Как инженерите от автомобилния сектор може да изстрелят България в Космоса?

България има златен шанс да се нареди сред хай-тек лидерите в Европа, ако се фокусира в едни от най-перспективните индустрии – като космическата и отбранителната. Част от отговора на въпроса как да се случи това е скрит в автомобилния сектор. Но не само. Всъщност повечето парчета от пъзела са налице, голямата неизвестна е дали ще бъдат подредени навреме в картината, която визионерите са очертали отдавна.

Едно е сигурно, България се намира на прага технологична революция и най-голямата пречка пред случването ѝ не е липсата на капацитет, а липсата на дързост и самочувствие. Около това мнение се обединиха участниците във визионерския панел на международния форум iN Sofia 2025, организиран от Economic.bg.

Космосът като възможност за България

Райчо Райчев, основател на производителя на сателити EnduroSat, постави на масата смела теза: България има огромен шанс да се превърне в изключително силен европейски хъб в областта на Космоса и отбраната. Според него ключът е в пренасочването на българския инженерен потенциал от нискомаржови производства към високотехнологични, уникални продукти в сектори като Космос, отбрана и изкуствен интелект (AI).

България може да се превърне в изключително силен хъб за Европа по две причини. Едното е, че има много успешен, развит бизнес с автомобилостроене, а същият тип инженери могат да намерят приложение в Космоса и отбрана. Това е огромен плюс.“

Страната отдавна се е позиционирала на картата като дестинация с богато портфолио от услуги за автомобилния сектор – от софтуер до производство на компоненти. През тези години е създала множество висококвалифицирани специалисти, чиито умения днес са приложими в много по-напреднали технологии. Космосът е сред най-обещаващите полета за развитие, а отбранителната индустрия отново започна да привлича внимание и финансов ресурс.

Райчев подчертава, че докато маржовете в автомобилния сектор стават все по-малки, тези два сектора предлагат в пъти по-големи печалби – „там е нормално да имате маржове от 50, 60, 80, 90% върху продукти“, посочи той.

И допълни, че същевременно ноу-хауто остава в страната – стратегическо предимство, което не бива да се подценява.

Въпросът за скъпите неща

Продължавайки темата, вицепремиерът Томислав Дончев разшири въпроса до фундамента:

Тайната е как да произвеждаме скъпи неща, уникални неща, такива, каквито другите не могат да произведат.“

Той обърна внимание на драстичната разлика между компании, които произвеждат стандартни изделия с минимални маржове, и тези, които правят уникални продукти. „Като условия на труд, като заплати на работниците, като печалба, като данъци и като технологично ниво – разликата е огромна.“

Но според него понякога проблемът е психологически:

Понякога е въпрос на самочувствие, на дързост, дори бих казал на арогантност. Ние много често пропускаме възможността да бъдем дръзки.“

Георги Георгиев от Simobotics добави важна перспектива за демографската реалност:

България няма популация да бъде работно място за евтина работна ръка. Това приключи. Съответно ние трябва да залагаме на продукти с висока добавена стойност.“

Една от най-големите пробойни на местната индустрия е липсата на идентичност на българския технологичен сектор – до такава степен, че голяма част от хората не са наясно какво се произвежда тук, още по-малко, че в България са постигнати постижения и иновации на световно ниво. Като сателитните технологии на EnduroSat, която миналата седмица откри своя хай-тек космически център в София и обяви нова инвестиция за над 100 млн. долара от едни от водещите VC фонове на планетата.

Трябва да отворим фабриките. За тях трябва да има кадри по телевизията. Трябва да има данни в мрежата какво технологично постижение е направила някоя българска фабрика“, смята Томислав Дончев.

Изкуственият интелект – панацея или инструмент?

Георги Георгиев, основател на Simobotics, призова за реализъм по отношение на изкуствения интелект. Въпреки че компанията му го използва за автономните си мобилни роботи, той предупреди за „големия балон“ и прекомерните очаквания.

Всъщност бих разделил изкуствения интелект на две части – бизнес частта и самата технология“, каза той и допълни, че „не трябва да смятаме, че AI ще бъде вълшебното хапче за всичко“, а да се търси неговото реално приложение.

Райчо Райчев пък бе категоричен, че компания, която не използва изкуствен интелект, е обречена. Според него, реалната проверка идва от пазара, а не от модните тенденции.

Ролята на държавата: Образование, наука и бизнес

И четиримата участници в дискусията се обединиха около тезата, че образованието е ключово. Проблемът обаче е, че младите хора нямат стимул да учат инженерни специалности, включително защото нямат очаквания, че ще има къде да работят.

Факторът за дългосрочна конкурентоспособност на българската икономика се казва качествен човешки капитал“, категоричен бе Дончев.

Огнян Траянов, основател на TechnoLogica, предложи конкретни мерки за стимулиране на иновациите. Според него липсва „пазар на иновации“, където младите хора с добри идеи могат бързо да намерят оценка и подкрепа.

„Най-големият враг на иновациите е времето“ обясни той, като посочи и друг проблем: „Счетоводно инвестициите в иновации се регистрират като разход“, докато в страни като Великобритания те веднага се приспадат от данъчната основа.

Как може да управляваме стимулите, растежа, ефективността на мерките... когато нямаме възможност да ги измерваме“, запита риторично той.

Що се отнася до ролята на държавата, тя не трябва да измества частния капитал, но има ключова роля в създаването на правилната среда. Според Дончев тя трябва да има „много фокусирани интервенции там, където пазарът не може да реагира“. И обеща конкретни мерки: от 2026 г. България ще прилага данъчни стимули за всички разходи, свързани с научно-развойна дейност.

Понякога проблемът е в дребните настройки“, коментира той.

Друга важна промяна е създаването на система, описваща наличното лабораторно оборудване в университетите, достъпно за бизнеса.

България последното десетилетие е инвестирала над 100 милиона в така наречените центрове за върхови постижения“, обърна внимание вицепремиерът и подчерта, че въпреки това „българският бизнес не го ползва“.

Огнян Траянов критикува неефективното усвояване на средства по линия на центровете за върхови постижения. Според него е грешно, че измерването на успеха се фокусира върху „действието“ (брой центрове, инвестирани милиони), а не върху „въздействието“ и реалния технологичен трансфер.

Той настоя за промяна и в обществените поръчки: „Обществени поръчки за несъществуващи на пазара изделия, които обаче имат много голям съществен потенциал.“

Според него това е методът, по който Америка прави три пъти повече иновации от Европа.