Как България да смени „чипа“: от ниски разходи към висока добавена стойност

Ако искаме мир, трябва да сме готови за война. Но не за войната с танкове от миналото, а за тази на бъдещето – цифровата, сателитната и технологичната.“

С тези думи Роберто Санторели, главен изпълнителен директор на Santorelli и доскорошен президент на Конфиндустрия България, обобщи новата реалност, пред която е изправена България на прага на своята най-дълбока интеграция в европейските структури.

Страната се намира пред ключов момент в своето икономическо развитие. След успешното присъединяване към еврозоната и Шенген, България разполага с уникална възможност да се позиционира като ключов инвестиционен хъб в Югоизточна Европа. Но тази възможност има срок на годност, предупреждават водещи бизнес експерти по време на Софийския икономически форум.

От „евтина дестинация“ към създаване на стойност

Според участниците в конференцията, ерата на конкурентоспособност чрез ниски заплати е приключила. „Трябва да променим имиджа си от евтина дестинация към стратегическа локация за интелигентни инвестиции“, подчерта Иван Михайлов, главен изпълнителен директор на AmCham България.

Той бе категоричен, че времето за действие е сега. 

Ако не инвестираме днес, утре ще бъде твърде късно. Вече усещаме азиатския натиск – въпросът е как Европа ще оцелее и ще му устои.“

Димитрис Скулкос от Enterprise Greece обръща внимание на нарастването на преките чуждестранни инвестиции, които според предварителни изчисления през първите 11 месеца на 2025 г. достигат 3 милиарда долара. И добавя, че по-важно от обема им е качеството – ако преди 2008 г. капиталите са текли към строителство и туризъм, днес фокусът е върху сектори с висока добавена стойност – ИКТ, биотехнологии и зелена енергия.

Факторът политическа стабилност

Въпреки положителните сигнали, са налице и сериозни пречки, като политическата нестабилност в страната е един от основните проблеми.

Има нещо, което определено ще помогне – политическа стабилност, която не е в най-добро състояние в момента“, отбеляза Панайотис Мавридис, член на Управителния съвет на Пощенска банка.

Той допълни, че България се нуждае от предвидимост, включително от бързо приет държавен бюджет.

Друго предизвикателство е присъствието на България в сивия списък на FATF (Финансовата работна група за противодействие на изпирането на пари).

„България е в сивия списък на FATF и е единствената (европейска страна в него), което отново е бариера за преки чуждестранни инвестиции“, каза Мавридис.

В този контекст стана дума и за т.нар. „friendshoring“ – икономика на доверието – и преструктуриране на веригите на доставки въз основа на политическа надеждност, а не само на ниски разходи.

Това не е просто модна дума, а стратегически отговор на днешните конфликти, обясни Ангел Иванов, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции.

Десетилетия наред глобализацията приоритизираше по-ниските разходи, по-ниските заплати, слабите екологични и трудови закони. В края на краищата разбрахме, че това може да е много крехко, когато идват кризи.“

Според Иванов, friendshoring не означава „какво е произведено на най-ниските цени, а какво е надеждно, предвидимо и политически скрепено“. Тази промяна в глобалните бизнес модели създава огромна възможност за България като член на ЕС и НАТО.

Еврозоната и Шенген

Присъединяването към еврозоната и пълният прием в Шенген бяха определени не като финална линия, а като „game changer“. Панайотис Мавридис от Пощенска банка изтъкна, че приемането на еврото премахва последната психологическа бариера за големите инвеститори.

Вече не става въпрос за валутен риск, а за институционално доверие“, смята той, добавяйки, че банковият сектор е преминал през транзита безупречно.

Интеграцията на България обаче не приключва с еврозоната и Шенген. На хоризонта е следващата голяма цел – членството в ОИСР, често наричана „клубът на богатите“.

Иван Михайлов от AmCham подчерта, че това е финалната стъпка за изчистване на международния имидж на страната.

ОИСР е нашият шанс да реформираме законодателството си, да преборим прането на пари и да излезем окончателно от всякакви сиви списъци, което ще даде на инвеститорите най-високата възможна степен на предвидимост“, коментира той.

Това членство се разглежда не просто като престижен етикет, а като практически инструмент за подобряване на държавното управление и „домашна работа“, която ще направи българската бизнес среда по-устойчива на корупция и бюрократични тежести.

Задържането на таланти и застаряващото население

Демографските предизвикателства и изтичането на мозъци са другата много сериозна заплаха за бъдещото развитие. Иван Михайлов обърна внимание на двойната заплаха:

Има много добри условия в областта на високите технологии и изкуствения интелект. Но трябва да бъдем внимателни и към други групи в нашето общество, които не са толкова ефективни в уменията си. Може би тук можем да говорим за селското стопанство и как изкуственият интелект и дигитализацията могат да влязат.“

Застаряващото население прави инвестициите в здравеопазване още по-спешни. „Нека не забравяме, че населението застарява. Здравните услуги стават все по-необходими, но те също трябва да бъдат иновативни“, предупреди още той.

Санторели предложи по-радикално решение на европейско ниво, като обърна внимание на необходимостта от подписване на споразумения с трети страни, за да се опрости притокът на работна ръка оттам. Според него, проблемът с миграцията трябва да използван като възможност, но той трябва да бъде управляван.

Защото ние като компании се нуждаем от работна ръка, която в момента нямаме, и тази нужда ще нарасне в следващите 30 години.