Q&A: Как се облагат в България инвестициите в крипто и акции
Националната агенция за приходите разяснява чрез Economic.bg данъчните задължения на инвеститорите и „копачите“

Снимка: Красимир Свраков
Устойчиво високата инфлация в последната година и половина принуди все повече хора да търсят начини да спасят парите си от обезценяване, включително и чрез инвестиции. Благодарение на все повече приложения за търгуване на крипто и акции, лесното им използване и бурния растеж на пазарите до края на 2021 г., инвестициите във финансови активи добиха популярност като възможност за по-висока доходност.
От Националната агенция за приходите (НАП) отчитат 42.3% ръст в броя на лицата, които декларират доходи от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи. Декларираните данни са за 2021 г., като е отчетен 77.5% среден ръст на печалбата от инвестициите във финансови активи. Леко се е увеличила и загубата на инвеститорите – с 1.3%.
Приходната агенция не очаква съществена промяна за тазгодишната данъчна кампания. По повод нейния старт тази седмица от НАП дадоха специални разяснения по темата за Economic.bg.
Кога се декларира притежание?
Физическите лица подават годишна данъчна декларация за притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина. Тази информация се декларира в Приложение № 8 на годишната данъчна декларация.
В декларацията не се декларират притежаваните от лицата криптоактиви.
Кога печалбата от търговия с акции и крипто е облагаема?
Доходите на физическо лице от продажба или замяна на акции и виртуални валути за данъчни цели са доходи от продажба на финансови активи и попадат в обхвата на доходите от прехвърляне на права или имущество. Те задължително трябва да бъдат декларирани чрез Приложение 5, таблица 2 и са облагаеми.
Изключение се прави за сделките с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и на национални инвестиционни фондове, акции, права и държавни ценни книжа, извършени на регулиран пазар. Например – необлагаеми са доходите от сделки с акции, извършени на регулиран пазар – в България или в друга държава членка на Европейския съюз и страна от Европейското икономическо пространство (ЕИП).
Доходите от сделки с криптоактиви са облагаеми, освен ако криптоактивите, предмет на сделката, са придобити по наследство.
Как се определя облагаемият доход?
Облагаемият доход от продажба или замяна на финансови активи се равнява на сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Реализираната печалба/загуба за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив.
А в случай на загуба?
Независимо дали резултатът е печалба или загуба, доходите от сделки с финансови инструменти, които не попадат в обхвата на необлагаемите доходи, подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация.
Какви документи са нужни?
Към декларацията не е нужно да се прилагат специални документи, доказващи реализирания доход. В същото време обаче лицата следва да разполагат с такива. Когато действат чрез инвестиционни посредници, това могат да бъдат справки, които те предоставят на физическите лица за извършените сделки.
Всички документи, относими към реализирания доход, следва да се съхраняват 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани.
Случаят с „копаенето“ на крипто
От данъчна гледна точка декларирането и облагането на доходи от търговията с криптоактиви са доста различни от добива на криптоактиви. По същество разликата е, че втората дейност се реализира чрез закупуване на специални компютърни системи или други за добиването на криптовалути с цел да се реализира печалба от продажбата им на съответните борси. Това е и аргументът, с който от данъчна гледна точка това представлява дейност по занятие, т.е. има се намерение тя да се превърне в постоянен източник на доход.
В тези случаи облагаемият доход се определя по правилата за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец и представлява данъчна печалба, формирана по реда на Законопроекта за корпоративното подоходно облагане, като се попълва Приложение №2 на годишната данъчна декларация.
При грешки
От НАП признават за случаи на подадени декларации с некоректни данни. Корекции на декларациите могат да се правят до 30 септември същата година.
Проверки
Лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства в данъчна декларация, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв.
При неподаване на данъчна декларация в срок се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв.
Към момента в България няма определен държавен орган, който да следи и наблюдава всички криптоактиви на гражданите и дружествата. НАП обаче следи за извършени сделки с криптоактиви в хода на контролни производства. Агенцията посочва, че наблюдава конкретни портфейли, т.е. на лица или търговци, към които са насочени контролни действия и за които има информация, че използват криптовалути за разплащания или реализиране на доходи.
Контролни производства се възлагат и на платформи за обмяна и търговия с криптоактиви, управлявани от български данъчно задължени лица на територията на страната. В хода на проверките се събира и анализира информация, както за лицето, опериращо през съответната платформа, така и за лицата, които купуват и/или продават криптовалута чрез платформата. На база на събраната информация за количеството и стойността на купената/продадена криптовалута се селектират лица, на които се възлагат контролни производства с цел установяване на източниците на доходи за покупка на криптовалутата и/или правилното отчитане и деклариране на приходи/доходи.
През последните две години извършените контролни производства от НАП, при които задължените лица са осъществявали разпореждане с криптоактиви/криптовалути, са 34 броя. Във всяко производство, в което се установят сделки с криптоактиви, се проверява правилното определяне и деклариране на приходите/доходите от тези сделки.