Източна Европа тегли заеми както никога досега

В цяла Източна Европа финансовите щети от войната на Владимир Путин срещу Украйна се трупат. Разпределят се енергийни субсидии, въоръжават се армии, настаняват се, обучават се и се хранят бежанци. За да помогнат за плащането на тези сметки, съседите на Украйна се възползват от международните дългови пазари, както никога досега.

Правителствата в Източна Европа са взели назаем близо 32 милиарда долара само за четири месеца от началото на годината. Това представлява утрояване на сумата спрямо същия период на миналата година, според данни, събрани от Bloomberg. И за първи път от дузина години три източноевропейски държави – Полша (9 милиарда долара), Румъния (6 милиарда долара) и Унгария (5 милиарда долара) – са сред петте най-големи заемополучатели на нововъзникващи пазари.

Моментът обаче не е страхотен. Финансирането от облигационните пазари обаче стана много по-скъпо – дори за правителства с висок рейтинг, като тези в Източна Европа – след като централните банки по целия свят бързо повишиха лихвените проценти през изминалата година. Полша, например, постигна 5.5% доходност при нова, 30-годишна облигация. През 2021 г. съпоставим дълг бе пласиран при доходност под 4%.

Това се добавя към внезапно набъбналия бюджетен дефицит в региона и ще окаже по-голям натиск върху правителствата. Нещо повече, ако инвазията на Русия в Украйна се проточи или се засили и в целия регион са необходими още по-големи разходи, финансирани с дълг, чуждестранните инвеститори може да не са толкова склонни да придобиват допълнителните облигации, наводнили пазара.

Има признаци, че инвеститорите вече гледат с едно наум. Доларовите облигации на Полша сега се търгуват при доходност, подобна на тази на страните, които отдавна се считат за по-рискови – Филипините, Индонезия и Уругвай.

Дефицитът се надува

Бюджетният дефицит на Източна Европа ще нарасне до средно 4.3% от брутния вътрешен продукт (БВП) на региона тази година спрямо 1.3% през 2021 г., според прогнози на анализатори на Bloomberg.

Войната удря фискалните дефицити и от двете страни“, каза Даниел Ууд, портфейлен мениджър в William Blair International. „Това намалява растежа, което намалява събираемостта на приходите за правителството, а от страна на разходите беше необходимо правителствата да помогнат на онези, които бяха силно засегнати от цената на живота“.

Обръщането към задграничните дългови пазари идва, когато инфлацията опустошава източноевропейските икономики. Това също беше отчасти предизвикано от войната, която прекъсна повечето руски енергийни потоци към региона. Средните цени скочиха с около 20% в някои страни – нива, невиждани от десетилетия – а на свой ред това доведе до повишаване на местните лихвени проценти дори повече, отколкото се покачиха в САЩ и Западна Европа. В Полша, най-голямата икономика в региона, 10-годишните облигации сега носят доходност от 6%, четири пъти повече от нивото преди само две години.

Но продажбата на чуждестранни облигации поражда ключов риск, който не съществува на местния пазар. Ако валутите в региона започнат да падат спрямо долара, както се е случвало периодично през годините, това ще увеличи разходите на тези правителства за изплащане на дълга.

Помолен за коментар относно вълната от поемане на нови дългове, Золтан Курали, ръководител на унгарската агенция за управление на дълга, каза, че „ограниченото ниво“ на дълга в чуждестранна валута е по-евтино от заемането във форинт. Освен това помага за разнообразяване на инвеститорската база, тъй като „човек не би могъл да събере цялото това финансиране на един пазар“.

Рефинансиране

Продажбите на държавни облигации в долари и евро на развиващите се пазари са паднали до 104 милиарда долара миналата година, най-ниското ниво от 2013 г. насам, показват данни, събрани от Bloomberg.

От тазгодишната емисия на стойност 32 милиарда долара от Източна Европа, само около 14 милиарда долара са необходими за рефинансиране.

Ръстът на продажбите включва „елемент на рефинансиране“, тъй като пазарът се отваря след трудната 2022 г., според Золт Пап, старши инвестиционен мениджър в JPMorgan Asset Management.

Беше много повече за това кога е подходящият момент“, каза той. „Те не са били на пазара от известно време, така че знаеха, че могат да издават при много изгодни условия“.

Ранният прилив за продажба на чуждестранни облигации тази година сигнализира, че продажбите трябва да се забавят през останалата част от годината, казаха анализатори на ING Groep NV.

ING прогнозира, че Унгария е в „удобна“ позиция, където може, но не и трябва да навлезе отново на чужди пазари през 2023 г., докато Полша изпревари графика. Румъния вероятно ще има нужда от още една продажба на външен дълг тази година, каза ING миналата седмица.

Ръстът на световните лихвени проценти обаче вече оказва натиск върху правителствата в Унгария и Полша. Примамени от възможността да отключат милиарди евро от фондовете на Европейския съюз, двете страни внезапно се съгласиха през декември – след години на непримиримост – да отговорят на опасенията относно силата на своите демокрации. Преговорите все още не са напреднали достатъчно, за да освободят парите, което подтиква нациите да се обърнат към пазара на облигации за парите.