Наивна ли е инвестицията в арт наив

Изкуството не е това, което виждаш, а това, което караш другите да виждат…“

Едгар Дега

Вероятно често сте чували, че мнозина наричат хората на изкуството „наивници“. Нищо чудно вие самите да ги смятате за такива. Но не пропускайте, че има и случаи, в които изкуството проявява чудно свойство да генерира шеметна стойност – от емоциите на своите почитатели, от любопитството на начинаещи инвеститори, от стремежа на спекулантите да направят удар и т.н. Най-широко известният скорошен пример за това как изкуството „избухва“ с нови ценови върхове е известен като „Ефектът Банкси“ (The Banksy Effect), кръстен на известния представител на стрийтарт-а Banksy, чиято творба „Girl with Balloon“ бе продадена през 2018 г. за рекордните малко над 1 млн. паунда, а след нейното „унищожение“ (официалният термин е „арт интервенция“) стана известна като „Love is in the Bin“ и Sotheby’s я изтъргува за 18,5 млн. паунда през октомври 2021 г.

Първото предизвикателство пред наивистите е да се преборят с не съвсем утвърждаващата конотация, която носи названието на тяхното течение в изкуството. Често наричат това течение и „примитивизъм“, което навява на отминали времена. Едва ли може да има по-абсурдна връзка между една спорна конотация и проявлението на самия наив. Той е подчертано емоционален и спонтанен, защото художниците и скулпторите-наивисти са хора, които най-често нямат академично образование. Творбите им приличат на илюстрации за книги с приказки, а в картините много често има „разказ“ – точно като приказка, която дете разказва, без да я разбира буквално и напълно, но придавайки ѝ неповторим смисъл. Картините носят настроение и често изобразяват близост и общност, която е характеристика и на новото измерение в материалния свят, в който живеем – споделената икономика. Едно от нейните проявления е възникването и устойчивото съществуване на арт кооперативи – най-често общности, чрез които творците споделят финансови и други ресурси, за да намалят своята издръжка, да привлекат по-широка публика, заинтересована да купува, да организират общи изложби и др. Това е и съвременният формат на действие на Ковачичката наив школа, която е обявена от правителството на Република Сърбия за национален приоритет. Кооперативът поддържа музей, който годишно се посещава от над 12 хиляди души. Страните от постюгославското пространство са един от основните центрове на европейския арт наив. Хърватска е домът на Хлебинската школа и на творческата група „Zemlja“, а картина на един от най-известните представители на първата – Иван Генералич – наскоро постигна висини за наивистично произведение, продавайки се на търг в Швейцария за 38 хил. швейцарски франка, при прогноза за сделка при едва 5 хил. евро.

В края на май в България се проведе майсторски клас, воден от Ян Гложик – най-видния жив представител на Ковачичката школа. Благодарение на финансовото съдействие от Национален фонд „Култура“ класът беше безплатен и в него са заявили участие както по-утвърдени имена в българския наивизъм, така и начинаещи автори. Творбите ще бъдат изложени пред публика по време на Втория международен салон НАИВ България, който ще се проведе последователно в София (1-12 юни в галерия „Нова Арт Спейс), а в периода 16 август-5 септември ще гостуват в Градската галерия във Варна.

Другата добра новина за наивистите и тяхното изкуство е, че започва обръщане на една „зависимост по подразбиране“ – творбите на живи творци да струват по-малко от тези на починалите. Все по-често цените на арт наив произведения на живи творци надхвърлят тези на застиналите във времето колекции на починали автори. Ако можем да си позволим едно фриволно сравнение с полето на инвестициите – интересът към „фючърсите“ на даден художник, скулптор или дигитален пърформър дават поводи за оптимизъм.

В общия случай инвестициите в изкуство се характеризират като нисколиквидни и алтернативни, а пазарът на изкуство често се разминава със случващото се на финансовите пазари. Тази характеристика прави произведенията на изкуството алтернатива на други инструменти, използвани за хеджиране на инвестиционния риск. Нещо повече, теорията за инвестициите в изкуство гласи, че инвестицията си струва, ако инвеститорът може да извлече и емоционална полза от своето притежание.

Също както и останалите сфери в съвременното общество, инвестициите в изкуство не са подминати от дигиталната революция. Т.нар. Non-fungible token (NFT) са дигитални активи, използващи блокчейн технология, чрез която може да се придобие дадено произведение – картина, музика, видео-инсталация и др. NFT бързо набират популярност и цените на търгуваните по този начин произведения растат значително през 2021 г., а прогнозите са, че в близко бъдеще ще формират алтернативен пазар на изкуство със значителен обем. Пак през м.г. бяха сключени и сделки с NFT от институционални инвеститори, което значително повишава доверието в тях. За творците, използващи този подход за търгуване на произведенията си, това създава нови възможности и достъп до много по-различна от досегашната им аудитория. Михаел Винкелман, по-известен в творческите среди с псевдонима си Beeple (Michael ‘Beeple’ Winkelmann) е сред творците-пионери в продажбата на NFT, като колажите му, озаглавени Everydays: the First 5000 Days, се продават за 69,4 млн. долара през март 2021 г. Това е и първата изцяло NFT творба, продадено от Christie’s. Картините и видео-скулпторите на Beeple са на границата между изразните средства на наивизма и поетиката на фантасмагорията.

Перспективата на предизвикателствата и възможностите за инвестиции в изкуство в България е далеч по-скромна и ригидна, пазарът е лимитиран и обременен от малкия обем и от факта, че мнозинството от българските творци са непознати за европейската и световна публика. Българската колекционерска общност е наясно с тази ситуация, но въпреки това интересът към инвестиции в изкуството показва устойчива тенденция. Това сочат и данните от изследване за нагласите към стила наив в България, проведено в края на 2021 и началото на 2022 г., подпомогнато от НФК, целящо да проучи и систематизира възможностите за развиване на споделени проекти между художниците наивисти чрез срещане на очакванията на българската публика. Основните заключения показват, че потенциалните купувачи на наивистични произведения принадлежат към градското население, предимно с образование над средното и имащи средни до високи доходи. Готовността да се плати за творба от стила варират от няколко стотин до няколко хиляди евро.  Почитателите на арт наив имат средно по 6 картини в дома си и попадат в по-млада възрастова група ( 33-48 години ), в сравнение със средната възраст за всички стилове изобразително изкуство. За разлика от другите видове изкуство, които се купуват предимно за подарък, в покупките на наивистични творби преобладават такива за собствена консумация.

Текстът е част от бр. 108 на сп. "Икономика". Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.