Инхаус договорите може да бъдат „узаконени“

Инхаус договори на държавната „Автомагистрали“, които бяха обявени за порочна практика от сегашните управляващи, може да бъдат трансформирани в друг тип договори. Това обаче може да стане само след решение на Народното събрание. Тази идея е била обсъждана между регионалния министър Гроздан Караджов, финансовия Асен Василев и премиера Кирил Петков. Само така би се запазил интересът на държавата и на фиска.

Най-отговарящ на интереса на държавата и на фиска е вариант, в който договорите за доставки бъдат трансформирани под някаква форма в договори за строително-монтажни работи", заяви Караджов по време на изслушване в Комисията по регионално развитие в парламента. 

Според него само така фирмите могат да поемат гаранции за качеството на извършените дейности, но и за получените аванси.

Знам, че една група хора ще ме посочи с пръст и ще каже, че узаконяваме грабежа на века, че облагодетелстваме фирмите и че това е корупция, но все някой трябва да понесе този кръст", заяви министърът. 

Караджов заяви, че вече чува и негативни коментари по отношение на решението на НС за договорите за текущ ремонт и поддръжка, след което бяха изплатени 655 млн. на пътните фирми. Министърът твърди, че си носи кръста и по въпроса с индексацията на строителните договори за всички инфраструктурни обекти в страната. 

Ако не преминем през инхаус договорите, не мисля, че много дълго ще останем мили и драги на гражданите", посочи Караджов. 

Припомняме, че миналата година, по времето на служебния регионален министър Виолета Комитова, стана ясно, че държавното дружество "Автомагистрали" е превъзлагало дейностите за строителството на автомагистрала "Хемус" и част от пътя Видин – Ботевград на трети лица. Това е ставало по времето на бившите управляващи от ГЕРБ и под формата на договори за наем на техника, доставка на строителни материали и други специфични дейности, по които се урежда заплащането на труда. 

Бившите шефове на "Автомагистрали", назначени от Комитова, разкриха, че държавното дружество няма капацитет да извърша строителство в големи обеми, каквито са толкова значими инфраструктурни проекти, като "Хемус" например. Стана ясно и че единствено държавата би носила отговорност при некачественото строителство, а не реалните "строители". 

След като сегашният министър зае поста, той заяви, че този възел трябва да бъде разплетен, като това трябва да стане само с акт на Народното събрание.

Днес Караджов заяви, че юристите още спорят по възможните решения, но е ясно, че рисковете при евентуално прекратяване на договорите са големи. По думите му, ако договорите се прекратят, 35% от раздадените аванси остават във фирмите. Става въпрос за 1.3 млрд. лв. Ако държавата прекрати едностранно договорите, може да плати неустойка от 15% на фирмите, или около 500-600 млн. лв. Така общите загуби за държавата биха били в размер на около 2 млрд. лв .

Налага се МРРБ да е в състояние, в което не разрешава плащания по инхаус договорите. Плащането през декември е станало без мое знание", допълни министъра.

Преди дни стана ясно, че все пак държавата ще плати през юли 130 млн. лв., за да продължи строителството на "Хемус" и пътя Видин – Ботевград. 

Индексацията на договори

Предложението на МРРБ за индексация с 15% на всички действащи строителни договори в страната, което вече мина през две комисии в парламента – Регионалната и Правната – трябва да важи със задна дата – след 30 юни 2021 г., посочи ресорният министър. 

"Индексацията трябва да се прилага и към заварените случаи, защото ще се окаже, че тези, които добросъвестно са си свършили договорите, няма да получат индексация, а са работили в инфлационна обстановка. Тези, които не са ги довършили, по случайност или нарочно, ще получат индексация, което не удовлетворява принципа на справедливост", обоснова се Караджов. 

Припомняме, че индексацията ще стане възможна след промени в Закона за обществени поръчки. 

По време на парламентарен контрол в парламента финансовият министър Асен Василев изказа мнение, че индексацията трябва да важи само за проекти, по които все още има неизпълнени дейности. Според Василев тя не трябва да важи за завършени и приети проекти. 

Караджов пък каза, че все още се води диалог с общините и Камарата на строителите дали таванът на индексация да е 15 или 30%. 

Парите за ВиК и пътни проекти на общините

В началото на април стана ясно, че ресорното ведомство ще задели 500 млн. лв., с които да се финансират ВиК и ремонти на четвъртокласни пътища на общините в страната. Идеята бе съотношението да е по 250 млн. лв., а общините да кандидатстват с готови проекти пред МРРБ. 

Днес Караджов обаче посочи, че всъщност министерството е заделило 418 млн. лв. Останалите 82 млн. лв. министърът очаква да получи при актуализацията на бюджета, която предстои. Караджов обясни, че от парите за текущ ремонт и поддръжка, с които АПИ е разполагала тази година, са отделени 100 млн. лв. Други 318 млн. лв. са взети от перото за ново строителство и основни ремонти, защото проектите по тях "е видно, че влизат във фаза на обжалване, отчуждаване или други процедури, и няма да се случат". 

Около 418 млн. лв. са осигурени от МРРБ, като сумата до 500 млн. лв. ще бъде добавена сега през актуализацията. Към днешна дата няма решение по въпроса и не мога да кажа какво ще се случи по време на актуализация", каза Караджов. 

Министърът обясни, че Фондът за 1 млрд. лв., който бе обявен и по който трябваше да се финансират именно такива проекти, ще заработи едва през следващата година.

И още – запитан какво мисли за евентуалното сливане на общини, министърът каза, че това трябва да стане само след много сериозни обсъждания и анализи. 

"Няма да скрия, че не съм работил по този въпрос конкретно и че съм привърженик на това, че общините и управлението им трябва да бъде пазено и стимулирано. Подобен въпрос е много важен, за да бъде решен просто ей така."