Как финансови гиганти са спечелили милиони от обезлесяването на горите?

С наближаването на COP26 банките се стремят да се позиционират като ключова част от решението на климатичната криза. Много от тях са се ангажирали да приведат инвестициите си в съответствие с Парижкото споразумение и да въведат доброволни политики в областта на околната среда, борбата с обезлесяването и правата на човека. Политиката, която водят, много ясно се вижда в техните PR материали и публични обещания.

Въпреки това, разследване на Euronews разкрива за пръв път как финансовите решения на глобални банки противоречат на публичните им задължения. Оказва се, че немалко финансови институции са натрупали милиони от финансирането на глобалното обезлесяване, оставяйки много засегнати общности по света.

Как банките печелят от обезлесяването?

Банките и инвеститорите със седалище в Обединеното кралство, ЕС, САЩ и Китай, са спечелили 1,74 млрд. долара (1,49 млрд. евро) приходи от огромни инвестиции в агробизнес фирми, свързани с унищожаването на гори, през 5-те години след подписването на Парижкото споразумение.

Банките, които печелят тези приходи, включват големи световни имена като HSBC, JP Morgan, Deutsche Bank, BNP Paribas, Rabobank и Bank of China.

Като цяло финансовите институции в Обединеното кралство, ЕС, САЩ и Китай, вложиха 157 млрд. долара (134 млрд. евро) между 2016 и 2020 г. в компании, за които се твърди, че са отговорни за унищожаването на жизненоважни екосистеми. Включително бразилската Амазонка, Серадо и тропическите гори на Габон, Камерун и Индонезия.

Унищожават се жизненоважни екосистеми

Тези гори са от изключително значение, защото поглъщат въглерод и отделят огромни количества въглероден диоксид, когато бъдат унищожени.

В горите се намира 80% от световното земно биоразнообразие, те са дом на коренното население и местните общности, които са ги пазили от поколения. Тези общности са станали свидетели на заграбването на земя, насилието и други нарушения на човешките права, свързани с разрушителния агробизнес, който тези банки финансират.

При липсата на външни механизми за отчетност или правителствено законодателство, финансистите не са изправени пред никакви препятствия, и последствия, за сключване на множество сделки с разрушителни компании.

HSBC финансира най-много в британския агробизнес

HSBC е една от най-големите банки в света. Главният изпълнителен директор на компанията Ноел Куин каза в интервю през ноември 2020 г., че HSBC се стреми да играе водеща роля в преход към глобална икономика с нулеви въглеродни емисии. По думите му, що се отнася до околната среда, това е морално правилното решение, което трябва да се вземе, но не отрича, че го вижда и като търговска възможност.

Анализът показва, че HSBC е най-големият финансист на разрушителния агробизнес във Великобритания и втората по големина частна банка в глобалния набор от данни след JPMorgan. Най-голямата инвестиционна банка осигури 5,25 мрлд. британски лири финансиране на някои от най-големите обезлесители в света между 2016 и 2020 г. и вероятно институцията е спечелила повече от £27,8 млн. (32,8 млн. евро) приходи.

HSBC получи 15,5 млн. долара (13,3 млн. евро) от тези общи приходи през годините след публичния си ангажимент „без обезлесяване“ през 2017 г.

Илюзорните представи за COP26

Явната пропаст между това, което банките казват и това, което всъщност правят, подчертава ширещото се лицемерие на индустрията.

На предстоящата конференция за климата COP26, очакваме многобройни “зелени” банкови обещания. Вероятно ще се водят и редица разговори за инициативи, свързани с корпоративното отчитане. Например, от работните групи за финансови оповестявания, свързани с климата (TCFD) и природата (TNFD).

Тези инициативи няма да успеят да спрат финансирането на обезлесяването, тъй като все още позволяват на банките да задържат всички печалби, които правят от сделки с обезлесители и не ги държат отговорни за вреди на околната среда, или нарушения на правата на човека.

Отговорност и регулация на банките

Докато финансовата индустрия продължава да разсейва обществото и отлага във времето празните си ангажименти и фалшиви решения, в момента има нарастващо движение, което настоява за банкова отчетност. Това включва засилен натиск върху банките, чрез който те да бъдат регулирани съгласно новите национални закони за обезлесяването и веригите за доставки в Обединеното кралство, ЕС и САЩ.

В същото време засегнатите общности налагат нови прецеденти правила за правна защита и обезщетение, съгласно международните и националните закони. Например, миналата година се появи първият случай на финансова институция, която трябваше да върне парите, натрупани от проблемна сделка. Тогава австралийската банка ANZ беше принудена да предаде на потърпевшите от заграбването на земя в Камбоджа печалбите, които е направила от около 40 млн. долара (34 млн. евро) заем на захарна компания 9 години по-рано.

Тъй като правителствата, акционерите и обществеността все повече виждат парите, спечелени в резултат на нарушения на околната среда и правата на човека, като нелегитимни, печалбите, свързани с обезлесяването, могат да се превърнат в големи правни и финансови задължения за банките.

Така става ясно, че те няма да действат, освен ако няма непосредствена цена. Ето защо правителствата в големите финансови центрове, включително Обединеното кралство, ЕС, САЩ и Китай, трябва да наложат тежки рестрикции за банките при участието им в  унищожаването на околната среда.

За да постигнем това, се нуждаем от силни закони в тези юрисдикции, които правят незаконно финансовата индустрия да печели от обезлесяването и свързаните с тях нарушения на правата на човека. Това също така ще помогне да се създадат равни условия за финансовите институции, които наистина са ангажирани да предприемат по-отговорни инвестиции.

Докато светът се подготвя за COP26, световните лидери не трябва да се поддават на шума на финансовия сектор, а да предприемат смели действия, с които да защитят световните гори от разрушителните инвестиции, защото от това зависи глобалният климат.