Изводи от първата борсова корекция от 2 години насам

За първи път от съществуването си индексът Dow Jones Industrial Average (DJIA) пада с повече от 1 000 точки за един ден. Това се случи на 5 февруари и се повтори 3 дни по-късно. И все пак в процентно изражение спадът беше само около 4% – можем да сравним с „черния понеделник“ през 1987 г., когато DJIA губи 508 пункта, но 22.6%.

Важното, обаче, е че в началото на февруари Dow Jones влезе в първата си корекция за последните две години. Такива спадове, несъмнено, не са приятни за инвеститорите. Но те са част от нормалния възходящ тренд на пазарите и дори се считат за здравословни, защото помагат за справедливото оценяване на активите. Скъпите акции често падат най-силно, а инвеститорите започват да търсят не само бързо растящите книжа, но и обръщат внимание на компаниите със стойност.

Какво се крие зад тази борсова корекция

Еднозначният отговор е покачването на доходността на правителствения дълг, която се свързва и с появата на инфлация в следствие на икономическия растеж. Разпродажбите на държавни ценни книжа в САЩ се активизираха при публикуването на отчета за пазара на труда. Заплащането на заетите расте с високи темпове и ускоряването му се дължи на ниската безработица. Това би трябвало да доведе до инфлация и да принуди централните банкери да повишават лихвените проценти със съответните негативни ефекти върху потреблението и инвестициите, защото разходите по кредитите ще скочат. Призракът на инфлацията, обаче, е само повод.

Причината за тази корекция се крие в силните темпове на покачване през последните две години, което не беше прекъсвано от спадове. От началото на 2016 г., когато беше последната корекция, до върха през януари, имаше 59% ръст на щатския индекс S&P 500. Германският DAX отчете подобно покачване. Не е учудващо, че само в рамките на броени дни двата индекса загубиха съответно 13% и 11%.

В търсене на печалби от страха

Лихвите и инфлацията са поводът за разпродажбите, а засилването на спада вероятно е свързано с индекса на волатилността (VIX). Той показва динамиката на пазарното движение, като включва в себе си промяната на кол и пут опциите върху индекса S&P 500. В тях се отчитат и очакванията за движението на пазара, което прави VIX много зависим от настроенията на инвеститорите. Неслучайно се нарича „индекс на страха“.

Доскоро VIX беше източник на бързи пари за инвеститорите, които купуват фондове, залагащи на намаление на волатилността. Най-големият от тези фондове е VelocityShares Daily Inverse VIX Short Term ETN и скочи от 25 долара на 140 долара за година и половина. За броени часове, обаче, стойността му се срина с 80%, включително и след затварянето на борсата в понеделник (5 февруари 2018 г.). Тези фондове ще прекратят съществуването си след 4 милиарда долара загуби за инвеститорите.

Звучи като теория на конспирацията, но спадът на Уолстрийт вероятно е задълбочен в известна степен от маржин кол на инвеститори в тези фондове и от големите играчи, които надушиха възможност да спечелят от страха на пазара. Още повече, че в един от фондовете влязоха 520 милиона долара, ден преди да започне спада на борсата.

Корекция, а не начало на борсов срив

Огромната част от коментарите на анализатори и банкери днес са, че наблюдаваме само нормална борсова корекция. Те не очакват бързо покачване на лихвите или икономическа криза, която да задълбочи спада на акциите. Остават позитивните фактори за пазара: синхронен растеж на големите икономики по света, силно покачване на корпоративните печалби, ниска безработица и високо потребление. Капиталите ще продължат да се насочват към акциите, защото този етап на икономическият цикъл е най-добрият за фондовите пазари.

Друг интересен момент стана поведението на валутите и суровините. Те не последваха Уолстрийт надолу със същите мащаби. Цените на суровините и особено на петрола паднаха доста по-слабо: с 2-3%. Доларът се покачи срещу останалите валути, но не с темповете, които са характерни за борсова паника и икономическа криза. Инвеститорите не залагат на влошаване на растежа или дестабилизиране на финансовата система. Това се видя най-ясно в обръщането на посоката на облигационния пазар, като засега няма риск от спираловидно повишение на лихвените разходи.

Какво предстои?

Само някои от книжата с голям растеж досега падат по-бързо от пазара. Повечето акции и сектори се движат паралелно надолу, както е характерно за корекция по време на дългосрочно растящия пазар. Динамиката на пазара подсказва, че предстои още известно време на силни колебания на цените на акциите. Такива периоди има поне веднъж за година-две, когато корекцията на индексите е около 10-15%. Те продължават месец-два, през които често има сесии със силни изменения за една сесия в рамките на 2-3%. Корекциите се различават от V-образния спад на пазара, който да е последван от бързо възстановяване и който често се случваше през последните две години. В такъв случай индексите падат само с няколко процента, защото инвеститорите агресивно започват да купуват.

Динамиката на валутния пазар ще бъде по-слаба. Разширяването на спреда между дългосрочните и краткосрочните облигации на САЩ ще даде предимство на долара срещу основните валути, но едва ли ще има съществен спад на еврото. В рамките на няколко месеца отново ще започне свиване на разликата между 2- и 10-годишните книжа, което ще лиши долара от подкрепата на растящия доход и щатската валута ще поевтинее.

Къде да се насочат капиталите?

Американският потребител е най-големият двигател зад икономическия растеж в САЩ. Същата тенденция се заражда и в Европа, заедно с разрастването на сектори като индустрията и високите технологии. Икономическата експанзия има потенциал да радва инвеститорите още дълго време, благодарение на липсата на инфлация, държавните и монетарни стимули и най-вече на синхрона в растежа на водещите страни. Това означава, че секторите със силно повишение на приходите и печалбите си през последните години ще продължат да показват добри резултати и до края на 2018 г.

Статистиката за растежа на потребителските разходи показва изключително силни темпове в няколко сектора, като например: продажбите на нови автомобили, лекарства, бижута, мебели, вестници или финансови услуги. Те растат с 30-60% за последните 6 години, като са сектори със стотици милиарди долара оборот годишно.