Римските матрони измислиха микрокредитите

Много аспекти на съвременното общество проследяват своите корени през историята и микрофинансирането не прави изключение. Механизми за отпускане на заеми на по-бедното население са съществували в Европа и Азия под друго наименование още преди хиляди години. По-близо до нашето съвремие, през 1879 г  в  Рейнланд, Германия, е реализиран първообразът на съвременната концепция за  микрокредитиране.

Същият  принцип продължава да съществува на Стария континент през целия 20-и век. Но истинският съвременен модел за микрокредитиране е реализиран в Бангладеш - най-бедната страна от „третия свят“, през 1970 г. За въвеждането на системата за отпускане на малки заеми без реално обезпечение професорът по икономика Мохамед Юнус дори получи  Нобелова награда за мир, а  въведената от него система за отпускане на кредити става любима идея в световен мащаб в борбата с бедността.

След възобновяването на разкопки в съхранения под вулканичната пепел античен град Помпей, археологическо откритие промени представите ни за банкирането в  античността. Оказа се, че не друг, а римските матрони са  „измислили“  микрокредитирането. Сред доказателствата за тяхната изобретателност са две восъчни плочки, намерени  сред сребърни съдове в близост до баните Палестра в Помпей. Плочките представляват  писмен договор за бизнес сделка между две жени, живели през 61 г. от н.е. На тях е записано, че  освободена жена с името Попея Ноте е взела пари назаем – 1450 сестерции  (дребни месингови монети) от заможната дама Децидия Маргарис. Като обезпечение на този кредит, Попея временно прехвърля собствеността  върху двама от своите роби на кредиторката си. 

„Попея Нот, освободена жена на Приск, се закле, че робите Симплекс и Петрин са нейни и че ги притежава, и че тези роби не са заложени на никого, нито ги споделя с някой друг“.

И ако Попея не върне  заема до следващата година, Децидия Маргарис има право да продаде Симплекс и Петрин на търга за роби, който се провеждал на Форума в Помпей в средата на деня, като по този начин си възстанови отпуснатия кредит. Толкова  просто! 

Разбира се, римлянките не можели да бъдат банкери или лихвари. Тези професии били  официално забранени за тях. И това ограничение било „черешката на тортата“ за „женските правни недъзи“, както пише юристът от втори век Гай. През античността  римлянките не можели да се занимават самостоятелно с финансови дейности. Точно както и на децата, техни мъже - настойници  били предимно бащата или съпругът им, които действали от тяхно име. И въпреки че жените можели  да притежават имущество, за да се разпореждат с него било необходимо съгласието на настойника им. Така  на теория жените не можели сами да купуват или продават нищо значимо, не можели и да поемат финансови задължения, нито да освобождават някого другиго от тях.

Но вече  знаем, че са го правели! И в случай, че кредитът не бил върнат навреме,  бъдете сигурни, че кредиторките  са взимали своето в плът, понякога и буквално.

Тъй като в онези времена парите и бижутата били свободно обменяни, тези микро  заеми „прескачали“ необходимостта да бъдат одобрени от настойниците на жените, и следователно не били обект на законови формалности. Капиталът на кредиторката  генерирал само задължения към кредитополучателката, така че заемодателката също избягвала законната намеса на своя  настойник. Измисленият от античните римски дами бизнес модел имал характеристиките на това, което познаваме днес като микрокредит - позволявал  на жените да се радват на известна свобода на действие, като избягвали забраната, предвидена от върховенството на античното  законодателство.

Създадената от римските жени система за микрокредитиране се разкрива пред нас от различни писмени източници. Надписи-графити, восъчни или глинени таблетки, и  епиграфи отразяват договорени финансови транзакции, осъществявани между жени. 

Съществуването на „женската  система за микрокредитиране“ се потвърждава и  от  писмени доказателства, намерени в Къщата на Гранио в Помпей. Те отразяват  финансови транзакции, извършени между жени. До нас достига името на Фаустила от Помпей, от чиито записи разбираме, че за обичайния заем от между 15-20 денара (сребърни монети, всяка със стойност 4 сестерции), лихвата била от 3% на месец до 45% годишно. Условия, по-тежки от  тези на съвременните кредитни карти. Тази дама извършвала услуги, подобни на лихварството или на заложните къщи, които познаваме днес.

Фаустила, както и другите богати матрони, приемала като обезпечение чрез джиро само лични вещи – бижута, платове или кожени палта – все предмети, чиято стойност оставала непроменена и не намалявала. В къщата, която тя обитавала, изследователски екип открил множество записи за правните сделки, сключени между нея и други жени. Тези антични „кредитни досиета“ разказват историята на различни жени, които хитро са прескачали юридическите забрани и са получавали  известна финансова независимост.

В заключение, изследователите стигат до извода, че сключваните сделки между жените за отпусканите заеми били напълно законни, тъй като парите са били заменяема стока и следователно, не подлежаща на формалности. 

Накратко -  римските жени са „измислили“ и приложили съвременната концепция за микрокредит като заем на малки суми пари срещу залог на лично имущество. По този начин именно правните ограничения, от които страдали жените в древен Рим, се превръщат в катализатора, довел до консолидиране на системата за микрокредитиране.

Изображение на жена с восъчни плочки и стилус, Национален археологически музей на Неапол (инвентарен номер 9084). Римска фреска от около 50 г., от Помпей, открита през 1760 г. Това е една от най-известните и обичани картини от епохата. Изобразява помпейска жена от висшето общество, богато облечена и с накити, държаща стилус и восъчни плочки – използвани като счетоводни документи по онова време - Снимка Wikimedia

Текстът е част от бр. 108 на сп. "Икономика". Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.