Как 34 млн. лв. от парите по ПВУ се превърнаха от иновативен в политически въпрос

Разпределянето на милиони под формата на безвъзмездни евросредства на дузина частни компании е тема, която води след себе си логичните въпроси: какви са тези фирми?; защо, как и за какво са избрани да получат публично финансиране? Но също и кой и под каква форма стои зад тях и успеха им. Затова новината, която иначе трябваше да мине в графата „положителни“ и да даде тон на разговор за така бленуваната икономика с висока добавена стойност, отключи поредната мини буря с политически привкус.

Става дума за съобщението на Министерството на иновациите и растежа (МИР), че 12 иновативни български компании са били одобрени да получат грантове на обща стойност малко над 34 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Вместо към новаторството и високите технологии обаче фокусът бе насочен към политическата свързаност и по-ранните инвестиции в някои от тези дружества. Сред свързаните знакови лица са лидерите на управляващата партия „Продължаваме промяната“ – Кирил Петков и Асен Василев – заедно с наскоро прекрачилия в политиката кандидат на ПП-ДБ за кмет на София – предприемачът Васил Терзиев, познат досега като един от най-активните рискови инвеститори в страната.

Заради завоя по тази ос Министерството на иновациите и растежа се намеси с допълнителни уточнения „във връзка със спекулации относно класираните“ дружества. В обяснителен режим влезе дори министър-председателят Николай Денков, който в кулоарите на парламента в петък много държеше да обърне внимание на темата пред журналистите.

Политизирането на новината

Сухата информация за спечеленото еврофинансиране щеше да мине незабелязано, ако някои от имената на отличените фирми не се бяха оказали свързани с лица от изпълнителната и законодателната власти. Новинарски материали в тази посока тръгнаха след статия на Actualno.com, в която се посочва, че поне три от дружествата са свързани с представители на „Продължаваме промяната“.

Имената на Кирил Петков и Асен Василев например се свързват с „Имагга Технолоджис“, която е сред получателите на по-големите грантове. Фирмата се води съдружник в дружеството „Скиноа“, в което бившият премиер е бил управител до 2021 г. А колегата му от ПП и настоящ финансов министър е участвал в нея чрез своята „СТБ Консълтинг“, която през май 2021 г. е прехвърлена на Марио Сотиров.

Кандидатът за кмет Васил Терзиев също има малко участие в „Имагга“ чрез собствената си фирма „ВТ Инвестмънтс“.Тук трябва да се посочи, че преди да влезе политиката той е сред известните и най-активните инвеститори в стартъпи в страната. След дълги години участие в развиването на предприемаческата екосистема, Терзиев има направени ангелски вложения в десетки и дори стотици стартъпи.

От спечелилите грант по ПВУ фирми сега има още една, която индиректно може да бъде свързана с ПП – „Оцениме.БГ“, в която съдружник с 48.5% дял е Георги Демирев. В набързо излезлите медийни статии той бива посочен като част от ръководството на „Продължаваме промяната“. В право на отговор по-късно от дружеството изтъкват, че отскоро Демирев вече не е в Националния съвет на партията, но по-съществено е, че фирмата е отличена с „Печат за високи постижения“ от ЕК, срещу какъвто може да бъде получен гранта, месеци преди сформирането на политическата платформа.

Какви са тези грантове?

Процедурата по ПВУ, по която 12 фирми получават финансиране, е по мярката „Подкрепа за иновативни предприятия, отличени с „Печат за високи постижения“ от ЕК. Тя е предназначена за новаторски фирми, за които финансирането по програмите „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“ – по които те са били кандидатствали по-рано – не е достигнало, въпреки високото качество на проектите им.

Тъй като идеите и разработките на тези фирми са много иновативни, оценени са като висококачествени и развиват нови продукти и услуги с висока добавена стойност за икономиката, чрез ПВУ се осигури ресурс за подкрепа на такива проекти – общо 118 млн. лв., като втори прием се очаква през 2024 г.

Всичките тези компании – с качествени проекти, останали без финансиране – са отличени с „Печат за високи постижения“, който се присъжда от Европейската комисия (б.р. – и по-конкретно от  Европейския съвет за иновации (EIC - European Innovation Council). Става дума за рискови, експериментални и новаторски технологии, продукти и услуги, някои от които се разработват за първи път и са без аналог, обясняват от МИР.

На национално ниво тези проекти не преминават оценка по същество, а само се потвърждава тяхната допустимост по отношение на приложимите национални правила и правилата за изпълнение на инвестиции по НПВУ“, изтъкват от МИР.

Причината е, че такава оценка вече е направена от независими европейски оценители и жури на Европейския иновационен съвет.

Тя обхваща няколко етапа на оценяване от независими оценители и от жури, което е съставено от специалисти в схемата на високите технологии и иновациите на европейско ниво“, отбелязаха още от българското ведомство. И приложиха линк към състава на журито.

Списъкът с оценители е дълъг е и разнороден, с представители от множество страни, включително от България. В журито личат имената на петима българи, сред които Саша Безуханова (Move.bg), Милен Иванов (Angels Club), Златолина Мукова (част от водещи фондове за рисково финансиране като NEVEQ и NV3), Радмила Филева (GOGENETIC) и Д-р Веселин Василев (CASTRA). Тук трябва да се отбележи, че процедурата на EIC за оценка е така направена, че да се избегне сблъсък на интереси и журиращите екипи се сформират от хора, които нямат общо с компаниите – защото, както прави впечатление, в дългия списък от оценители има немалко инвеститори в стартъпи, с идеята, че те имат познание за екосистемата.

За този тип инструмент, наричан „алтернативно финансиране“ (когато по една европейска програма няма достатъчно финансов ресурс, но има много качествени проекти, те да могат да бъдат финансирани чрез алтернативни източници за финансиране), има предвиден и специален режим на допустимост от гледна точка на държавните помощи, уреден в чл. 25а Помощи за проекти, които са получили знак за качество „Печат за високи постижения“.

Подобна мярка има в много държави членки на ЕС, сред които Португалия, Гърция, Италия, Румъния и др., пишат от МИР“

Премиерът Николай Денков подчерта в петък, че оценяването на проектите е „в европейски конкурси от европейски независими оценители, които нямат нищо общо с България“.

Там са получили този Печат за качество – гаранция, че са на високо ниво. Не става дума за морално или неморално. Те са оценявани от различни институции. Няма как на всеки, който е имал контакт с един или с друг, после да му забраним да участва в конкурси. Въпросът е тези конкурси да бъдат оценявани коректно от независими оценители“, коментира Денков.

Кои са 12-те фирми и по колко пари получават?

Най-големият грант взе „Насекомо“ – компанията, основана от Ксавие и Олга Марсенак – разработила преди години технология за превръщане на органичните отпадъци в алтернативен източник на протеини чрез отглеждането на ларви на насекоми. В момента има ферма за ларви в село Лозен край София. Грантът от близо 4.89 млн. лв. ще помогне на дружеството да разработи визия за международна мрежа от фабрики за биоконверсия, функциониращи към земеделски или индустриални обекти, които ще ползват ларви от насекомото Hermetia Illucens (б.р. – безвредно насекомо, което в периода си на муха не се храни, няма храносмилателен тракт и живее само няколко дни, докато се възпроизведе).

„Лийн Диджитал Солюшънс“ получава 4.638 млн. лв. За техния проект Embedded Blended Leadership Environment липсва информация на сайта на Министерството на иновациите и растежа.

„Имагга Технолъджис“ печели грант от малко над 4.2 млн. лв. за проект за изкуствен интелект за ефективна модерация на визуално съдържание в големи мащаби.

„Данлекс“ получава 4.097 млн. лв. за разработване на инструмент за прогнозна поддръжка на системи за неинтрузивна инспекция.

„Трансметрикс“ взима 3.34 млн. лв. за демонстрация за подобряване на прогнозите за инфраструктурен капацитет в транспортния сектор. 

„Файлмап Текнолоджи“ ще получи малко над 3.3 млн. лв. за разработването на широкомащабна демонстрация на файлмап компанията. 

„Оцениме.БГ“ получава 2.669 млн. лв. за разработването на софтуерна информационна система за управление на процесите за кредитиране. 

„Къпфи“ за устойчиви алтернативи на пластамасовите продукти ще получи 2.54 млн. лв. за разработената от тях ядлива чаша за кафе и бъркалка. 

Проектът „Пазарна готовност на революционна роботизирана система за вертикална мобилност на хора с увреждания“ на компанията „Ай Райс Механикс 357“ получава 2.267 млн. лв. 

„Агенция Стратегма“ ще получи 1.92 млн. лв. за организационно развитие на малките и средните предприятия.

На финала са два по-малки гранта – двата за по 97 791.50 лв. Първият отива „Контрак“, която със средствата ще разработва интеграционна платформа eHubDataIntegration за обмен на данни за електронна търговия. Със същата сума „Симпъл Секюрити“ има проекти за е-мейл криптиране от край-докрай от следващо поколение за всички устройства.