Как ЕС ще постигне своите климатични цели до 2040 г.?

Европейският съюз има за цел да бъде неутрален по отношение на климата до 2050 г., но как точно ще се постигне това е предмет на дебат от години. Институциите на ЕС скоро ще се споразумеят за важни междинни цели за периода до 2040 г. Доклад, публикуван в четвъртък от Консултативния съвет по климата на ЕС, предоставя научната основа за тези цели, с ясни препоръки към Брюксел, предава DW.

В доклада Европейският научен консултативен съвет по климата, международен и мултидисциплинарен екип от изследователи, препоръча на Блока да намали своите вредни за климата емисии на парникови газове с поне 90% - или в идеалния случай с 95% - до 2040 г.

Тези намаления са от съществено значение за смекчаване на климатичните рискове и постигане на устойчиво бъдеще“, казаха изследователите.

За да стигнат до заключенията си, експертите са анализирали повече от 1000 климатични сценария. Те разглеждат осъществимостта, рисковете за околната среда и предизвикателствата, свързани с разширяването на технологии като слънчева, вятърна и водородна енергия в краткосрочен план.

Установено е, че само пет от сценариите съответстват както на собствените цели на ЕС за емисии, така и на ангажиментите по Парижкото споразумение за климата, като в същото време са технологично осъществими и представляват малък риск за околната среда.

План за постигане на климатична неутралност до 2050 г.

Консултативният съвет на ЕС по изменението на климата беше създаден през 2021 г. като част от приемането на Европейския закон за климата.

Законът предоставя рамка за реализиране на средносрочните и дългосрочните цели на Блока в областта на климата, заложени в Зелената сделка на ЕС. Ролята на консултативния орган е да предоставя научни съвети относно политическите мерки на ЕС и препоръки за това как 27-те държави-членки могат да изпълнят ангажиментите си по Парижкото споразумение за климата.

До 2030 г. Блокът иска да намали своите вредни за климата емисии с 55% в сравнение с нивата от 1990 г. А до 2050 г. целта е европейската икономика и общество да бъдат климатично неутрални. Всички емисии, произведени след тази точка, ще трябва да бъдат компенсирани с мерки, които премахват CO2 от атмосферата.

Това може да се постигне например чрез презасаждане на гори и възстановяване на повредени въглеродни поглътители като торфища и торфени почви - екосистеми, които, когато са здрави, могат да съхраняват значителни количества въглерод.

Страните също все повече инвестират в технологии за улавяне и съхранение на въглерод (CCS), които имат за цел да изсмукват въглерода от атмосферата и да го съхраняват под земята. Но технологията се смята за противоречива.

Свободно място за постигане на климатичните цели

Учените от консултативния съвет подчертават, че има известно политическо пространство за маневриране за постигане на климатичните цели. Някои от сценариите разчитат повече на технологии като CCS и ядрена енергия, докато други се справят напълно без ядрена енергия.

Отмар Еденхофер, председател на консултативния съвет и главен икономист в Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата в Германия, подчертава, че "според сценариите ядрената енергия не е неизбежна опция. Така че тук има място за политически позиции."

Лаура Диас Анадон, заместник-председател на консултативния съвет, казва, че всички опции ще изискват внимателно разглеждане, гъвкави механизми и политически насоки. Всички сценарии биха донесли „много други ползи, включително значителни подобрения в здравето и повишена енергийна сигурност“, добавя тя.

Решаващо за всички обещаващи сценарии е постепенното спиране на въглищата в цяла Европа до 2030 г. и постепенното спиране на газа до 2040 г. Тези сценарии също така предвиждат удвояване на електрическата енергия в общото потребление и значително доминиране на пазара за слънчева, вятърна и водна енергия.

Докато технологии като CCS все още не са напълно готови за пазара, пречките пред разширяването на вятърните турбини и фотоволтаичните централи „могат да бъдат преодолени с амбициозни политически мерки“, каза Еденхофер.

Какво е справедливо, когато става дума за опазване на климата?

Според изследователите, ако ЕС следва препоръките си, Блокът не само ще бъде на път да постигне целта си за „климатична неутралност“ до 2050 г. Той също така ще даде справедлив принос за опазването на климата, като се има предвид значителният му исторически принос към изменението на климата.

Но тук все още има пропуск, се казва в доклада. В зависимост от модела на изчисление, ЕС вече е изразходвал бюджета си за CO2, за да остане под границата от 1.5 градуса по Целзий.

Глобалният Север и особено западните страни постигнаха голям просперитет чрез индустриализация през миналия век, изгаряйки огромни количества вредни за климата въглища, нефт и газ в процеса. Днес страните от глобалния юг понасят тежестта на последиците от климатичната криза. В резултат на това те настояват богатите страни да предоставят компенсации и да работят за постигане на по-амбициозни цели за емисии.

Ако ЕС иска да плати своя справедлив дял в опазването на климата, докладът казва, че ще трябва да стане по-активен и извън Европа. Това може да означава например инвестиране в енергиен преход или технологична подкрепа за развитието на слънчева и вятърна индустрия.

Зелената сделка на ЕС все още изостава

Целта на ЕС е да произвежда 40% от енергията си от възобновяеми източници до 2030 г. Също така иска да намали потреблението на енергия с повече от 35% през същия период, да електрифицира транспорта възможно най-много, да предостави повече стимули за модернизиране на сгради и да защити природните ресурси и въглеродни запаси.

Честната истина е, че светът не е напът да задържи повишаването на температурата до 1.5 градуса по Целзий“, каза вицепрезидентът на Европейската комисия Франс Тимерманс, архитект на Зелената сделка, през ноември 2022 г. „Нуждаем се от повече амбиция.“

На конференцията за климата в Шарм ел-Шейх миналия ноември Тимерманс обяви, че ЕС има за цел да отделя поне 55% по-малко CO2 до 2030 г. Но поглед върху конкретните мерки, които се прилагат в момента, предполага, че тази цел няма да бъде постигната. В най-добрия случай ЕС ще може да спести максимум 47% до края на десетилетието — това е, ако политиките на държавите-членки се прилагат изцяло.

Ако обаче целта за 2030 г. бъде изпълнена, тогава целите за 2040 г. и 2050 г. също биха били постижими, казва Еденхофер. Този път „е в съответствие с международните цели, (и) също в съответствие с ценностите на ЕС и законодателството на ЕС“, каза той.

Така че в този смисъл, ако тези цели бъдат изпълнени, мисля, че това би било огромно постижение.“

До средата на 2024 г. Европейската комисия ще разработи нови климатични цели за 2040 г. — въз основа на препоръките на консултативния съвет, интересите на държавите-членки, промишлеността и гражданското общество — и ще направи предложения как да бъдат постигнати.