Кабинетът започна с „доста сериозни промени“ по Плана за възстановяване

Националният план за възстановяване и устойчивост на България вече е предаден на Европейската комисия, която разглежда направените по него промени. Това обяви премиерът Кирил Петков в залата на Народното събрание. Той посочи, че Еврокомисията разглежда проекта, който ще бъде публикуван и за обществено обсъждане.

Въпреки че Петков не посочи конкретни промени по Плана, той подчерта, че са заложени „доста сериозни промени в някои от секторните политики“. За пример той даде енергийния сектор, в който бе заложено изграждането на малки парогазови централи в Маришкия басейн. По думите на Петков в изпратения в Брюксел вариант през октомври има прекомерна зависимост от руския газ, а в контекста на напрежението между НАТО и Русия има голям риск от потенциални санкции и потенциална сигурност в подаването на газ.

Ние като едно ново правителство не може да приемем този вид зависимости и трябваше да преработим тази част от плана, за да имаме по-независима и по-зелена енергетика“, отговори Петков.

Още миналия месец Петков поясни, че се мисли за използването на геотермални източници за производството на енергия. Днес вицепремиерът по европейските въпроси Асен Василев уточни, че в новия вариант на Плана е заложено

доста мащабно обследване на страната и ресурсите с достатъчно дълбочинни сондажи, за да се види какъв е ресурса“.

Василев посочи, че за момента са идентифицирани 6 или 7 обекта, където температурите достигат до и над 90 градуса и които могат да бъдат използвани за производство на електроенергия.

Вицепремиерът за втори път пред депутатите посочи, че правителството е провело разговори с две компании, които са изградили най-много такива мощности в Турция. Фирмите са посочили, че в Южна България геоложката структура е изключително близка до тази в Турция.

Проектите за здравеопазване са намалени

Проектите, заложени в сектора на здравеопазването в Националния план са намалени, като извън рамката остава проектът за развитие на националната система за спешни комуникации с единен номер 112. Това стана ясно по време на изслушването на здравния министър Асена Сербезова в парламента в четвъртък.

Тя посочи шест проекта, които са успешно защитени и включени в националния план. Извън тях остава именно системата за спешни комуникации, като ресурсът за нея бе около 56 млн. лв., с които сега общо са намалени средствата в Плана за сектора на здравеопазването до близо 792 млн. лв. Повече от половината от тях са предназначени за модернизацията на болниците с нова апаратура.