Иновациите в България: Устойчиви или в застой?

Състоянието на иновациите в България се запазва устойчиво през 2023 г., но това може да е индикатор за застой, показват данни от анализа за Глобалния индекс за иновации на Българска стопанска камара (БСК) в сряда.

Глобалният индекс за иновации измерва настоящото състояние на иновациите в световен аспект“, обясняват от БСК.

За целта в анализа са изследвани редица стълбове, сред които инфраструктура, зрялост и развитие на бизнес средата, институции, творческо въздействие и др., като в него са включени общо 133 държави.

Макар България да се запазва на 38-мо място за втора поредна година, от БСК посочват, че всъщност е налице влошаване поради по-лошо представяне в различни подкатегории.

„В тази обстановка на изострено пренареждане и надпревара за по-добро позициониране на страните в глобалните вериги на доставки с висока добавена стойност, всяка година застой е равносилен на сериозно изоставане. Азбучна истина е, че създаването и внедряването на ново знание и възпитаването на високообразовано население е ключ към просперитета и богатството на цялото общество.“

България продължава да губи ценно време, което в един момент няма да може да бъде наваксано“, пишат в своя анализ от БСК.

Оттам допълват, че сред „пречките пред развитието на иновационната екосистема“ у нас са задълбочаваща се криза на институционално ниво, липсата на адекватен национален ресурс за подкрепа на иновациите, както и „дълбоко остаряла нереформирана образователна система“.

Според анализа в стълб „Институции“ България се срива с 27 позиции, падайки до 83-о място през тази година. Това е вследствие влошеното представяне по отношение ефективност на институциите, като страната ни "вече се представя по-лошо от страни като Гана, Танзания, Казахстан, Сърбия и Северна Македония".

Развитието на бизнес средата, в което България обикновено се представя добре, вече не е сред силните ни позиции.

Забелязва се влошаване на развитието на бизнес средата за целия ЕС, но за България влошаването е по-сериозно. Това е пряко свързано както с липсата на редовно правителство и дългосрочна стратегия за развитието на икономиката на страната, така и с липсата на належащи цялостни реформи в образователна система на страната", обясняват от БСК.

Тенденцията за слаба връзка “наука-бизнес” продължава, задълбочавайки ниската иновационна свързаност, като за изминалата година страната ни пада от 38-ма позиция до 55-та. Драстичен спад се наблюдава в развитието на клъстърите, като страната вече излиза извън топ 50 и заема 58-ма позиция.

Колкото до политиките за развиване на бизнес за 2023 г. България е на 99-та позиция, което представлява срив с 9 позиции за година. „Ако не се вземат спешни мерки, може да се направи обосновано предположение, че сривът ще продължи и страната може бързо да се озове сред 30-те най-неблагоприятни за развитие на бизнес страни в света“, посочват от БСК.

В подкатегория „Човешки и изследователски капитал“ е налице леко подобрение с 4 позиции до 62-ро място, но цялостното представяне е по-слабо, което

затвърждава тенденцията за продължаващо влошаване качеството на образованието в страната“.

„Оценките на учениците по PISA продължават да се влошават, което води до извода, че увеличаващите се разходи за заплащане на учители не водят до подобряване представянето на учениците“, казват от БСК, като изтъкват, че има нужда от цялостна реформа на образователната система.

В „Инфраструктура“ България се изкачва с 6 позиции до 22-ро място, но с по-слаба обща оценка. Според анализа основните причина за това се крият в ИКТ и сектора на енергетиката. По достъп до високи технологии България пада до 51-ва позиция, което според експертите в камарата „показва колко бавно протича дигиталната трансформация“ у нас.

В стълб „Знание и технологично въздействие“ позицията на България в сравнение с 2022 г. се подобрява, но оценката се понижава, което затвърждава тенденцията на забавяне на иновационното развитие на страната.

В иновационен подкатегория „Творческо въздействие“ България показва най-добро развитие, като влиза в топ 30. В тази област са и най-силните страни на иновационната екосистема, а именно индикаторите за „нематериални активи“, където страната се изкачва до 22-ра позиция, благодарение на високата оценка за индустриален дизайн (12-та позиция).