Регионалната комисия реши всички действащи строителни договори да се индексират

На заседание във вторник Регионалната комисия в парламента даде зелена светлина за индексирането на цените по абсолютно всички действащи договори на строителите. Депутатите приеха промени в Закона за обществените поръчки, а след окончателното одобрение Министерският съвет ще може да прилага методика, изготвена от регионалното ведомство, за да индексира цените на различните строителни обекти с до 15%.

Законопроектът бе приет на първо четене с 14 гласа „за“, 0 – „против“ и 4 – въздържали се.

Депутатите главно спореха дали индексацията ще има отражение върху бюджета, тъй като в законопроекта е записано, че такова няма да има.

Регионалният министър Гроздан Караджов опита да обоснове пред народните представители защо е толкова важно да се индексират договорите.

Той предупреди за проекти по различни европейски програми, които са са заплашени от неизпълнение, а парите по тях няма да могат да бъдат усвоени, ако не се строи. Фирмите обаче отказвали да строят на стари цени заради инфлацията и високите цени на строителните материали.

Караджов даде пример с ОП „Околна среда“, по която са застрашени 1.1 млрд. лв., от които 800 млн. лв. са свързани с ВиК проекти. По ОП „Развитие на регионите“ са застрашени 1.3 млрд. лв., а общините подават информация, че общата стойност на застрашените проекти е 4.3 млрд. лв.

Те подлежат на връщане, ако не ги реализираме. Аз не обичам да използвам думата "усвоим". Размерът на държавния проблем е наистина гигантски и не се касае за корупция. Тук не става въпрос, че те (бел. ред. – фирмите) нещо печелят, а че ние не може да разчитаме на тях да продължат работа или дори да сключим нови договори с тях“, заяви Караджов.

По думите му основният проблем на държавата при реализиране на публични проекти е невъзможността да бъдат сключени договори по оферти от 2018 – 2020 г. Дори вече сключени договори са станали „жертва“ на сериозни инфлационни процеси.

МРРБ и Министерство на финансите направиха много обстоен анализ и имаме много сериозна научна база, с помощ от НСИ, за различните подотрасли каква инфлация са претърпели. Резултатите отразихме в една проектометодика“, заяви министърът.

Въпросната методика бе качена на сайта на министерството в понеделник и предвижда до 15% индексиране на действащи договори.

Министърът обясни, че документът е представен на Камарата на строителите в България, като основният момент на разминаване е именно в максималния процент на индексация.

В момента сме в диалог с браншовите организации и търсим сближаване на позициите, докато се приеме законовия текст, и ако се приеме от НС, тъй като на негово основание чрез постановление на МС ще се въведе методиката като част от правилника за приложение на ЗОП“, заяви Караджов.  

Зам.-финансовият министър Андрей Цеков потвърди думите на Караджов и заяви, че необходимостта от такава промяна „е едно ненормално развитие на обществените отношения, което поставя сектори в икономиката в стопанска непоносимост.“

Поставя под риск инвестиционната програма на правителство и обществено значимите проекти“, заяви Цеков.

Силвия Георгиева от Национално сдружение на общините алармира, че в процес на изпълнение са 1100 инфраструктурни договора на стойност 4.3 млрд. лв., като уточни, че става въпрос за проекти, финансирани с европейски средства.

Тревогата ни е за всички обекти, но е важно да спасим проектите с европейско финансиране. 31 декември 2023 г. е крайният срок за усвояване на средствата. Ако строителите не се върнат, не може да ги приключим в срок, а и ще трябва да връщаме пари. Разплатени до момента са 2.2 млрд. лв.“, посочи Георгиева.

Тя заяви, че методиката на МРРБ е проиграна и „горе-долу работи“, но „някъде тези 15% няма да стигнат“.

Откъде ще дойдат парите?

Зам.-регионалният министър Деляна Иванова заяви, че по различните европрограми има спестявания, които да покрият значителна част по индексирането. Въпреки това тя предупреди, че „математиката се променя всеки следващ ден“.

Георгиева от НСОРБ посочи обаче, че общините нямат средства за индексиране на проектите.

Чакаме пари и методика, като за проектите с еврофинансиране чуваме, че ги има осигурени по оперативните програми. Въпреки това по ОП „Развитие на селските региони“ не са чували, че трябва да се отдели такъв бюджет. Разговорът за финансовия ресурс е извън тази зала, но парите няма при общините“, категорична бе Георгиева.

Председателят на ресорната комисия Настимир Ананиев взе думата и заяви, че методиката не е предмет на обсъждане на заседанието. Важно е НС да даде правна възможност за решаване на казуса, а в зависимост от обстоятелствата МС ще намери най-удачния начин и формулата за разплащане.

Най-вероятно финансовият министър няма да счупи бюджета“, изрази надежда Ананиев.

Част от депутатите обаче са на мнение, че ако не пряко, то косвено бюджетът ще е засегнат. Някои дори призоваха сумите да се заложат в актуализацията на бюджета.

Зарко Маринов (ДБ) акцентира, че възложители по обществените поръчки са публични институции, които няма откъде да индексират и да вземат средствата, освен от резервите по европейски програми. Според него обаче ще са необходими и допълнителни средства от регионалното ведомство, защото ВиК дружествата няма откъде да набавят допълнителни средства за индексиране на проектите.

По „Околна среда“ са на лимита на заемите, за да осигурят съфинансиране сега. Ако за индексирането трябва да взимат кредити, дори и от ВиК Холдинга, те ще се отразят тежко на дружествата. Трябва да се мисли за актуализация на бюджета в тази посока“, посочи Маринов.

Николай Нанков (ГЕРБ) заяви, че предлаганите промени са в противоречие с други текстове в ЗОП и че са предпоставка за корупционни схеми. Нанков даде пример, че фирмите може да кандидатстват по проекти с по-ниски цени, за да ги спечелят, с презумпция, че цените после ще подлежат на индексиране. Той също заяви, че отражение върху бюджета ще има и предложи МС да реши проблема, а да не прехвърля отново „горещия картоф“ в НС.

Във всеки бюджет има буфери и в този има такива. Програмите сме ги проверили и разполагат с резерви“, заяви Караджов.

Той допълни, че резервите по програмите са от нереализирани проекти и ако се наложи да се прехвърлят средства от едно перо в друго, това ще стане с постановление на МС.

Зам.-финансовият министър Цеков заяви, че би било много лесно индексацията да стане само с акт на МС, но са получени становища, че е необходима законова промяна.

Какво гарантира че тези 15% няма да станат 50 или 100%? Никой не знае инфлацията до края на годината каква ще е. Ще се заобиколят разпоредби на ЗОП и ще се създадат корупционни практики“, заяви Елена Гунчева („Възраждане“).

Георги Георгиев (ИТН) попита защо в методиката се въвежда ограничение от 15% – заради бюджета, или има механизъм и възможност процентът да е по-висок.

Зам.-финансовият министър Цеков пък каза, че би било логично да се индексират цени на всеки един строителен материал, но статистиката на НСИ не го позволява, защото по закон не може да събира такава информация. Това би означавало да разкрива цените на производителите, което е забранено. Заради това е взет общият индекс за строителните материали.

Според него, ако в договорите има антиинфлационна клауза, е справедливо да се постигне корекция на цената дори и над размера, посочен в проектометодиката. Прагът от 15% се базира на статистически данни към момента на разписването на методиката, допълни Цеков.

Към днешна дата изменението е чувствително. Какво ще приеме МС, не мога да прогнозирам. Вероятно трябва да се проведе дискусия“, заяви той.