, но бизнесът и потребителите продължават да усещат натиска от високите цени, растящите разходи и свиващата се предвидимост. Работодатели от доста време насам предупреждават, че комбинацията от инфлация, бюджетни дефицити и отслабена фискална дисциплина създава рискове за икономиката.

Най-сериозният риск

Състоянието на националните финанси все по-ясно се очертава като голям проблем. Бюджетни дефицити може временно да поддържат потреблението и социалните разходи. Но най-сериозният риск е, когато доходите, публичните разходи и задлъжнялостта растат по-бързо от икономическата ефективност. Тогава инфлацията престава да е временен проблем и се превръща в трайна характеристика на средата.

Верният ключ

Свръхдефицитът, отчетен от Брюксел, е сигнал, че в България периодът на живот чрез дефицит и растящи разходи има своите граници. Затова решението на проблема, който е две в едно – растяща инфлация плюс прекомерен дефицит, не е в административното ограничаване на цените или в поредното разширяване на държавните разходи. Устойчивият отговор минава през реформи – по-висока производителност, стимули за инвестиции, по-добра бизнес среда, по-ефективна администрация и възстановяване на фискалната дисциплина. Само икономика, която създава повече стойност, може трайно да повишава доходите, без да генерира нов инфлационен натиск.

Големият въпрос е дали България ще предприеме драстични мерки, които да ограничат причините за свръхдефицита и инфлацията, или ще търси лек за симптомите?

Д-р Юлиан Войнов: Реформите са полезният ход

Проблемите стават все по-видими. Нужни са действия, които няма да са безболезнени за всички

Мит е, че влизането на България в еврозоната е предизвикало сериозна инфлация. От страните в ЕС България е сред малкото, в които доходите изпреварват инфлацията. Страната подобри позицията си по покупателна способност и реалните доходи продължават да нарастват, макар и неравномерно. Административното увеличение на минималните възнаграждения също повиши разходите за труд. Българинът стана по-богат, а оценката за цените трябва да отчита и ръста на доходите през последните 5-6 години.

Още преди въвеждането на еврото евроскептиците твърдяха, че то ще доведе до инфлация, което допринесе за повишаване на цените още през 2025 г. Последва рязко поскъпване на имотите, подкрепено от засилено потребление и платежоспособно търсене, улеснявано от банките. В сектора на услугите, който е силно зависим от вътрешния пазар, също се наблюдава значително увеличение на цените. Сред инфлационните фактори са и картелните практики. Проблемът е, че регулаторните органи често не упражняват достатъчно ефективен контрол. Това са типично български фактори, а не следствие от еврото.

Проблемите с цените в България не са от днес. Налице са признаци на пазарни изкривявания. Докато доходите достигат около 65-70% от средноевропейските, някои стоки, като млечните продукти, са по-скъпи отколкото в редица държави от ЕС. Това изкривяване е натрупвано с години. Необходимо е регулаторите да анализират пазарите, да установяват аномалии и да налагат санкции при нарушения. Задкулисното договаряне на цени трябва да бъде санкционирано.

Прогнозата ми е, че цените в България няма да намалеят, но темпът на поскъпване има как да се забави. В момента България е сред страните с най-висока инфлация в еврозоната. Сред причините са значителното увеличение на доходите в публичния сектор и високите държавни разходи. Овладяването на инфлацията минава през ограничаване на бюджетните разходи и повишаване на ефективността в икономиката. Правилни стъпки са премахването на автоматичните механизми за увеличение на заплатите в бюджетния сектор, оптимизирането на администрацията и провеждането на реформи в здравеопазването.

Дошло е време за сериозни реформи. За да има усещане за нормалност, хората трябва да видят, че държавата се управлява в обществен интерес. Когато се ограничат течовете, разходите се оптимизират, дефицитът започне да намалява и не се увеличава данъчната тежест, обществото приема реформите като необходимост. Разточителството чрез по-висок дефицит и дълг в крайна сметка се плаща от всички.

Мерки за овладяване на бюджетния дефицит

• Преразглеждане на националния план за капиталови разходи с цел по-ефективно използване на средствата – потенциален ефект от 1-2 млрд. евро годишно.
• Здравна реформа, включително обществени поръчки за лекарства и консумативи в частните болници – потенциални икономии от поне 120 млн. евро годишно. Ограничаването на злоупотребите с хоспитализации чрез електронно известяване може да освободи допълнителен ресурс от около 100 млн. евро.
• Въвеждане на електронен контрол върху ТЕЛК решенията и ограничаване на злоупотребите може да намали разходите с около 350 млн. евро.
• Премахване на неефективни щатове в държавната администрация – очаквани икономии от около 180 млн. евро. Ограничаването на практиката пенсионери да продължават работа в системата на МВР може да намали разходите с още около 80 млн. евро.
• Реформи в митниците, ограничаване на незаконния внос и пресичане на източването на ДДС.

Текстът е част от бр. 133 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.