Казусът „Автомагистрали“ - строители под прикритие

В рамките на два часа Временна комисия по ревизията за установяване на злоупотреби и нарушения при разходването на средства изслушваше новото ръководство на „Автомагистрали“. Именно то е подало сигнал към комисията и е поискало правно тълкуване на отделни разпоредби от Закона за обществени поръчки (ЗОП), засягащи т.нар. „ин-хаус“ процедури, по които предишното ръководство е възложило дейности за 3.1 млрд. лв. по изнесена информация на финансовото министерство. Стана ясно, че фирмите строят под прикритие – факт, които бе публично известен, но сега се потвърждава и от всички, замесени в сагата.

Става въпрос за скрити строително-монтажни работи, които по договори се представят като доставка и наем на техника, защото държавното дружество няма капацитет само да извърши дейностите. Така например „Автомагистрали“ може да обезпечи дейностите със собствени сили само за 3.5 км от 6-те участъка по „Хемус“, чиято обща дължина е 134 км.

Дружеството е „междинна гара“, през която се минава, за да може фирмите да строят, но да избегнат ЗОП. Изпълнителите по различните дейности (независимо дали става въпрос за строителство на участъци или укрепване на свлачища) са избирани по вътрешни правила на дружеството, които не са публични. Поканени са определен кръг от фирми, които представят офертите си. След това се сравняват ценовите предложения и се избира изпълнител. Това обаче буди съмнение дали предишното ръководство на дружеството не е възлагало дейностите за милиарди на определени фирми.

„Ние не искаме да влизаме в затвора и да разплащаме съмнителни обществени поръчки“, коментираха от „Автомагистрали“.

Министърът на финансите Асен Василев също участваше в дискусията и внесе яснота какви трябва да са бъдещите действия на „Автомагистрали“. Той коментира, че Агенцията за обществени поръчки е дала указания. Първата хипотеза е договорите да бъдат прекратени и АПИ да открие нови обществени поръчки по ЗОП. Вторият вариант е „Автомагистрали“ да придобие възможността да завърши дейностите, без помощта на подизпълнители. А третият вариант е санкция от парламента.

Финансовото министерство няма как и да установи дали раздадените аванси са по сметки на фирмите. Василев напомни, че НАП проверява най-големите получателите на средства по обществени поръчки, но резултатите от проверките се очакват в следващите месеци.

Нещо повече – договорите са необезпечени финансово. По ЗОП всички договори трябва да имат неотменима банкова гаранция, но понеже законът е променен, вече се допуска и застраховка.

„Ако има неизпълнение по договорите, от 2 застрахователя ще търсим средства за 1.5 млрд. лв.“ , посочи Василев.

Ръководството на „Автомагистрали“ е поискало от Комисията за финансов надзор да потвърди, че въпросите 2 застрахователя могат да обезпечат договорите, но комисията е заявила, че условията по всеки договор трябва да се разглеждат.

„Някои договори със срок 5 г. бяха обезпечени с 12-месечни полици. Ние поискахме от всички фирми да обезпечат целия период на договорите. Всички фирми го направиха, сега чакаме само още две“, коментираха от „Автомагистрали“.

Финансовият министър Василев посочи, че ведомството също е искало информация от КФН, а оттам са отговорили, че това са нови продукти, които не изискват допълнително обезпечение. Василев поиска финансовото състояние на застрахователите да се гледа на закрито заседание заради чувствителната информация.

„Вместо банкова гаранция е учредена застрахователна полица за аванс, т.е. застраховката предвижда срещу изплатени аванси, изпълнителят да свърши работата“, коментира от „Автомагистрали“.

От „Автомагистрали“ внесоха повече яснота по условията на договорите, по силата на които са раздавани авансите. Така например в тях е предвиден аванс за проектиране на 50% от общата стойност на договора, 30% за наем на техника, 42% за материали. Прекратяване на договора става след извършената планира дейност или ако някоя от двете страни изпадне в ликвидация и обяви несъстоятелност.

„Ние не искаме дружеството да бъде фалирано, за да може държавата да си прибере парите“, коментираха от „Автомагистрали.

От МРРБ заявиха, че е най-вероятно да бъдат разплатени свършените дейности по действащите договори. Договорите по „ин-хаус“, по които още нищо не се е случило, трябва да бъдат вкарани в законова рамка.

Министърът на финансите посочи, че следващата седмица има организирана среща с ресорния министър Комитова, АПИ, „Автомагистрали“ и фирмите, за да може да се вземе решение. Най-удачно е строителството да не се спира, фирмите да получат пари за свършената работа. Там, където има незапочнати дейности, авансите ще се търсят. Според МРРБ обаче вероятността да се приберат раздадените аванси е малка.