Иван Грозев и ходът на модерната индустрия

Има българи, допринесли много за създаването и развитието на индустрията и предприемачеството у нас, на обществената пробуда. Поради голямата дистанция във времето днес за тях се знае малко. Такава личност е роденият в Карлово Иван Грозев (1847-1916). Той е строителен предприемач, индустриалец, фабрикант, председател на Пловдивския окръжен съвет, кмет на Карлово (1879-1883), кмет на София (1894-1895), председател на Софийската търговско-индустриална камара, член на УС на Износно-вносната банка. Съратник на Васил Левски, който по-късно в годините има огромен принос за стопанското развитие на България. Затова някои го наричат Патриарх на българската индустрия.

Образование и опит

Карлово е родно място на Васил Левски, но и на Иван Грозев, който е роден през 1847 г. в големия карловски род Гешови. Баща му е дребен търговец от Калофер. Вуйчото на момчето забелязва неговия потенциал и го праща да учи на свои разноски във Висшето търговско училище във Виена, тъй като има финансовите възможности за това. Завършва го през 1863 г. и в Пловдив става писар в търговската кантора на Иван Д. Гешов. После учи и във Военната школа в Белград, затова се включва във Втората българска легия в Белград през 1867 г. Но тя бива разпусната от сръбските власти и през 1868 г. Грозев заминава в Галац, Румъния. Не след дълго започва работа в железницата на индустриалеца барон Мориц фон Хирш и в периода 1870-1874 г. участва в изграждането на жп линиите Цариград – Белово и Търново -Ямбол.

Предприемач

 Иван Грозев - Снимка БТПП

През 1875 г. Иван Грозев се жени за Елена Пиронкова от Карлово. През 1876 г. той открива първата вълненотекстилна фабрика в родния си град. Фабриката бива разрушена по време на Руско-турската война през 1877-1878 г. Веднага след Освобождението Иван Грозев започва работа в държавната администрация и става председател на Пловдивския окръжен съвет. В периода 1879-1883 г. е кмет на Карлово. През 1884 г. се насочва към предприемачество с широк спектър от дейности. През същата година наема държавната каменовъглена мина край село Мошино, днес квартал на Перник, и я експлоатира до 1892 г. През 1885 г. основава Българско строително дружество „Иван Грозев и съдружие“, което през 1888 г. завършва железопътната линия Цариброд - София - Вакарел, свързваща столицата на България с Централна Европа и Цариград.

Кмет на София

Иван Грозев е кмет на София от 18 август 1894 до 6 юни 1895 г. Макар да е за кратко на този пост, той дава своя принос за превръщането на столицата в град с европейски облик. През неговия мандат се изгражда паметникът на Васил Левски, като самият Грозев е двигателят на това. В тази една година е построено депото за ремонт на локомотиви и вагони, църквата „Св. Илия“ в Княжево и други важни за столицата обекти.

Широк размах

През 1895 г. Иван Грозев е избран за депутат. През периода 1904-1908 г. става учредител и първи председател на Софийската търговско-индустриална камара, неин приемник е БТПП. След 1906 г. се намесва и в банковия бизнес като акционер и член на УС на Износно-вносна банка. Избран е за председател на Осигурително дружество „Балкан“. Участва в изграждането на Пристанище - Варна. Умира в София на 18 февруари 1916 г. на 69-годишна възраст.

През 2019 г. къщата на този голям индустриалец в центъра на Карлово е откупена от БТПП и възстановена с подкрепата на дарители и на местната власт.

Най-рисковото начинание

Иван Грозев е сред създателите на модерното предприемачество в България в края на XIX век. Важен момент в неговата биография е  участието му в първото българско строително дружество, макар то да е просъществувало едва 6 години. Когато се заема с това, Грозев е на 48 години, а стопанският му опит включва една текстилна фабрика с технология по немски образец. През 1883 г. получава първата разрешена от Народното събрание концесия за експлоатация на каменовъглената мина край с. Мошино. През 1885 г. се впуска в най-рисковото начинание на своя живот –построяването на жп линията Цариброд - София - Вакарел. Тази железница е част от международния коридор Виена - Цариград, а построяването ѝ има

драматична история

А зад успешното ѝ изграждане стои името на Иван Грозев.

През XIX век железниците са символ на модернизацията и прогреса. Те имат водеща роля и в строителната политика на България. На 31 януари 1885 г. парламентът окончателно гласува закона за железниците в Княжеството, с който железните пътища са собственост на държавата и се експлоатират от нея, а начинът на построяването им се определя от законодателния орган. По същото време депутатите приемат и закона за направата на жп линията Цариброд - София - Вакарел, в който слагат таван на стойността на линията и тя не може да надвишава 17 млн. лв. Строителството става чрез търг, а в общественото мнение превес има нагласата държавната поръчка да се изпълнява от българско дружество. Иван Грозев успява да убеди още 28 големи търговци и предприемачи заедно да участват в търга. Следват

множество перипетии

преди и след спечелването на тази поръчка. Договорът е подписан и на 6 юни дружеството организира първата копка. Тържеството започва с молебен в присъствието на княз Александър Батенберг, депутати, министри, висши чиновници. Дружеството дава на високите гости богата почерпка, за която д-р Константин Стоилов отбелязва в дневника си: „Ние всяка работа започваме с веселба, ама да видим!“

Работите не тръгват добре. Първият проблем идва от надценяването на финансовите възможности на инициаторите. През септември е провъзгласено Съединението, следва Сръбско-българската война и към края на 1885 г. строителството на линията спира. В началото на 1886 г. държавната хазна е празна и правителството не може да плаща, но и в тази кризисна ситуация Иван Грозев

не се отказва

Насърчаван от едни и хулен от други, той върви напред и постига целта. На 25 октомври 1887 г. в българската столица пристига първият локомотив от Вакарел, осем месеца по-късно между Цариброд - София - Вакарел пътува първият влак. На 31 юли 1888 г. София посреща първия европейски влак, тръгнал от Виена с международни вагони, изпратени от Париж.

Текстът е част от бр. 108 на сп. "Икономика". Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.