ЕС ще разчита все повече на собствени приходи и по-малко на държавите членки

Вчера Европейската комисия (ЕК) представи своите предложения за дългосрочния бюджет на Европейския съюз за периода 2021-2027 г. Целта на Комисията е приходите на Блока да се увеличат от 145 на 178 млрд. евро годишно. През следващия 7-годишен финансов период Брюксел планира да увеличи дела на собствените приходи за сметка на вноските на държавите членки.

През 2018 г. общият бюджет на ЕС е 145 млрд. евро, от които 23 млрд. евро са собствени приходи. Планът е средногодишно бюджетът да бъде увеличен до 178 млрд. евро, а собствените приходи да бъдат увеличени до 48 млрд. евро.

Собствените приходи на ЕС в момента зависят основно от граничните мита, които влизат директно в бюджета на ЕС. Счита се, че въпросните мита произтичат „естествено” от функционирането на митническия съюз на Блока и общата външна политика на страните членки. Мита се начисляват върху вноса на продукти от страни извън ЕС, а ставките са заложени в Общата митническа тарифа на Общността.

През новия 7-годишен финансов период Еврокомисията залага от държавите членки да се събира вноска в размер на 128 млрд. евро средно на година на фона на сегашните 120 млрд. Въпреки че новата сума е по-голяма, като дял от общия бюджет на ЕС тя намалява - от 82.9% сега до 72% в периода 2021-2027 г. Причината е, че от една страна БВП на държавите членки се увеличава, а от друга - ЕК планира да се създадат нови източници на собствени средства за ЕС, от които да влизат повече пари.

Тези нови източници се очаква да носят на Блока средно по 22 млрд. евро на година, които се прибавят към 26-те милиарда, които ще бъдат събирани по старите пера. Един от новите източници е въвеждането на т.нар. „Обща консолидирана корпоративна данъчна основа”. Според ЕК тя ще носи на Общността средно по 12 млрд. евро годишно.

Според Еврокомисията тази данъчна основа ще обвърже финансирането на бюджета на ЕС директно с облагите на компаниите, които получават благодарение на това, че работят на единния пазар в ЕС. От институцията обясняват нуждата от въвеждането на такава основа с новите предизвикателства, които международната икономика създава пред националните власти.

Глобализацията и технологичните промени донесоха значими изменения в структурата на фирмите и локализацията на производството. Националните органи са изправени пред тези предизвикателства, продиктувани от виртуализирането на много услуги, бързото разпространение на електронната търговия, нарастващото значение на нематериалните активи и големите и бързи колебания в чуждестранните капиталови инвестиции, пишат от ЕК. В документа към новата многогодишна финансова рамка се посочва, че сметките на държавите могат да бъдат засегнати от бързото и масивно прехвърляне на нематериални активи между страните, което прехвърляне големите и международни компании нареждат в отговор на данъчни и регулаторни пречки.

Тъй като националните системи за корпоративен данък невинаги реагират адекватно на тези развития в международната икономика, това създава предизвикателство както за националните данъчни органи, така и за националните статистически органи. Това е една от причините, поради които Комисията стартира инициативи по Общата консолидирана корпоративна данъчна основа и справедливото цифрово данъчно облагане. Общата консолидирана корпоративна данъчна основа ще подобри функционирането на единния пазар и ще намали неефективността и изкривяванията, свързани с данъчното планиране и високите разходи за привеждане в съответствие, обясняват от ЕК.

Институцията предлага като друг нов източник на средства за ЕС облагане на приходите на държавите членки от търговията с квоти за емисии по Eвропейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ). По това перо се очаква бюджетът на Блока да се увеличава с по около 3 млрд. евро годишно. Облагане на пластмасовите отпадъци пък се очаква да донесе нови 7 млрд. евро на година.