„Исторически“ оптимизъм е обзел българите

Българите посрещат новата 2018 г. с исторически рекорд по оптимизъм. 55% очакват по-добра година, срещу едва 9% по-лоша. Подобна е била ситуацията единствено през 1998 г. - една година след Виденовата зима, но тогава, след кризата от 96-та, и страховете са били двойно повече. Това показва регулярното тримесечно проучване на Алфа Рисърч NOVA ALPHA INDEX, което се осъществява съвместно с Нова телевизия. То е проведено е в периода 7–15 декември 2017 г. сред 1017 пълнолетни граждани от цялата страна.

От изследването се вижда, че за първи път от 1998 г. се наблюдава още една рязка промяна в мнението на традиционно скептичния българин. След 20 годишно прекъсване, положителните оценки за отминаващата година започват да  доминират над отрицателните. 26% са на мнение, че изтичащата  година е била по-добра, 17% -по-лоша, 57% - същата. Макар на пръв поглед това обръщане да изглежда малко, трябва да се има предвид, че през почти целия  този период  негативните оценки са били от два до пет пъти повече от позитивните.

Какво се крие зад оптимизма

В основата на оптимизма стои икономическото оживление, спадът на безработицата и създаването на добре платени работни места, изискващи високообразована и квалифицирана работна сила. Показателно е, че 41% от висшистите оценяват отминаващата година като по-добра, срещу едва 12% - по-лоша.

Единствената група, в която песимизмът доминира (13%:23%), са хората с основно образование, с ниска, или без квалификация. Което ясно показва увеличаващата се роля на адекватното образование и приноса на технологичните инвестиции  за  индивидуалния просперитет и общия икономически ръст.

Успоредно с повишаването на личното материално и финансово състояние и със създаването на „анклави“ като София, Пловдив, Варна, Бургас, където са  концентрирани  значителен брой високоплатени специалисти, започва да се променя структурата на очакванията и изискванията към местното и централно управление. Ако средно за страната 55% от хората твърдят, че се нуждаят от по-високи доходи, 29% - от по-добра среда за живот в тяхното населено място и 12% - от по-добри закони и управление, то в столицата и големите градове делът на хората, настояващи за по-високи доходи (41%), е на практика изравнен с тези,  настояващи за по-качествена среда (39%).

Според Алфа Рисърч може да се прогнозира, че ако плавният ръст на доходите и концентрацията на високотехнологичните производства в няколко региона  продължи и през следващата година, все по-осезателно и в по-широк мащаб ще започнат да се променят  очакванията и изискванията към управляващите. На първо място ще расте вниманието и натискът за по-добра среда на живот и публични услуги в големите градове, а оттам фокусът ще се премества и към качеството на самото управление.

Последните години, успоредно с демографските и технологични промени, започна да се променя и структурата на времето на българина. За работещите най-голям дял продължава да заема трудовата дейност  (основна и допълнителна). Средният брой работни часове остава обаче под 8 (7ч. 50 мин.), което е показателно за относително високият дял заети, които работят на намалено, съкратено или непълно работно време. Всеки десети се труди срещу заплащане над 8 часа дневно. С три часа средно дневно, отделяни за гледане на телевизия, българинът остава сред най-активните зрители на континента. Нараства обаче и времето,  прекарвано в интернет. 63% от пълнолетните българи са в мрежата и прекарват там средно по 2 часа и 40 минути -  време, което отстъпва съвсем малко на телевизионното, а сред хората до 50 години съотношението се обръща.  Разговорите чрез социалните мрежи, заради удобството или принудата (поради миграцията на по-младото поколение) са оставили далеч назад личните срещи с приятели, близки, роднини. Всеки втори българин не спортува, а онези, които го правят, отделят средно за спорт или разходки около час и половина дневно. Около 42% имат в домакинството си деца, на които отделят по около 3 часа дневно. Това определено е една от положителните тенденции в последно време, след кризисните години от началото на прехода, когато заниманието с децата беше сведено до минимум.

По традиция за Коледните и Новогодишни празници българите предпочитат семейните и роднински събирания  пред индивидуалните пътувания. Тъй като емиграцията обхваща в по-голяма степен  младите поколения, повече българи се връщат в страната за празниците, отколкото пътуват навън.  Всеки шести ще пътува при роднини в страната или чужбина. Всеки четвърти ще посреща гости у дома. Около 4.5% са туристическите пътувания. От тях, 3% или 160 000  пътувания - в страната и 1.4% ,или около 80 000 – в чужбина.

Политически нагласи

Декемврийското проучване показва, че независимо от нарасналия икономически оптимизъм, не са наблюдават почти никакви промени в доверието към институциите, политическите лидери и партии. Степента на обществена критичност към тях е все така висока. През последните три месеца тя се фокусира най-силно върху парламента в резултат от  агресивното партийно противопоставяне и първи знакови оставки. По-тесните партийни симпатизанти са лоялни към своите партии и лидери, но преобладаващата част от българите остават силно дистанцирани от политическия живот и представителство.

Президентът Румен Радев продължава да е най-одобряваната политическа фигура с  57% подкрепа, идваща от най-различни социални слоеве. Отрицателна оценка за работата му дават 13% от пълнолетните българи, предимно жители на големите градове и симпатизантите на дясно-центристки партии.

Правителството и премиерът запазват подкрепата си от септември: 21% одобрение за дейността на кабинета срещу 31% неодобрение; 33% одобрение за Бойко Борисов срещу 36% неодобрение.

За 2017 г. водещите петима политици по степен на обществено доверие са: Румен Радев (57%) , Йорданка Фандъкова (36%), Бойко Борисов (33%), Красимир Каракачанов (29.9%), Корнелия Нинова (27.8%).

Активността на  отделни министри в есенния политически сезон се отразява пряко на техния индекс на доверие (съотношението между позитивни и негативни оценки за дейността им). Като най-успешен министър отново се откроява вицепремиерът Т. Дончев (с растящ личен индекс  от  16.4 на 17.8). Втората си позиция запазва министърът на отбраната Красимир Каракачанов (индекс  10.3).  В резултат от повишената външно политическа активност на правителството и фокусирането на общественото внимание върху предстоящото Европредседателство, в челната тройка се завръща Л. Павлова (индекс от 10.1),а външният министър Е. Захариева бележи ръст от 4.4 пункта и заема през декември пето място по индекс на доверие. Благоприятните бюджетни финансови рамки водят до съществено подобрение и в позициите на финансовия министър Владислав Горанов.

Парламентът е институцията, която събира най-силната обществената критика за последните три месеца. След известен кредит, даден на 44-то НС, одобрението за дейността му отново поема надолу - от 12% през септември до минималните 9%, а неодобрението нараства от 44% до 49%. Неудовлетвореността е насочена към всички парламентарни групи и доминира сред привържениците на всички партии, достигайки най-високи равнища сред симпатизантите на БСП и извънпарламентарната опозиция.

Устойчиво ниско продължава да бъде доверието в правораздавателните институции. Положителните оценки за дейността на главния прокурор са 10% срещу 48% отрицателни, а за съда – 10% положителни срещу 51% отрицателни. Позитивна тенденция е налице в мнението за работата на полицията – одобрението нараства от 22% през септември до 27% през декември, срещу 30% неодобрение.

С 25% вот, ако изборите бяха днес, ГЕРБ запазва водещи електорални позиции. Личният рейтинг на Бойко Борисов се покачва с един пункт до 33%. БСП обаче успява да мобилизира привържениците си и през последните три месеца подкрепата за социалистите бележи лек ръст от 19.3% до 21.2%. След предконгресните партийни битки, Корнелия Нинова възстановява позиции и е с най-съществен персонален ръст измежду партийните лидери: доверието към нея нараства с 3 пункта от 24.4% до 27.8%.

Противоречивото отношение към лидерите на Обединените патриоти се отразява повече на персоналното доверие към тях, отколкото на електоралната подкрепа за коалицията. Тя остава в рамките на 5.6%.  Красимир Каракачанов (29.9%) продължава да бъде вторият най-одобряван партиен лидер след Бойко Борисов. В. Симеонов обаче губи 3 пункта доверие (от 13.9% на 10.3%), а В. Сидеров остава сред най-слабо одобряваните партийни лидери – 4.7%.

ДПС запазва традиционния си дял симпатизанти от 4.7%, а Мустафа Карадайъ – 7.9%. След съществения спад в подкрепата за Воля през есента, привържениците ѝ остават в рамките на 2.1%, а на Веселин Марешки – 11.8%.

Усилията на извънпарламентарната десница за евентуално обединение и принципите, върху които ще се гради, все още не са достигнали до по-широк кръг избиратели. Така, въпреки наличието на не малък потенциал от бивши десни избиратели, нито една от партиите в този спектър не успява към момента да отбележи значителен ръст (Реформаторски блок – 2%; Да, България 1.9%; Нова република – 0.6%). Едва реалният формат на обединението между тях, ако то възникне достатъчно рано, би могъл да покаже, дали на Евроизборите през 2019г. ще успеят да се разчита на синергиен ефект.