IT секторът е водещ при ръста на индустрията и износа в България
Huawei и VIVACOM обявиха началото на своето стратегическо партньорство за развитие на облачните технологии
2273
~ 4 мин. четене
Мирела Вавова
IT секторът е един от водещите в България и основен фактор за ръста
на индустрията и износа. Това каза председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Кирил Домусчиев, който откри високотехнологичната конференция „Облакът България, отворени пътища за по-добра свързаност в света“. Първият по рода си форум за облачни технологии бе организиран от световния лидер в ИКТ сектора Huawei и един от водещите телекоми у нас VIVACOM.
"България е известна като силициевата долина в Европа, затова и нашата IT индустрия ни прославя в целия свят", каза още Домусчиев. Той сподели, че за най-голямата работодателска организация КРИБ е изключително важно да бъде част от създаването на иновативни решения за нуждите на бизнеса, които поставят основите на изцяло нова икономическа и социална среда, в която ще живеем и работим в бъдеще.
По време на събитието Huawei и VIVACOM обявиха началото на своето стратегическо партньорство за развитие на облачните технологии в България. Двете компании са убедени, че на прага на ерата на свързани устройства и интернет на нещата, именно облачните решения ще дадат тласък за дигитализация на индустриите.
От страна на VIVACOM партньорството бе анонсирано от Спас Русев - председател на Надзорния съвет на телекома. По негови думи, облачните услуги вече не са част от бъдещето, а са настоящето и ще навлизат все повече в бизнеса. „Днес VIVACOM и Huawei си поставят амбициозната цел да развият регионален облачен хъб. Това ще бъде първият подобен проект, който ще стартира от България и ще я утвърди като високотехнологичен център за региона. На база добре разгърнатата си мрежа и многобройните клиенти у нас, VIVACOM е добра предпоставка за обособяване и концентрация на регионален облачен хъб, чрез който ще предложи на своите клиенти допълнителни услуги и нови възможности за развитие”, допълни той.
На събитието присъства и председателят на новосъздадената Държавна агенция за електронно управление Росен Желязков, според когото облачните технологии са постижение, но са и потребност. Той припомни как преди няколко години всяка организация, било то публична или частна, разполагаше със свой собствен ресурс от изчислителни системи, софтуер и хардуер за съхранение на данни. „Развитието на интернет, скоростта на обмен на информация и комуникация предлагат нови решения – които са много гъвкави според потребностите, капиталопестящи според нуждите, прави се икономия от мащаба, предлагат се други форми на съхранение на информация и обработката ѝ, друг начин на общщуване в организацията“, добави той.
В България има около 560 администрации, половината от които са общини, а субектите, които оперират с бюджетни средства са между 6 и 8 хиляди. Всички те до този момент изграждаха собствени решения и системи, правеха собствен софт и хардуер, собствен лицензионен режим.
В глобален мащаб информационният обем расте със заплашителни темпове, а съхранението и управлението на тази информация се превръща в приоритет. За да се илюстрира мащабът, си представете числото 180 с още 21 нули след това – това са 180 ZB инфорамция. Само след осем години толкова ще бъде цялата световна база данни, натрупана в мрежата. Ако искаме да я вкараме повторно, ще ни бъдат необходими допълнително 450 млн. години. Човешкият ум трудно може да асимилира и да си представи толкова огромни числа, но също така човешки ум е измислил как да съхраняваме и споделяме тези данни – чрез облачните технологии. Oблакът ни е нужен, за да има къде да складираме информацията си, а съответно и живота си.
Преди 6-7 години за тези технологии дори не се говореше широко, а метафората „облак“ изобщо не присъстваше в речника. За това време облакът не само се разви, но и се превърна в стандарт. В основата на всичко е интернет, който коренно промени живота на всички ни. В съвременното общество никой не може да си представи общуването без комуникация в мрежите и социалните платформи. Ако се замислим в дълбочина, ще си дадем сметка, че това е облакобазирано общуване.
Развитието на технологиите кара визионерите да си представят бъдещето, то развива потребностите и очакванията в обществото, води до революция в технологиите.
България също върви по този път. През април националния икономически съвет прие Стратегия за цифровизиране на българската икономика и у нас вече също се говори за понятието Индустрия 4.0 – а именно готовността за четвъртата информационна революция, в която правителство и бизнес трябва да работят заедно.
Към днешна дата близо 2/3 от малките и средни предприятия у нас използват облачни технологии, за сравнение този дял в Европа е около ½. По думите на министъра на икономиката Емил Караниколов, аутсорсингът и IT индустрията произвеждат около 4.5% от брутния вътрешен продукт у нас, при 3.7% средно за Европа.
От 2013 г. проектите в сферата на информационните технологии у нас са на стойност над 1.8 млрд. лева и са разкрити над 400 хиляди работни места, каза още той по време на конференция „Облакът България, отворени пътища за по-добра свързаност в света“, като допълни ,че това са отрасли, които имат голям потенциал за развитие на заетостта и регионалното развитие на страната.
Изследванията сочат, че глобалният ръст на IT е около 8%, а конкретно на облачните технологии – цели 50%.
"България е известна като силициевата долина в Европа, затова и нашата IT индустрия ни прославя в целия свят", каза още Домусчиев. Той сподели, че за най-голямата работодателска организация КРИБ е изключително важно да бъде част от създаването на иновативни решения за нуждите на бизнеса, които поставят основите на изцяло нова икономическа и социална среда, в която ще живеем и работим в бъдеще.
По време на събитието Huawei и VIVACOM обявиха началото на своето стратегическо партньорство за развитие на облачните технологии в България. Двете компании са убедени, че на прага на ерата на свързани устройства и интернет на нещата, именно облачните решения ще дадат тласък за дигитализация на индустриите.
От страна на VIVACOM партньорството бе анонсирано от Спас Русев - председател на Надзорния съвет на телекома. По негови думи, облачните услуги вече не са част от бъдещето, а са настоящето и ще навлизат все повече в бизнеса. „Днес VIVACOM и Huawei си поставят амбициозната цел да развият регионален облачен хъб. Това ще бъде първият подобен проект, който ще стартира от България и ще я утвърди като високотехнологичен център за региона. На база добре разгърнатата си мрежа и многобройните клиенти у нас, VIVACOM е добра предпоставка за обособяване и концентрация на регионален облачен хъб, чрез който ще предложи на своите клиенти допълнителни услуги и нови възможности за развитие”, допълни той.
На събитието присъства и председателят на новосъздадената Държавна агенция за електронно управление Росен Желязков, според когото облачните технологии са постижение, но са и потребност. Той припомни как преди няколко години всяка организация, било то публична или частна, разполагаше със свой собствен ресурс от изчислителни системи, софтуер и хардуер за съхранение на данни. „Развитието на интернет, скоростта на обмен на информация и комуникация предлагат нови решения – които са много гъвкави според потребностите, капиталопестящи според нуждите, прави се икономия от мащаба, предлагат се други форми на съхранение на информация и обработката ѝ, друг начин на общщуване в организацията“, добави той.
В България има около 560 администрации, половината от които са общини, а субектите, които оперират с бюджетни средства са между 6 и 8 хиляди. Всички те до този момент изграждаха собствени решения и системи, правеха собствен софт и хардуер, собствен лицензионен режим.
В глобален мащаб информационният обем расте със заплашителни темпове, а съхранението и управлението на тази информация се превръща в приоритет. За да се илюстрира мащабът, си представете числото 180 с още 21 нули след това – това са 180 ZB инфорамция. Само след осем години толкова ще бъде цялата световна база данни, натрупана в мрежата. Ако искаме да я вкараме повторно, ще ни бъдат необходими допълнително 450 млн. години. Човешкият ум трудно може да асимилира и да си представи толкова огромни числа, но също така човешки ум е измислил как да съхраняваме и споделяме тези данни – чрез облачните технологии. Oблакът ни е нужен, за да има къде да складираме информацията си, а съответно и живота си.
Преди 6-7 години за тези технологии дори не се говореше широко, а метафората „облак“ изобщо не присъстваше в речника. За това време облакът не само се разви, но и се превърна в стандарт. В основата на всичко е интернет, който коренно промени живота на всички ни. В съвременното общество никой не може да си представи общуването без комуникация в мрежите и социалните платформи. Ако се замислим в дълбочина, ще си дадем сметка, че това е облакобазирано общуване.
Развитието на технологиите кара визионерите да си представят бъдещето, то развива потребностите и очакванията в обществото, води до революция в технологиите.
България също върви по този път. През април националния икономически съвет прие Стратегия за цифровизиране на българската икономика и у нас вече също се говори за понятието Индустрия 4.0 – а именно готовността за четвъртата информационна революция, в която правителство и бизнес трябва да работят заедно.
Към днешна дата близо 2/3 от малките и средни предприятия у нас използват облачни технологии, за сравнение този дял в Европа е около ½. По думите на министъра на икономиката Емил Караниколов, аутсорсингът и IT индустрията произвеждат около 4.5% от брутния вътрешен продукт у нас, при 3.7% средно за Европа.
От 2013 г. проектите в сферата на информационните технологии у нас са на стойност над 1.8 млрд. лева и са разкрити над 400 хиляди работни места, каза още той по време на конференция „Облакът България, отворени пътища за по-добра свързаност в света“, като допълни ,че това са отрасли, които имат голям потенциал за развитие на заетостта и регионалното развитие на страната.
Изследванията сочат, че глобалният ръст на IT е около 8%, а конкретно на облачните технологии – цели 50%.