Кабинетът одобри промени в Закона за водите: Контролът минава към РИОСВ

Правителството одобри промени в Закона за водите, с които се разделят функциите по управление на водните ресурси от контрола за спазването на законодателството. Басейновите дирекции ще продължат да управляват водите и да издават разрешителните, докато контролните функции ще бъдат концентрирани в Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ).

Промяната не е нова като намерение. Законопроектът беше публикуван за обществено обсъждане на 21 август, като консултацията приключи на 4 септември. Още тогава беше обявено, че целта е Басейновите дирекции да се съсредоточат върху управлението на водите на басейнов принцип, а РИОСВ да поемат териториалния контрол.

След решението на кабинета проектът трябва да продължи по законодателната процедура в Народното събрание.

Кой какво ще прави?

Басейновите дирекции ще запазят стратегическото планиране, разработването на програмите за мониторинг, оценката на състоянието на водните тела, разпределянето на водните ресурси и подготовката и изпълнението на плановете за управление на речните басейни и риска от наводнения. При тях остава и разрешителният режим по Закона за водите. И сега именно директорите на Басейновите дирекции са органите, които издават например разрешителни за водовземане от повърхностни и подземни води и за използване на водни обекти.

РИОСВ от своя страна ще поемат контрола за спазването на закона и на условията в издадените разрешителни. Така идеята е проверките, свързани с водите, да бъдат част от общия териториален екологичен контрол, който инспекциите упражняват върху предприятията.

На практика това означава, че една институция ще управлява ресурса и ще издава разрешителното, а друга ще проверява дали условията по него се спазват.

Това не е Законът за ВиК

Промените не трябва да се бъркат с реформата във водоснабдителния и канализационния сектор. Сегашният законопроект е за Закона за водите и урежда управлението, използването и контрола върху водните ресурси. Той не променя пряко начина, по който домакинствата получават ВиК услуги, нито въвежда нов механизъм за определяне на цената на питейната вода или за фактурирането ѝ.

Затова от гледна точка на битовия потребител настоящите промени нямат непосредствен ефект върху сметката за вода. Ефектът би бил по-скоро косвен – през начина, по който държавата управлява и контролира водните ресурси и замърсяването.

Какво се променя за бизнеса?

По-осезаема е административната промяна за предприятията, които работят с разрешителни по Закона за водите – например за водовземане, използване на водни обекти или дейности, свързани със заустване.

При тях разрешителният режим остава в Басейновите дирекции, но контролът върху изпълнението му преминава към съответната РИОСВ. Тоест за бизнеса промяната е преди всичко кой ще го проверява, а не въвеждане на изцяло нов разрешителен режим.

Именно върху този практически ефект се съсредоточи Българската стопанска камара в становището си по проекта. Работодателската организация принципно подкрепя разграничаването на управленските от контролните функции и възможността да се ограничат дублиращите проверки, но настоява за еднакви процедури и критерии във всички РИОСВ. БСК предлага и единна електронна система, чрез която предприятията да подават информацията си еднократно, а Басейновите дирекции и РИОСВ да я използват служебно.

Камарата обръща внимание и на преходния период, включително кой ще довършва вече започнали проверки, как ще бъдат прехвърляни досиетата на водоползвателите и дали заедно с правомощията от Басейновите дирекции към РИОСВ ще премине достатъчно експертен капацитет. В становището като ориентир за реформата е посочена датата 1 януари 2027 г.

Освен институционалното разместване законопроектът съдържа и по-малки административни редакции в изпълнение на Плана за намаляване на административната тежест. Сред тях е замяната в текстовете на закона на понятията „молба“ и „молители“ със „заявление“ и „заявители“.